14. Обществен ред в международното частно право - същност, функции и последици. Особени повелителни норми.

1. Обществен ред
След като съдът установи съдържанието на чуждото право, той трябва да го приложи към частноправното отношение и да постанови решение. Преди това обаче е възможно съдът да открие, че последиците от прилагането на чуждото право ще се окажат несъвместими с собственото право на съда. В този случай влиза в действие съображението за обществен ред.
Съображението за обществен ред е изключение от нормалното функциониране на отпращащата норма, защото то изключва прилагането на посоченото от нормата чуждо право (тогава когато последиците са явно несъвместими с българския обществен ред – чл. 45, ал. 1 КМЧП)

1. Понятие за обществен ред
За понятието „обществен ред” в българската норма няма определение, но по традиция то се разбира като „основни принципи на българското право”, а тези принципи са записани в Конституцията – това са принципите за равенство на гражданите пред закона и свързаната с него забрана за дискриминация, основана на раса, пол, религия, неприкосновеност на частната собственост и т.н. (чл.6, 17 от Конституцията).
Нормите на международното частно право, които уреждат обществения ред се съдържат във всеки акт, който уеднаквява стълкновителни норми – международни конвенции или регламенти.

2. Видове обществен ред – В международното частно право обществения ред се разглежда в две основни форми:

2.1. Вътрешният обществен ред включва тези норми на частното право, които не могат да бъдат дерогирани по волята на страните – т.е. императивни норми на българското право.

2.2. Международният обществен ред включва тези принципи на правото на съда, които изключват прилагането на чуждото право. Действието на принципите не може да бъде отменено от отпращащата норма. В някои случаи императивните норми на вътрешното право са проявление именно на конституционните принципи, които съставляват международния обществен ред, като са възможни и различия. Пример за различия: сроковете за погасителната давност в ЗЗД са императивни норми на вътрешното право, но те могат да се дерогират от сроковете предвидени в приложимото според отпращащата норма право.

3. Последици - прилагането на обществен ред е въпрос който се преценява за всеки конкретен случай – преценява се в зависимост от степента на връзка на отношението с него и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право. Една и съща чужда норма може да се допусне до приложение по едно дело, а отхвърлена по друго. Тъй като прилагането на съображение за обществен ред осуетява действието на отпращащата норма на съда, неговото прилагане трябва да се обоснове добре. Последиците от действието на съображението за обществен ред са: негативно и позитивно действие на обществения ред.

3.1. Негативно действие на обществения ред – посоченото от отпращащата ни норма право не се прилага
3.2. Позитивно действие на обществения ред – когато правоприлагащият орган установи несъвместимост на последиците от прилагането на посочената чужда норма и собствения си обществен ред той не може да откаже правосъдие, за това на първо място трябва да потърси в същото чуждо право друга подходяща разпоредба. А ако такава липсва, той ще приложи разпоредба от българското право.

4. Особени повелителни норми – това са повелителните норми на българското право, които с оглед на техния предмет и цел трябва да бъдат приложени независимо от отпращането към чуждото право. Те не са ясно идентифицирани в БГ и се наричат още норми за непосредствено приложение. Съгласно чл. 46 от КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат прилагането на особените повелителни норми. Римската конвенция ги квалифицира като „норми, чието зачитане дадена държава смята, че е от решаващо значение за гарантиране на нейните обществени интереси” като единствено съдът е компетентен да прецени дали една норма е от решаващо значение че да се включи в категорията на особени повелителни норми.
В практиката си СЕС сочи четири условия, на които трябва да отговарят националните повелителни норми, за да им се признае качеството на обществен ред по смисъла на ДФЕС.
- повелителните норми на националното право следва да се прилагат по недискриминационен начин към граждани и ЮЛ на ЕС
- приемането им трябва да е обосновано с императивни изисквания от обществения интерес
- нормите трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел
- дейтвието им трябва да е ограничено до постигането на тази цел.
В следващата алинея на чл. 46 се предоставя на българските правоприлагащи органи да съобразят повелителните норми на друга държава, с която отношението е в тясна връзка.

5. Видове особени повелителни норми – две групи особени повелителни норми: норми на закрила и норми в защита на обществените интереси:

5.1. Първата група особени повелителни норми, са нормите на закрила, които защитават определени категории лица, които се намират в по-слаба позиция в отношенията в които участват – потребители, работници. Ролята на нормите на закрила е да възстановят равновесието между страните на правоотношението.
5.2. Втората група особени повелителни норми са нормите на защита на обществените интереси, като например нормите за защита на конкуренцията, закрила на културни ценности, за закрила на околната среда и др.
Някои норми са както за закрила на по-слабата страна, така и в защита на обществените интереси - например защитата на потребителите.

Тъй като България е член на европейското правно семейство малко е вероятно в практиката пред българските съдилища да възникне случаи на несъвместимост между приложимото право на друга държава-членка и българския обществен ред.
Приложното поле на съображението за обществен ред се запазва за отношенията с трети държави.