13. Установяване съдържанието на чуждото право. Тълкуване и прилагане на чуждото право.

1. Установяване съдържанието на чуждото право
Основната задача на съда в един процес е именно да установи приложимото право към дадено отношение и да го приложи. Основния принцип на процеса е доказването на фактите от страните и прилагане правото на съда. Съдът знае правото (jura novit curia) и това е неговата основна компетентност и задача.

Възприети са два подхода:
1.1. Първият подход разглежда чуждото право като факт – а всеки факт трябва да се установи по делото и се включва в процеса, само след като заинтересованата страна се позове на него и го докаже по надлежния ред.
1.2. Вторият подход разглежда чуждото право като регулатор. Законодателят отпраща към него, за да установи нормата, която трябва да се приложи към отношението. Веднъж привлечено от националната отпращаща норма, чуждото право функционира в своето съдържание. тоест, то действа като право и за него важи общият принцип, че съдът знае правото и го прилага служебно (ex officio).
В съвременното МЧП двата подхода са съчетани в единна уредба, защото чуждото право е безспорно регулатор – то се установява, за да се уреди случая, но от друга страна невинаги е възможно съдът да знае или сам да установи чуждото право.

2. Тълкуване и прилагане на чуждото право.
2.1. Съдът установява служебно правото - В българското МЧП, въпросът за установяването на съдържанието на чуждото право е уреден в чл. 43 от КМЧП. Основният принцип е, че съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно чуждото право. Съдът е длъжен винаги, когато установи международен елемент в едно отношение да приложи собствената си отпращаща норма и ако тя посочва чуждо право – да се приложи то. Българските отпращащи норми са императивни, защото са задължителни за съда и неприлагането им е основание за обжалване на постановения акт.
2.2. Страните съдействат на съда - КМЧП предвижда още една възможност – страните да съдействат на правоприлагащия орган в установяването на чуждото право, като представят документи от които да е видно това съдържание. Освен по този начин, съдействие може да бъде указано и чрез използването на вещи лица или свидетелски показания (доказателствените средства се уреждат от гражданско процесуалното право на съда).
2.3. Страните са задължени да съдействат на съда, когато приложимото право е избрано от тях – при неизпълнение на това тяхно задължение, съдът може да приложи собственото си материално право и при един такъв случаи би отпадната възможността за санкция - обжалване на постановения акт (чл. 44, ал. 2 от КМЧП).

3. Предмет на установяване на съдържанието на чуждото право е цялото чуждо право, включително и съдебната практика, обичаите, тълкуванията по неговото прилагане. Българският съд не може да замести чуждата правна норма със собствена интерпретация на чуждата разпоредба, а трябва да приложи тази чужда норма в съдържанието, с което същата се прилага от чуждите съдилища. Именно и заради това чл. 44, ал. 1 КМЧП казва че „чуждото право се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в създалата го държава”, а неправилното тълкуване и прилагане е основание за обжалване.
- В КМЧП не се казва какви са последиците ако въпреки положениете усилия на съда и страните съдържанието на чуждото право не може да бъде установено. Тъй като съдът не може да откаже правосъдие той или прилага друга норма ако позволява нашата отпращаща норма, или прилга собственото си право (задължително в мотивите на решението си съдът трябва да се изложат всички услия, положени от съдът).
- Ако съдът не е положил усилия и не е установил съдържанието на чуждото право – решението подлежи на отмяна поради нарушение на процесуалните норми.
- Ако е положил усилия но не го е приложил правилно има нарушение на материалния закон.

Как се установява правото: собствени проучвания на съда, чрез експерти (вещии лица), члез приемателни агенции на държави (у нас тази агенция е Министерството на правосъдието), може по интернет от специалния институт, съдействие от страните.

4. Уредба в други актове – наред с общите процесуални възможности, с които разполага българският съд да установи чуждото право, съществуват и способи уредени в международните договори – Европейска конвенция за обмен на правна информация между държави, заедно с допълнителните протоколи към нея (българският съд може да се обърне към Министерството на правосъдието със заявка за информация, което само съставя отговора или препраща заявката на чуждестранната приемателна агенция). Наред с тази конвенция, българските съдилища разполагат и с възможности уредени в различни договори за правна помощ, сключени между България и другата държава.