9. Международно престъпление. Особености. Престъпление с международен елемент.

Международното престъпление представлява реално съществуващо явление в съвременния свят, борбата срещу което придобива все по-актуално значение за осигуряване на международния мир и сигурност, за утвърждаване на мирното съществуване между държавите, за развитието на международното сътрудничество на социално-икономическия, политическия и културен живот на международната общност.

Съществуват два основни аспекта на международното престъпление:
В зависимост от това, дали субектът е държавата или индивидът, който може да бъде субект на международно престъпление и когато действа от името или за сметка на държавата, и когато действа от свое име.
1. Международното престъпление на държавата, наричано още „престъпление против мира и човечеството”, е предмет на регулиране от международното право, без международна противоправност (конвенция, договор, устав, съглашение) няма международно престъпление.
Държавата – субект на международно престъпление, носи международноправна отговорност – морално-политическа или материална, държавата не може да бъде обект на международна наказателна отговорност.
2. Международното престъпление на индивида е предмет на регулиране от международното право и от вътрешнодържавното наказателно право.
Индивидът – субект на международно престъпление, подлежи на наказателна отговорност, която се реализира по различен ред:
- Когато се отнася за престъпление против мира и човечеството, наказателноправната отговорност се осъществява по вътрешнодържавното право или ad hoc от международното право.
- Когато става дума за престъпление с международен елемент, наказателната отговорност се осъществява само по вътрешнодържавното наказателно право, а сега вече и от международен наказателен съд.

Обект на посегателство при:
1. Международното престъпление на държавата са основните, най-важните, решаващите, същностните международни обществени отношения, свързани с мирното съвместно съществуване на държавите и със сигурността на човечеството, със запазването на международния мир и със самото съществуване на човечеството.
Държавата – субект на международно престъпление, е същевременно и участник или субект в тези международни отношения.
2. Международните престъпления на индивидите са международни обществени отношения, свързани не само с международния мир и сигурност, но и с други съществени страни на международното общуване и сътрудничество.
Индивидът – субект на международно престъпление, е участник или субект на засегнатото обществено отношение посредством международното обществено отношение на държавата.

Разграничават се две основни категории международни престъпления на физическите лица:
1. Същински или типични международни престъпления – престъпленията против мира и човечеството.
2. Други международни престъпления или престъпления с международен характер или елемент.
Разграничителния критерий между двете основни категории международни престъпления на индивида се изразява в няколко насоки:
1. В същността, характера и значението на съответните международни отношения, които се явяват обект на посегателство.
2. В степента на увреждане или застрашаване на съответните международни отношения.
3. В зависимост от възможните субекти на тези посегателства и взаимоотношението с международните престъпления на държавата.
4. В правната уредба на престъпленията по вътрешното и международното право и съотношението между тях.
5. В редица особености, свързани с третирането на престъпниците и тяхното наказателно преследване.

Обект на престъпленията против мира и човечеството
Основните, същностните или решаващите международни отношения, свързани с поддържането на международния мир и сигурност, с мирното съвместно съществуване на държавите и с физическото съществуване на човечеството като цяло.
Тези отношения са подробно регламентирани в Устава на ООН и редица международни актове.
Съставите за тяхната защита са очертани самостоятелно в глава XIV от особената част на българския НК – „Престъпления против мира и човечеството”.

Разграничени са три групи престъпления против мира и човечеството:
1. Престъпления против мира – планиране, подготовка или водене на агресивна война (чл. 409 НК), пропаганда за война (чл. 407 НК), предизвикване на военно нападение (чл. 408 НК);
2. Престъпления против законите и обичаите за водене на война (чл. 410 – 415 НК);
3. Геноцид и апартейд (чл. 416 – 418 НК).

Обект на престъпленията с международен елемент
Други международни отношения, отнасящи се до съществени области или страни на международното общуване и сътрудничество:
Различни основни права на човека, безопасността на живота и здравето на човека в международна среда, човечността, сигурността на различните видове международен транспорт. Известни са редица престъпления с международен елемент:
- заробване и търговия с роби,
- търговия с жени и деца,
- разпространение на порнографски издания,
- подправка на парични знаци с курс в други страни,
- пренасяне и търговия с наркотици,
- международен тероризъм,
- морско и въздушно пиратство и други.

За разлика от престъпленията против мира и човечеството по глава XIV от особената част на НК, нашия законодател отнася престъпленията с международен елемент към съответните родови и непосредствени обекти по системата на НК:
- Разпространението на порнографски издания е очертано в чл. 159 на глава II („Престъпления против личността”), раздел VIII – „Разврат”;
- Престъпленията, свързани с наркотици – в раздел III на глава XI
- Престъпленията против сигурността на международната гражданска авиация са очертани в раздел II – „Престъпления по транспорта и съобщенията” на глава XI („Общоопасни престъпления”) и други.
Престъпленията против мира и човечеството се различават от престъпленията с международен елемент и по степента на засягане на съответните обекти.
При престъпленията геноцид и апартейд се посяга върху самото съществуване и по-нататъшно развитие на човечеството, а при престъпленията с международен елемент се засяга човечността и други съществени страни на международното общуване и сътрудничество.
В приетата от Общото събрание на ООН Конвенция за неприлагане по давност към военните престъпления и престъпленията против човечеството, изрично се посочва, че те се отнасят към „най-тежките престъпления”.

Различията в съдържанието и значението на двете основни категории международни престъпления се отразяват върху някои институти на наказателното право, процесуалния ред за разглеждане на делата и третирането на престъпниците.
По-силата на чл. 79, ал. 2 НК не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството. Това принципно решение намира израз и в Конвенцията за неприлагане по давност към военните престъпления и престъпленията против човечеството.
За престъпленията с международен елемент не се отнася изключението за давността. Тук важат общите разпоредби за наказателното преследване и изпълнението на наказанието, когато е изтекла предвидената в закона давност (чл. 79, ал. 1, т. 2 НК).
В някои случаи изрично се предвижда такава давност – чл. 2, т. 6 от проекта за конвенция против международния тероризъм се предлага 20-годишен срок за наказателно преследване на международния тероризъм.

Различия има и в процесуалния ред за разглеждане на делата при двете категории международни престъпления.
Престъпленията против мира и човечеството са от компетентност най-често на специален международен съд, като Международният военен трибунал за съдене на главните военнопрестъпници от Втората световна война, екстрадицията при тях е безусловна и задължителна.
Престъпленията с международен елемент са от компетентност на националните съдилища и най-често по установената обща подсъдност, относно екстрадицията се предвиждат за всеки вид престъпление с международен елемент специфични правила, които имат предимно диспозитивен характер.