16. Правно положение на физическите лица като субекти на международното частно право. Определяне на личния статут на физическите лица. Принципът на национален режим.

Субекти на МЧП са физическите лица (гражданите), юридическите лица и държавата. Субект на МЧП е всеки гражданин, без значение са неговото гражданство, местожителство или местопребиваване. Така според чл. 1 изречение първо от Всеобщата декларация за правата на човека, възпроизведен буквално в чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Реп. България гласи:
„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”.
Правосубектността се признава на всеки човек, където и да се намира и всеки човек може да бъде субект на частноправни отношения с международен елемент.

1. При определянето на правосубектността на лицата, МЧП решава две задачи, различни от тези, които решава гражданското право:
1.1. Тъй като уредбата на гражданската правосубектност според правото на отделната държава се различава, българското МЧП трябва най-напред да реши по материалното право на коя държава ще се определя правният статус на лицата.
1.2. Съществуват ли допълнителни условия и ако да - кои са те с оглед участието на лицата в частноправните отношения – тези въпроси се решават от компетентния орган.

Приложимото материално право, посочено от отпращащата норма на съда, заедно с преките норми, установяващите допълнителните условия за участието на едно лице в тези отношения образуват личния статут в МЧП. Статута е системата от правни норми, която система определя правното положение (статуса) на едно лице, вещ или правен институт.

Задачите, които решава МЧП във връзка с международно частния статут на физическото лице е по материалното право на коя държава се урежда правосубектността – правоспособността и дееспособността на физическите лица и допълнителните условия, които поставя националното право на всяка държава с оглед участието на физическите лица в гражданския оборот.

Целият този правен комплект, който урежда от една страна приложимото право към правосубектността и допълнителните условия за участието на лицата в гражданските обороти представлява правното положение на физическите лица от гледна точка на националното МЧП.

2. В МЧП са възможни няколко практически разрешения за определянето на личния статут на гражданите и той може да се съдържа в:
- правото на държавата, чийто гражданин е лицето (lex patrie)
- правото на държавата, където е неговият домицилии (lex domicilii) институт, характерен за англо-американското право – там където е домът на физическото лице.
- правото на държавата където е неговото местопребиваване

В българското МЧП в материята на правоспособността и дееспособността на лицата е възприет унитарния принцип, защото и двата института се подчиняват на отечественото право на лицата (т.е. гражданството им) – чл.49 и 50 КМЧП. Гражданството се определя въз основа на публичноправната връзка на ФЛ и се доказва с документ за самоличност.
• Когато едно лице има българско гражданство - приложимото право към неговата правоспособност и дееспособност ще се определя от българското материално право. Ако има двойно гражданство, като едно от тях е българското – пак ще се прилага българското.
• Ако нито едно от тях не е българското или изобщо лицето няма гражданство (апартид) или е бежанец или лице с предоставено право на убежище ще се прилага правото на държавата където е неговото обичайно местопребиваване,
• а ако лицето няма обичайно местопребиваване правото на държавата с която лицето се намира в най-тясна връзка (тази връзка се преценява от правоприлагащия орган).
В тези случаи обичайното местопребиваване замества фиктивно отечественото право и се прилага там, където отпращащата норма посочва като приложимо отечественото право, но трябва да се различава от случаите, при които обичайното местопребиваване е отделен фактор на привързване.

3. Принципът на национален режим
Когато се разглежда правоспособността на чуждите граждани и лицата без гражданство в България следва да се има предвид принципът на националният режим, който ограничава прилагането на чуждото отечествено право. Този принцип е конституционно закрепен в КРБ и е възпроизведен в чл. 49, ал. 2 от КМЧП. Според тези текстове на чужденците се предоставя национален режим, което означава, че по правило тяхното правно положение се изравнява с това на българските граждани. Този режим може да бъде ограничен само със закон, но не и с акт на изпълнителната власт – ограничение е например правото на чужденците да придобиват собственост върху земя.