8. Имунитет и субектът на международното престъпление

Имунитета (immunitas) е „правопрепятстващ юридически факт, който се отнася до възникването или осъществяването на наказателната отговорност, а оттам – до реализацията на наказателната юрисдикция на държавата”.

Субекти на имунитета, който се разглежда като едно комплексно правоотношение, са държавата и лицата, които се ползват от правото на имунитет, а именно:
1. Държавата признава и гарантира имунитета на свои граждани, чужденци или представители на международни организации;
2. Физически лица, които имат имунитет, са най-често чужденци, ползващи се с дипломатическа закрила, включително и членове на техните семейства, както и лица, заемащи отговорно положение в държавата – президент, вицепрезидент, народни представители, магистрати и други.
Понятието „имунитет” е непосредствено свързано с понятието „екстериториалност” – дипломатическите и консулските представителства, макар и да се намират на чужда територия, се считат за част от територията на своята държава. Неприкосновени са:
- Сгради или части от сгради, както и двора, който ги обслужва;
- Служебните помещения, архивите и всякакъв вид служебни документи на консулството;
- Жилищните помещения на консулските длъжностни лица и техните сътрудници, ако те не са граждани на приемащата страна или лица постоянно живеещи в нея;
- Служебната кореспонденция на консулството;
Началото и краят на екстериториалността настъпват в момента на възникване и прекратяване на имунитета на съответното дипломатическо или консулско лице, за обслужването на което са предназначени указаните служебни помещения, жилища, архивни материали, поща и други.

Видове имунитети и критериите за тяхната класификация.
1. Разграничение на имунитета, въз основа на правната същност и правните последици, който проявява своето действие и ефект в областта на:
- материалното наказателно право – когато не възниква или се погасява наказуемостта на дееца
- процесуалното наказателно право – когато представлява препятстващ фактор за реализирането на наказателната отговорност, която може да бъде осъществена след отпадането на имунитета.
2. Разграничение на имунитета, в зависимост от правните източници, в които е предвиден:
- по международното право – конвенции, договор, споразумение, многостранни и двустранни дипломатически и консулски конвенции;
- по вътрешното право – най-често в Конституцията, Законът за съдебната власт и други;
- по международното и вътрешното право едновременно.
3. От гледна точка на обхвата или обема на престъпленията за които се отнася:
- пълен – по отношение на всички престъпления;
- функционален – имунитет само по-отношение на извършените от лицето престъпления по служба.
4. В зависимост на неговата защитна функция:
- абсолютен – когато лицето може по изключение, да бъде подложено на наказателно-правно въздействие
- относителен – когато при определени условия държавата може да реализира наказателната отговорност спрямо лицето без ограничения.

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.
Чл. 70. (1) (Предишен текст на чл. 70, изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.
Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

Член 48 на РИМСКИЯ СТАТУТ на Международния наказателен съд
Привилегии и имунитети
1. Съдът се ползва на територията на всяка държава - страна по статута, с привилегиите и имунитетите, нужни за постигане на целите му.
2. Съдиите, прокурорът, заместник-прокурорите и секретарят при извършването или по повод на дейността на Съда се ползват от същите привилегии и имунитети, както предоставените на ръководителите на дипломатическите представителства, а след изтичането на мандата им, продължават да се ползват с имунитет срещу юридическо производство от каквото и да е естество във връзка с изречени или написани думи и действия, извършени от тях в официалното им качество.
3. Заместник-секретарят, персоналът на прокуратурата и персоналът на секретариата се ползват от привилегиите и имунитетите, както и от улесненията, нужни за изпълнение на функциите им, в съответствие със споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда.
4. На защитниците, вещите лица, свидетелите и всяко друго лице, от които се изисква да присъстват в седалището на Съда, се осигурява отношението, нужно за надлежното функциониране на Съда в съответствие със споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда.
5. Привилегиите и имунитетите на:
(a) съдия или на прокурора могат да бъдат отнети с абсолютно мнозинство от съдиите;
(b) секретаря могат да бъдат отнети от председателството;
(c) заместник-прокурорите и персонала на прокуратурата могат да бъдат отнети от прокурора;
(d) заместник-секретаря и персонала на секретариата могат да бъдат отнети от секретаря.

Член 27
Невъзможност за позоваване на длъжностно положение
1. Този статут се прилага еднакво към всички лица без никаква разлика на основата на длъжностното им положение. По-специално, длъжностното положение на държавен или правителствен глава, член на правителство или парламент, изборен представител или държавен служител в никакъв случай не освобождава лицето от наказателна отговорност по този статут, нито съставлява самостоятелно основание за намаляване на наказанието.
2. Имунитетът или специалните процесуални правила, които евентуално са свързани с длъжностното положение на едно лице по националното или международното право, не са пречка Съдът да упражни юрисдикцията си спрямо това лице.
Привилегиите и имунитетите по международното и вътрешното право не се отнасят за лицата, които са извършили престъпления по Римския статут на международния наказателен съд (чл. 5, 6, 7 и 8), за същински или типични международни престъпления - престъплението геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления, престъплението агресия.
Разбира се привилегиите и имунитетите по вътрешното право или по международното право важат напълно спрямо лицата, извършили престъпления с международен характер или елемент.