4. Основни принципи на международното наказателно право

Комисията по международно право представя пред Общото събрание на ООН през 1950 г., доклад относно „принципите на международното право, признати в Статута на Нюрнбергския трибунал и намерили израз в неговите решения”.

1. Принцип за забрана на агресивната война.
Първият принцип на международното право се отнася до забраната на агресивната война и произтича от:
2. Принцип за забрана на употребата на сила и заплахата със сила по чл. 2 п. 4 от Устава на ООН.
В определението на агресия от Общото събрание на ООН от 1974 г. се посочва, че „употребата на въоръжена сила от първата държава в нарушение на Устава на ООН е prima facie доказателство за акт на агресия”. Определението има препоръчителен, а не императивен характер.
3. Принцип за неизбежността на наказанието за извършено деяние, което е престъпно по международното право.
4. Принцип - ако държавата не установява наказание за деяние, което е престъпление против мира и човечеството, това обстоятелство не освобождава виновното лице от международна наказателна отговорност.
5. Принцип - длъжностното положение на лицето, извършило международно престъпление, не го освобождава от наказателна отговорност.
6. Принцип - изпълнението от лицето на престъпна заповед на неговото правителство или началник, не го освобождава от отговорност, ако съзнателен избор е бил фактически възможен.
7. Принцип за неприлагане на давностен срок за военни престъпления и престъпления против човечеството.

Организационно – устройствени и процесуални принципи при осъществяване на наказателното правосъдие за международни престъпления.
1. Всяко лице, което е обвинено за международно престъпление или за престъпление с международен характер, има право на справедливо разглеждане на неговото дело само от съд.
2. Гласност и публичност при съдебното разглеждане на наказателното дело.
3. Равенство на обвинените лица пред закона и пред съда.
4. Право на защита
5. Лицето да не се съди два пъти за едно и също деяние (non bis in idem).

В Част 3 от Римския статут се съдържат общите принципи на наказателното право
1. Законоустановеност на престъпленията (nullum crimen sine lege) - никое лице не носи наказателна отговорност, освен ако при извършването му съответното деяние съставлява престъпление от компетентността на Съда (чл. 22).
2. Законоустановеност на наказанията (nulla poena sine lege) - лице, осъдено от Съда, може да бъде наказано само в съответствие с този статут (чл. 23).
3. Недопустимост на обратното действие по отношение на лицата (ratione personal) - никое лице не може да носи наказателна отговорност за деяние, извършено преди влизането на статута в сила. Когато правото, приложимо към определено дело, бъде изменено преди постановяването на окончателна присъда, прилага се правото, по-благоприятно за лицето, което е разследвано, наказателно преследвано или осъдено (чл. 24).
4. Лична наказателна отговорност - Съдът има юрисдикция спрямо физически лица в съответствие с този статут, които са извършили престъпление от компетентността на Съда. Наказателна отговорност се носи за съучастие (извършителство, съизвършителство, подбудителство, помагачество и от група лица), както и за опит и приготовление в предвидените от този статут случаи. Във връзка с личната наказателна отговорност не засяга отговорността на държавите по международното право (чл. 25).
5. Изключване на юрисдикцията спрямо лица, ненавършили осемнадесетгодишна възраст - Съдът няма юрисдикция по отношение на лица, които не са навършили 18-годишна възраст към момента на твърдяното извършване на престъпление (чл. 26).
6. Невъзможност за позоваване на длъжностно положение - този статут се прилага еднакво към всички лица без никаква разлика на основата на длъжностното им положение (държавен или правителствен глава, член на правителство или парламент, изборен представител или държавен служител). Имунитетът или специалните процесуални правила, които евентуално са свързани с длъжностното положение на едно лице по националното или международното право, не са пречка Съдът да упражни юрисдикцията си спрямо това лице (чл. 27).
7. Неприлагане на давност - престъпленията от компетентността на Съда не подлежат на никаква давност (чл. 29).

В Част 6 от Статута – „Съдебно производство”, са посочени най-важните правомощия и основните процесуални принципи, от които се ръководи съдебния състав
1. Презумпция за невиновност - всеки се смята за невинен до доказване на вината му пред Съда в съответствие с приложимото право (чл. 66, т. 1).
2. Тежестта за доказване на вината на обвиняемия пада върху прокурора(чл. 66, т. 2).
3. Свободно съдийско убеждение - за да осъди обвиняемия, Съдът трябва да бъде убеден във вината му без всяко основателно съмнение(чл. 66, т. 3).
4. Права на обвиняемия открито и справедливо заседание, проведено безпристрастно, при пълно равенство между страните и при спазване на установените минимални процесуални гаранции (чл. 67).
5. Защита на жертвите и свидетелите и участието им в производството(чл. 68).
6. Условията и реда за събиране на доказателства (чл. 69).
7. Защита на информация, свързана с националната сигурност (чл. 72).
8. Обезщетение за жертвите, включително реституция, компенсация и реабилитация (чл. 75).
9. Постановяване на осъдителна присъда - съдебният състав преценява подходящото наказание, което да бъде наложено, и взема предвид представените доказателства и направените изявления по отношение на наказанието (чл. 76).