31. Международна наказателноправна защита срещу изтезания

През 1984 г. Общото събрание на ООН прие КОНВЕНЦИЯ против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По-късно Съвета на Европа приема Конвенция с аналогично наименование. По силата на тези конвенции изтезание е всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него сведения или признания.
Субект на престъплението може да бъде само официално длъжностно лице, имащо функции в наказателното преследване.
От субективна страна деянието е с пряк умисъл и специална цел – да се получи някакво признание от измъчвания.
Конвенциите изрично указват, че никакви извънредни обстоятелства (войни, заповед на началник и др.) не могат да служат за оправдаване на изтезанията.
Държавите имат задължение да съдят и наказват виновните лица, които са извършили изтезания, или да ги предадат на държава, която е поискала екстрадирането им.
Всички държави се задължават да не използват като доказателство в наказателен процес онези изявления и показания, които са били изтръгнати чрез изтезания.

КОНВЕНЦИЯ против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
Приета от ОС на ООН на 10.12.1984 г. Ратифицирана с Указ № 3384 на Държавния съвет от 9.10.1986 г. - ДВ, бр. 80 от 1986 г. В сила за България от 26.06.1987 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., бр. 42 от 3.06.1988 г., изм. и доп., бр. 19 от 24.02.1995 г.

Член 1
1. За целите на тази конвенция терминът "изтезание" означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие. В това определение не се включват болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях.

Член 2
1. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема ефективни законодателни, административни, съдебни и други мерки за предотвратяване на изтезания на всяка територия под нейна юрисдикция.
2. Никакви изключителни обстоятелства от какъвто и да е характер, било то състояние на война или заплаха от война, вътрешна политическа нестабилност или каквото и да е друго извънредно положение, не могат да служат като оправдание за изтезания.
3. Заповед от висшестоящо длъжностно лице или от държавен орган не може да служи като оправдание за изтезания.

Член 4
1. Всяка държава - страна по конвенцията, поема задължението всички прояви на изтезания да бъдат считани за престъпления според наказателното й право. Същото се отнася и за опит да се извърши изтезание, както и за действие на което и да е лице, представляващо съучастие или участие в изтезаване.
2. Всяка държава - страна по конвенцията, определя наказания, съответстващи на тези престъпления, като се отчита тежкият им характер.

КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи
Издадена от Министерството на външните работи, доп. с Протокол № 2 от 6.05.1963 г., изм. с Протокол № 3 от 6.05.1963 г., Протокол № 5 от 20.01.1966 г., Протокол № 8 от 19.03.1985 г. Ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14. 08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и доп., с Протокол № 11 от 11.05.1994 г.
Член 3 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)
Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание
Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 16.03.1994 г. - ДВ, бр. 25 от 1994 г. В сила за Република България от 1.09.1994 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 71 от 2.09.1994 г.

ГЛАВА I
Член 1
Създава се Европейски комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (наричан по-нататък "комитетът"). Комитетът може чрез посещения да проучи отнасянето към лица, лишени от тяхната свобода, с цел засилване при необходимост на защитата на такива лица срещу изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Член 2
Съгласно тази конвенция всяка страна разрешава посещения на всяко място под нейна юрисдикция, където има лица, лишени от тяхната свобода, от държавен орган.

Член 3
Комитетът и компетентните държавни органи на заинтересуваната страна си сътрудничат при прилагането на тази конвенция.

Член 8
1. Комитетът уведомява правителството на заинтересуваната страна за намерението си да направи посещение. След такова уведомление комитетът има право да посети по всяко време всяко място, посочено в чл. 2.
2. Всяка страна предоставя на комитета следните улеснения за изпълнение на неговите задачи:
а) достъп до нейна територия и право на придвижване без ограничения;
b) пълна информация относно местата, където има лица, лишени от тяхната свобода;
с) неограничен достъп до всяко място, където има лица, лишени от тяхната свобода, включително правото за движение вътре в тези места без ограничения;
d) всяка друга информация, с която страната разполага и която е необходима на комитета за изпълнение на неговите задачи. При събиране на такава информация комитетът се съобразява със съществуващото национално право и професионалната етика.
3. Комитетът може да провежда разговори без свидетели с лица, лишени от тяхната свобода.
4. Комитетът може свободно да влиза във връзка с всяко лице, от което смята, че може да получи полезна информация.
5. При необходимост комитетът може незабавно да съобщи наблюденията си на компетентните органи на заинтересуваната страна.

ЗАКОН за изпълнение на наказанията и задържането под стража
Обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.
ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 3. (1) Осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
(2) За изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат:
1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие;
2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
(3) За изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.