5. Международния наказателен съд. Римски статут на международния наказателен съд

I. СЪЩНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
Поредният опит на света да въздигне справедливостта до ранга, който й се полага, се увенчава с успех на 18 юли 1998 г., когато представителите на 120 държави заявяват в Рим своята готовност за учредяването на постоянен международен съд. Генералният секретар на ООН Кофи Анан изразява своя възторг, говорейки за съда като за “подарък на надеждата”.
Международният наказателен съд е независима съдебна институция, в чиято юрисдикция е да съди и наказва отделни лица за най-тежки нарушения, засягащи цялата международна общност: геноцид, престъпления против човечеството, упражняване на агресия, както и военни престъпления. Той има допълнителна, спомагателна роля спрямо вътрешните съдилища.
За разлика от до този момент съществуващите съдебни трибунали и съдилища за военни престъпления, Международният наказателен съд свежда дейността си върху специфични конфликти и същевременно юрисдикцията му се простира неограничено в световен мащаб: той може да бъде свикан по всяко време без никакви ограничения. Дори лица, чиято национална принадлежност не е към държава, която членува в Римския статут, могат да бъдат зависими от юрисдикцията на този съд при определени обстоятелства. Въпреки това не може да се счита, че той има примат пред националните съдебни инстанции, защото неговата роля е само допълваща, когато в рамките на държавата, чието гражданство носи престъпникът, вече му се търси наказателна отговорност за правонарушение с най-висока степен на обществена опасност.
Международният наказателен съд се различава от Международния съд на ООН (на справедливостта) в някои много важни отношения. Първият не е част от подчинените на ООН органи, въпреки че поддържа доста тесни отношения с Обединените нации. На второ място наказателният съд разглежда казуси, засягащи индивидуални престъпления, докато Съдът на ООН поема разрешаването на правни спорове между отделни държави.
Почти вековното усърдие да бъде изграден постоянен съд достига връхната си точка на 17 юли 1998 г. заедно с дипломатическата конференция в Рим, свикана с единствената цел най-сетне да се доведе до край статутът по създаването на Международния наказателен съд. Това събитие с глобална значимост привлича присъствието на представители на 160 държави, 17 междуправителствени организации, 14 специализирани агенции към ООН и над 250 неправителствени организации. Римският статут се приема с вота на 120 гласували „за”, 7 – „против” и 21 – „въздържали се”. Интересен е фактът, че три от държавите открито се възпротивяват срещу Римския статут, обявявайки и някои конкретни причини за тава си поведение – САЩ, Израел и Китай. Възражението на САЩ се позовава на това, че съдът ще е в състояние да инициира независими разследвания и няма да е в пряка зависимост от Съвета за сигурност на ООН. Американските пълномощници се опасяват, че американски войници и миротворци по света могат да бъдат призовани от съда и да бъдат заплашени от политически аргументирани присъди. В резултат те се опитват да предизвикат преразглеждането на Римския статут, защото не е съвместим с често провежданите от тях международни мироопазващи акции. Напоследък те се дефинират като международни интервенции, накърняващи суверенитета на държавите, които често пряко волята си са принудени да търпят чуждестранни военни действия на своята територия.
Според Израел пък недостатъците на статута произтичат от това, че списъкът на военните престъпления, които той утвърждава, включва придвижването на големи групи от хора в окупирани територии. Някои от държавите, които са се въздържали от глас, обясняват поведението си с това, че в Римския статут има сериозни пропуски, тъй като не са квалифицирани като престъпления тероризмът и използването на ядрени оръжия. А други негодуват срещу решението да бъде забранена смъртната присъда.

II. ЮРИСДИКЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
Преамбюлът на Римския статут напомня за това, че през изминалия и настоящия век милиони деца, жени и мъже са били жертва на всякакви неописуеми жестокости, които разтърсват съзнанието на човек, толкова дълбоко, че травмата от това остава за цял живот. Не може да се оспорва, че такива сериозни престъпления заплашват световното благо, мира и глобалната сигурност, а също така че подобни правонарушения, които засягат международната общност в нейната цялост, не могат да останат ненаказани. На този съд се разчита да предотврати посредством налагането на санкции повторното извършване на такива злодеяния. Без справедливост, без осъждане на виновния, без обезщетяване за нанесените вреди на жертвата, без постигане на нейното удовлетворяване никога не може да се достигне до мир и така всяко насилие ще влече след себе си ново.
В Съда може да се води производство срещу всяко лице, навършило 18 години в момента на извършване на престъплението без да се взима под внимание дали то има държавнически функции. Следователно държавни глави, депутати и други високопоставени длъжностни лица по никакъв начин не могат да бъдат освободени от наказателна отговорност, позовавайки се на поста си. Статутът не предвижда никакви ограничения за фактическия състав по предвидените престъпления, а това доказва възможността да бъдат отправяни всякакви обвинения. Върховни главнокомандващи и ръководители (член 28) ще бъдат подвеждани под отговорност съгласно устава на съда, ако има данни, че те са съпричастни към извършени престъпления с тяхно знание или те са резултат от тяхно разпореждане.
Те ще отговарят и в случай, че не са успели да разберат и предотвратят извършването на престъпление от техни подчинени, като не се предприели необходимите мерки, доколкото им позволяват правомощията, а също така в случаите, когато съзнателно са пренебрегнали сведения, че подчинените им извършват или се подготвят извършването на престъпление.
Обобщава се, че на Международния наказателен съд са подсъдни следните състави: геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и агресия. Агресията не може да бъде обект на каквото и да било обвинение, докато Събранието на страните членки (Асамблеята на страните членки по Римския статут) – група, съставена от представители на съответните държави, не внесе в Статута такива корекции, които да очертаят рамките на правонарушението и не уточни конкретните мерки, които ще предприеме следствието и прокуратурата. Същността на агресията има политическа окраска и значението на това понятие варира съобразно конкретните дадености, така че участниците по Римския статут не могат по съвсем точен начин да го дефинират. Всички предложения гравитират около идеята за въоръжена инвазия или атака от страна на една държава спрямо друга, извършена с намерението да бъде накърнен суверенитета й, т. е. териториалния й интегритет и политическата й независимост.
Престъпленията срещу човечеството също имат своите особености, предвидени от Римския статут в чл. 6: тук става въпрос за деяния, които включват нападения на големи територии или такива, които систематично се повтарят и имат за задача да навредят на гражданското население. В състава на това престъпление може да намерим убийства, масово изтребване, робство, депортиране или принудително преместване на големи групи от индивиди, затворничество и всеки друг вид лишаване от физическа свобода, измъчване, насилствени сексуални нападения като изнасилвания, сексуално робство, принуда за проституция, отвличания и расова сегрегация (апартейд). Статутът оставя отворена възможността за преследването на други, ненаименовани до момента действия, които са антихуманни или имат подобен характер.
Списъкът с военни престъпления, посочен в чл. 7 на РС е доста изчерпателен и съдържа действия, забранени с Женевските конвенции на Червения кръст от 12 август 1949 г., които дават подробно описание на военните престъпления: преднамерено убийство, изтезания, причиняване на страдания в международен план, заложничество, масови разрушения и плячкосване на имущество, лишаване на затворници от войната от възможността да им бъде въздадена справедлива присъда или принуждаването им да служат във вражеските военни сили, както и неправомерното им задържане в пленничество или изселването им.
Статутът се спира и на още 26 други тежки нарушения на военните закони и обичаи като грабежи, нападения срещу международната общност чрез използването на химични оръжия или отровни газове, отвличането на индивиди с цел да бъдат извършвани с тях научни експерименти или да бъдат преднамерено осакатявани. Най-сетне в статута се съдържат специални правила, които разгръщат юрисдикцията на съда до граждански войни, които в историята никога не са били обект за регулация от нормите на международното право. Встрани от международноправна регулация обаче остават вътрешни безредици като бунтове и други единични и разпръснати нарушения.

III. ВЪТРЕШНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
Международният наказателен съд има три основни функционални отделения, които са посочени в чл. 34 РС: Съдии, Секретариат и Канцелария на прокурор.
Съдът се обслужва от 18 съдии, които се избират от Асамблеята на страните членки в тайно гласуване. По време на изборите за съдии всяка държава-участничка може да номинира само по един кандидат за тази длъжност. Кандидатът трябва да е експерт или по наказателно право и наказателен процес или в области с решаващо за международното право значение, като правата на човека или право на въоръжените конфликти. Съдиите се назначват за един мандат от 9 години, въпреки това от първите избори, проведени през 2003 г., следва, че съдиите ще заемат своите длъжности за 3, 6 или 9 години, като се тегли жребий за индивидуалната продължителност на мандата. За да се осигури географското разнообразие на националността на всеки от съдиите, при тях тя няма право да се дублира.
Съдия може да бъде само представител на държава, страна по Статута. Съдиите са пряко подчинени на президиум, който се състои от трима съдии, които носят отговорността за юридическото ръководство на съда. В това управление участват един председател и двама заместник-представители. Техните длъжности са избираеми от останалите съдии с абсолютно мнозинство и се заемат за срок от три години, като впоследствие се предвижда правото едно-единствено преизбиране. Президиумът е задължен да осъществява същинската администрация на съда, с изключение на администрацията на прокурора. От президиума се очаква да координира дейността си с прокурора и да търси съгласуване на всички въпроси с него, които са от съвместен интерес.
Съдиите се назначават в три основни отдела: предварително производство, съдебен и апелационен. Предварителното производство има правото да натовари прокурора със задачите на следствието, като този отдел е упълномощен да издава заповеди, изпълнителни листи и призовки по време на рaзследвaнето. Сред задълженията на прокурора е да се търси защита на правата на жертвите и свидетелите през времето преди да бъде заведено делото и да обезпечи това, че предявяването на обвинението ще бъде изпълнен по надлежния начин.
Съдът може да постанови присъда, ако най-малко двама от тримата съдии са убедени във вината на заподозрения като са отхвърлили всякакви основателни съмнения, за да може решението да бъде единодушно. В правомощията на съда според чл. 77 РС са да глобява, да налага наказания с лишаване от свобода, да разпореди да бъдат изплатени обезщетения на жертвите, но не може да постанови смъртна присъда. Максималното наказание е доживотно лишаване от свобода, когато се установи изключителната вина на подсъдимия. Затворничеството може да се осъществи в Холандия или друга държава, която заяви готовност да приеме осъдения.
Секретариатът е административно помощно отделение на съда и упражнява надзор върху неюридическата проблематика , засягаща пряко дейността на съда. Той се ръководи от секретар, който е главният административен ръководител на съда и се избира от съдиите за 5 години или по-кратък срок, който се определя от с абсолютно мнозинство от гласовете на съдиите.
Инициативата на САЩ да осигурят имунитет на своите граждани пред МНС чрез сключване на двустранни договори с държавите - страни на Римския статут, е продължение на приетата на 12 юли 2002 г. Резолюция 1422 на Съвета за сигурност на ООН. Чрез тази резолюция, резултат на компромис след повече от едномесечна битка между САЩ и останалите членове на съвета, МНС изгуби възможност да търси наказателна отговорност от участниците в мироопазващи операции на ООН, които са граждани на държави, неподписали Римския статут (като САЩ). Тъй като резолюцията не се отнася до всички американски граждани, а само до омиротворители, и има срок на действие от една година, Вашингтон потърси други способи, за да неутрализира МНС. Договорите, които се предлагат, целят неограничена във времето защита на всички американски граждани. За тяхна правна основа се сочи член 98 (2) от Римския статут. Тази разпоредба позволява на държавите да не предават на МНС граждани на държава, която по силата на съвместен двустранен договор отказва това предаване. Внимателният прочит и тълкуване на Римския статут обаче показва, че тази разпоредба не се отнася до предложения от САЩ договор. С други думи, ако сключи такъв, България ще наруши международните си задължения по статута.

IV. БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНИЯТ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
Вашингтон настоя пред София за подписване на двустранно споразумение, с което България да се ангажира да не предава на съда американски военнослужещи и държавни служители. България беше подложена на натиск и от ЕС, след като Еврокомисията посъветва страните кандидатки да не избързват да подписват двустранни споразумения със САЩ.
В отговор Вашингтон спря военната помощ от около 20 млн. долара, предназначена за София. По-късно тя бе възстановена заради участието на страната ни в операцията в Ирак.
През май 2005 стана известно, че Вашингтон няма да иска от България да бъде сключено двустранно споразумение за имунитет пред Международния наказателен съд на американските военнослужещи, като преговарящия от страна на САЩ, Роберт Лофтис е изразил разбиране за деликатността на българската позиция по отношение на МНС заради предстоящото тогава членство на страната ни в Европейския съюз.