18. Приложимо право при определяне правоспособността на физическите лица. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за обявяване на безвестно отсъствие и смърт. Приложимо право.

1. Приложимо право. 
Според чл. 48 правоспособността се урежда от отечественото право на лицето. За правоприлагащия орган е достатъчно да установи гражданството на лицето и в съответствие с това да приложи съответното право – дали едно лице има гражданство на определена държава се определя от нейното право. Всяка държава е компетентна да определи дали едно лице е неин гражданин или не.
Отечественото право на лицето урежда възникването, съдържанието и прекратяването на неговата правоспособност – за КМЧП няма значение обичайното местопребиваване. Както за дееспособността, така и за правоспособността не се изключва препращането. И ако в стълкновителната норма на отечественото право на лицето има препращане към право на трета държава или връщане към нашето право, българския съд следва да го приеме. Ако българския съд установи, че съгласно МЧП на отечествената държава на лицето за правоспособността е приложимо друго право, например правото на неговото обичайно местопребиваване, той следва да приеме направеното препращане.

Важно е да се знае за разпоредбата на чл. 18 от ДФЕС, съгласно която се забранява всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство. Уредените в ДФЕС основни свободи *свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали) изключват прилагането на отпращащата норма на съда, когато тя води до такава дискриминация.

Българският КМЧП има субсидиарно приложение в отношенията с ФЛ и ЮЛ на държави-членки на ЕС и неговите разпоредби се прилагат само ако не ограничават, пречат или смущават по какъвто и да е начин упражняването на свободите, гарантирани от общностното право.

2. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за обявяване на безвестно отсъствие и смърт.
Българските съдилища са международно компетентни по обявяване на безвестно отсъствие или смърт на лице, което е с обичайно местопребиваване в България – т.е. то може да е чужд гражданин или лице без никакво гражданство. Българските съдилища ще са винаги международно компетентни когато се иска обявяване на безвестно отсъствие или смърт на български гражданин или се иска за лице с „известно обичайно местопребиваване” у нас.

3. Приложимо право
С чл. 55 от КМЧП приключва уредбата на правното положение на физическите лица. Когато лицето има гражданство на дадена държава, прилага се неговото отечествено право – това е правото на държавата, чийто гражданин е било лицето по последни сведения. Тези сведения са дадени от поискалото обявяването на безвестното отсъствие или смърт (заинтересованите лица или прокурора), но може и да се установи служебно от съда. Тези сведения нямат задължителен характер и тяхната достоверност се преценява от съда, и той сам решава кое право да приложи. Ако има съмнение какво е било последното гражданство на лицето и то не се знае - следва да се приложи директно правото на последното му обичайно местопребиваване. Чл. 55, ал. 3 КМЧП отпраща към българското материално право за обявяване на безвестното отсъствие или смъртта на лице имащо обичайно местопребиваване в БГ и това обявяване е поискано от лице, което има основателен интерес от това (съдът преценява дали интереса е основателен; пример: близки роднини или наследници).