6. Субекти на престъплението в международното наказателно право. Индивидът – субект на международното престъпление

Субекти на престъплението в международното наказателно право. Индивидът – субект на международното престъпление
По българското наказателно право престъплението може да бъде извършено и наказанието може да бъде наложено на физическо лице (човек), навършил 14 г., осъществил състав на престъпление, в състояние на вменяемост.

I. Физическото лице (човек) - постановката, че престъплението може да бъде извършено само от физическо лице пронизва целия НК - (чл. 9, ал. 1; чл. 31, ал. 1; и в редица други текстове на НК).
По българското НП наказателна отговорност не се носи от предмети и животни. Личният характер на наказателната отговорност изрично е регламентиран в чл. 35, ал. 1 от НК. Той изключва колективната наказателна отговорност, когато наказателната отговорност се свързва не с конкретното физическо лице, а с някакъв колектив.
Юридическото лице не е субект на престъплението по сега действащото българско наказателно право. Никога до сега българското НП не е признало юридическото лице за субект на престъплението. Когато във връзка с дейността на дадено юридическо лице, държавен орган и други, бъдат причинени съставомерни последици наказателната отговорност за тези вреди носи не юридическото лице, а физическо лице включено в състава на организацията, на юридическото лице или физическото лице с представителната власт или такива, които са служители във въпросното юридическо лице.

II. Вменяемост
Не всяко физическо лице е субект на престъплението, а само това физическо лице, което е действало в състояние на вменяемост, имало е нормалната човешка психика към момента на извършване на престъплението.
В НК няма легална дефиниция на вменяемостта. Чл. 31, ал. 2 и чл. 33 (от него по аргумент от противното може да се изведе определението).
Съгласно НК от 1968 г. вменяемо е това лице, което “е могло да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си”. Двойна употреба на съюза “и”, което означава, че за наличие на вменяемост трябва да са налице и трите елемента:
-разбира, свойството на деянието
-значението на деянието
-ръководи постъпките си
Вменяемостта като съвкупност от интелектуални и волеви психологични способности е реален факт даден в психиката на лицето.

Невменяемост
Тя е регламентирана в чл. 33, ал. 1 НК. В него се съдържа легална дефиниция. Това е един основен наказателноправен институт. Не е наказателноотговорно лице, което действа в състояние на невменяемост- когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
При изграждането на понятието невменяемост, законодателството използва два критерия:
1. Медицински (психиатричен) - този критерий показва психичната аномалия, патология, която задължително трябва да е налице и която се явява причина за невменяемостта и по-конкретно причина за отпадането, за загубата на психологични способности съставящи вменяемостта. Този критерий е налице когато в конкретен случай е даден един от трите варианта.
- умствена недоразвитост
- продължително разстройство на съзнанието
- краткотрайно разстройство на съзнанието
2. Юридически (психологически) критерий. Той е посочен в ал. 1 с думите “не е могло да разбира свойството или значението на постъпките си или не е могло да ги ръководи”. Той е налице когато липсва една от способностите съставящи вменяемостта. Този критерий е свързан с преценка на степента, в която се засяга психиката в резултат на психиатричното заболяване.
За да има невменяемост трябва да са налице и двата критерия.

III. Възраст на субекта на престъпление
Нашият НК с оглед годността за извършване на престъпление и носене на наказателна отговорност посочва 3 възрастови групи.
1. Малолетни - към момента на деянието не са навършили 14-годишна възраст, т.е. до 14 г.
2. Група на непълнолетните лица от 14 до 18 г.
3. Група на пълнолетните- навършили 18 г. към момента на деянието.

Съгласно чл.32, ал.1 във всички случаи деянието на малолетния е ненаказуемо, с други думи законодателят е изключил петото свойство на престъплението - наказуемостта и заради това деянието на малолетния никога не е престъпление.
Съгласно чл.32, ал. 2 по отношение на малолетни лица които са извършили общественоопасно деяние се прилагат възпитателни мерки. Тези възпитателни мерки не са наказание! Става дума за възпитателни мерки, които са изчерпателно посочени в чл. 13 на 3БППМН от 1958 г. Най-тежката възпитателна мярка е настаняване във ВУИ.
Втората възрастова група е групата на непълнолетните към момента на извършване на деянието лица /14 до 18/ съгласно чл.31, ал.2.
Непълнолетното лице - навършило 14 г. , но невършило 18 г.- е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Преценката за наличие на вменяемост се прави конкретно, т.е. дали конкретно субектът на деянието е действал в състояние на вменяемост по отношение на конкретно извършено посегателство.

Субект на международното престъпление може да бъде също отделният човешки индивид или физическо лице. В чл. 25, т. 1 и 2 от Римския статут (1998 г.) е установена лична наказателна отговорност. Съдът има юрисдикция спрямо физическите лица в съответствие с този статут. Лице, което извърши престъпление от компетентността на Съда, носи лична отговорност и подлежи на лично наказание.
По силата на чл. 31, т.1 от Статута, едно лице не носи наказателна отговорност, ако към момента на извършване на деянието:
(a) то страда от душевна болест или дефект, който го лишава от възможност да оцени неправомерността или естеството на поведението си, или от възможност да контролира поведението си в съответствие с изискванията на закона;
(b) лицето е в нетрезво състояние, което го лишава от възможност да оцени неправомерността или естеството на поведението си, или от възможност да контролира поведението си в съответствие с изискванията на закона, освен ако лицето доброволно се е привело в нетрезво състояние при обстоятелства, при които е осъзнавало или е пренебрегнало риска в резултат на нетрезвото състояние евентуално да извърши деяние, което съставлява престъпление от компетентността на Съда (Actio libera in causa);

Така формулираните критерии за състоянието на невменяемост по международното наказателно право съответстват на критериите за невменяемост, посочен в чл. 33, ал. 1 от НК. В НК не е направено изрично изключение за хипотезата на Actio libera in causa (съзнателно поставяне в състояние на невменяемост, при което се извършва намислено преди това престъпление), но то се признава от нашата теория и съдебна практика.
На основание на чл. 26 от Статута се изключва юрисдикцията на международния наказателен съд спрямо лица, ненавършили осемнадесетгодишна възраст към момента на извършване на деянието.
Това не означава, че непълнолетните лица по вътрешното наказателно право не са наказателноотговорни изобщо.

Понятията „субект на международно престъпление” и „субект на международна наказателна отговорност” не съвпадат напълно.
Субект на международно престъпление – може да бъде също физическо вменяемо лице, навършило определена възраст.
Субект на международна наказателна отговорност – може да бъде само физическо вменяемо лице, навършило 18-годишна възраст към момента на извършване на деянието.