28. Социалистическият модел на държавата

1. Епоха на преход от капитализъм към социализъм в България

Политическата промяна, настъпила след септемврийския преврат 1944 г., открива епохата на прехода от капитализъм към социализъм в България. Установяването и утвърждаването на народно демократичната власт и изграждането на социалистическите икономически отношения съставят основното съдържание на тази епоха. Новите социалистически икономически отношения и новата организация на общественото производство известно време са преплетени и съжителстват със старите икономически отношения и със старата организация на общественото производство.

На 9 септември 1944 г. е извършен военен преврат. Участници са Кимон Георгиев, Дамян Велчев, които са се специализирали в провеждането на такива актове. Новото правителство е определено на 8 септември 1944 г. на заседание на НК на ОФ, в което участват Д. Терпешев от БРП и поелите през август 1943 г. риска да сътрудничат с комунистите – Кимон Георгиев, Н. Петков и Гр. Чешмеджиев, както и на Дамян Велчев, привлечен заради силните му позиции в средите на военните. Правителствената програма е представена от Кимон Георгиев на 17 септември 1944 г. Платформа за общи действия, по които партиите също нямат разногласия е възстановяването на останалите извън ОФ политически партии и най-вече на БЗНС”Врабча”, Демократическата и Радикалната партия, чиито лидери правят и постъпки за приемането им в ОФ. Възприет е терминът, „че демократически организации са само тези, които вземат участие в ОФ. Всички останали, против които бе насочен ударът на 9 септември, не са демократични и нямат право на съществуване.

Девети септември 1944 г. поставя началото на дълбоки изменения в развитието на България. Новите политически сили и структури първоначално са обединени от най-важните задачи : участие във войната срещу Германия, сключване на примирие с победителите и демократизиране на политическия живот на основата на Търновската конституция. С редица законодателни актове, някои в противоречие с конституционните предписания, се извършват важни промени в политическата система на страната : разпуснато е 25 Обикновено народно събрание (избори не са насрочени, поради военновременната обстановка, а и поради желанието на управляващите партии да укрепнат и увеличат членската си маса, преди да се явят на избори. Съгласно Търновската конституция промени в Регентския съвет може да извършва Велико народно събрание. В нарушение на това са освободени от длъжност регентите княз Кирил и ген. Никола Михов (Богдан Филов е освободен от предходното правителство на 8 септември), а на тяхно място назначава проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и комуниста Тодор Павлов. Формално монархията се запазва, но правомощията на Регентския съвет са орязани и значението му е силно принизено.
Националния комитет на ОФ с главен секретар Цола Драгойчева – член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия очертава главните насоки в дейността на правителството и на партиите, които са длъжни да се съобразяват с неговото становище.
Москва не позволява явно доминиране на правителство на комунистите в София, което може да предизвика обвиненията на западните съюзници в „съветизация” и да затрудни следвоенното уреждане на региона. Правителството на ОФ запазва своето единство и създава условия България да постави началото на преход вследствие на показното единодушие на СССР, САЩ и Великобритания.

През първите години след края на войната преимуществено значение се отдава на възстановяването на стопанството. Преодоляването на стопанската разруха, задоволяването на непосредствените икономически нужди на населението, бързия преход от военновременна икономическа конюнктура към нормален стопански живот, постепенното нормализиране и разширяване на международните икономически връзки на Българи имат решаващо значение в развитието на страната. Един от големите стопански проблеми е борбата срещу спекулата и черната борса, като най-типично явление на следвоенната икономическа криза. Особено внимание се отделя на производственото коопериране на дребните селски и градски стокопроизводители. Стопанската програма на правителството съдържа антикапиталистически елементи и премахване на частните стопански монополи и привилегии. Новите политически условия изискват да се преустроят и пригодят към новите стопански задачи заварените икономически органи на буржоазната държава. Завършването на войната и необходимостта от преустройство на военната икономика налагат да се преустанови съществуването на Дирекция за гражданска мобилизация и да се създаде нов държавен стопански орган - Върховен стопански съвет, който съвет да координира стопанските функции на останалите държавни стопански органи, както и да се занимава с проблемите на планирането на народното стопанство. След утвърждаването на първата Републиканска конституция в началото на декември 1947 г. се пристъпва към национализация на промишлените предприятия и банките, съгласно приетия курс за разширяване на държавния сектор на стопанството и от засилване на планирането на производството. През 1944-1948 г. се възстановява довоенния стопански потенциал на страната, освен това се осъществяват основни структурни преобразования в стопанството, свързани с налагането на социалистическия модел на развитие.

След 9.IX.1944г. посредством социализация на средствата за производство и размяна е извършена най-радикалната по своят характер смяна на собствеността в българската история, като за изключително кратък, от историческа гледна точка период, са иззети от собствениците индустриалните и минните предприятия, банките, едрата градска собственост, частните гори и пасища и са превърнати в държавни, а собствеността върху земеделските земи и машини и средствата за производство на дребните и средни стокопроизводители е трансформирана в кооперативна. Като лична собственост се третират само предметите за лично потребление и парцели земя, животни и стопански сгради за собствени нужди.
На VIII-я конгрес на Българската комунистическа партия проведен през 1962г. са приети директиви за развитие, определящи генералният перспективен план за двадесетгодишен период, като по отношение на формите на собственост той предвижда, държавната и кооперативната собственост, при прехода между социализъм и комунизъм да се превърнат в общонародна.
Подобно на икономическата ситуация в началния етап на османските завоевания по българските земи обаче, средствата за производство се оказват с неясен собственик и стават обект на съмнителен интерес и злоупотреби, а насрещните планове и социалистическото съревнование не могат да заместят личният интерес и свободната инициатива като фактори за ефективно използване на собствеността.
Неизменно свързани с икономическите трансформации в българската история са и промените в производствените отношения. За османската стопанска система е бил характерен такъв тип отношения при които преобладание е имала извън икономическата принуда. Съществувала е забрана за напускане на земевладението, а когото селяните оставяли земята необработена, тапията за нея им се отнемала.
През епохата на Възраждането се създават предпоставки за зараждане на капиталистически отношения, които окончателно се утвърждават след Освобождението. Започва формирането на класата на буржоазията и тази на наемния труд, като основен фактор става икономическата принуда породена от липсата на средства за съществуване.
През времето на социалистическия експеримент прави впечатление наличието на форми на неикономическа принуда, чийто прецедент може да се открие в отминали исторически епохи.
Правилното оценяване на същността на икономическите трансформации и тяхното отражение върху стопанското развитие би могло да бъде от голямо значение при избора и осъществяването на реална икономическа политика, способна да отговори на предизвикателствата, пред които България е изправена, за да не бъдат допуснати грешки от миналото за които българското население вече е платило твърде скъпо.

2. БКП и етапите в реорганизацията на системата за сигурност и отбрана.
Още със завземането на властта на 9 септември 1944 г. комунистическата партия прави всичко възможно да овладее и задържи в свои ръце службите за сигурност, които почти изцяло се попълват с нейни кадри. Само две-три години по-късно министерствата на отбраната и на външните работи също преминават изцяло в ръцете на БРП (к).
Основните структурни промени в българските служби за сигурност в годините на Студената война могат да бъдат обособени в три последователни периода.
Първият, “сталинистски” период започва непосредствено след завземането на властта от доминираното от комунистите правителство през септември 1944 г. Тогава почти целият персонал на бившата държавна администрация и службите за сигурност е подменен, с изключение на министерствата на отбраната и външните работи. В края на 40-те години с трансформацията на Държавна сигурност, с формирането на българското външно разузнаване и засилването на вътрешното контраразузнаване е осъществен пълен контрол над политическия живот в страната. През 1947-1949 г. са осъществени също и чистките в РО-ГЩ, както и подчиняването на военното контраразузнаване на МВР. По време на репресиите срещу „врага с партиен билет” в края на 40-те и началото на 50-те години ръководни служители на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност и следствените органи, подбуждани от съветските “съветници”, се опитват да установят своя паралелна власт, разследвайки тайно редица членове на ЦК и на Политбюро на БКП.

Вторият, “постсталинистки” период може да бъде отграничен в периода от средата на 50-те до края на 60-те години. В тези години Държавна сигурност разширява осезаемо своята дейност, възприема структура, близка до тази на КГБ, и в продължение на няколко години (1965-1969 г.) съществува като независима от МВР институция. Една от първите грижи на Тодор Живков след укрепването му във властта е да си осигури лично подчинение и преданост от страна на МВР и МНО.
От началото на 70-те години е последният етап от функционирането на КДС. След двукратната бърза смяна на министри на вътрешните работи КДС се оформя като една по-стабилна структура, която продължава да съществува с много малки и несъществени промени до края на режима на Тодор Живков през ноември 1989 г.
През целия, близо 35-годишен, период на управление на Живков първостепенна и особено приоритетна задача на Държавна сигурност е осигуряване и защита на неговия едноличен режим от реални и въображаеми “заговори” и “конспирации”. В секретния указ № 1467 от юли 1974 г., наред с организацията, методите и средствата, е записано, че Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно Политбюро и генералния секретар на ЦК на БКП, и в изпълнение на решенията на ЦК на БКП. Министърът на вътрешните работи отчита дейността на МВР и КДС пред ЦК на БКП и лично пред Тодор Живков. Анализът на нормативните документи показва пряката обвързаност между партийните решения и нормативните актове и министерски заповеди, регламентиращи дейността на КДС.
Управлението на БКП в областта на отбраната се осъществява чрез възстановения през 1957 г. Държавен комитет на отбраната. В нормативните документи е записано, че ДКО е орган на ЦК на БКП и на Министерския съвет (от 1971 г. на Държавния съвет) и пряко се ръководи от първия (генерален) секретар на ЦК на БКП и върховен главнокомандващ на ВС. Отделно в БНА през 1945 г. се създава политотдел, а от 1951 г. функционира ГлПУНА с ранг на отдел в ЦК на БКП.
Непосредствено с контролиране дейността на МНО, МВР и КДС се занимава специален отдел в ЦК на БКП, създаден със секретно решение от 25 октомври 1944 г. През периода 1948 – 1950 г. функционира като сектор “Военни кадри” към отдел “Кадри”, а от 20 декември 1950 г. - като сектор “МНО” и “МВР” към административния отдел на ЦК на БКП. Със специално решение на Политбюро № 178 от 6 юли 1965 г. този сектор отново се обособява като самостоятелен отдел “Военен”. С решение на Политбюро № 498 от 30 октомври 1979 г. към него се присъединяват сектори, наблюдаващи административните органи, и отделът се преименува във “Военно - административен”, а след реорганизация на апарата на ЦК на БКП през 1984 г. той получава последното си наименование “Социална и национална сигурност”.

3. Социалистическата революция в България
Тя идва вследствие на военни действия, а не на икономически причини. Победа, главно с помощта на Съветската армия, а не естествена, назряла и осъзната необходимост.

Партията постепенно се налага като ръководна и направляваща сила в обществото. Наистина, запазва се присъствието на БЗНС. И то благодарение на Тодор Живков и създадената фракция в Политбюро и Секретариата, по времето на Вълко Червенков. Спират изпълнението на строго поверително писмо, в което Вълко Червенков обосновава необходимостта от ликвидиране на БЗНС като самостоятелна политическа сила и неговото вливане в Отечествения фронт, както става с другите две-три политически партии, които съществуват по времето на Георги Димитров.
Петият конгрес на БКП възприема курс за изграждане на основите на социалистическото общество у нас и слага отпечатък върху цялото по-нататъшно развитие на България. До 1956 г. безкритично се приема съветския опит. Унищожава се всяко начинание да се зачете българската историческа действителност.
Уеднаквяването на двата периода на социализма не само омаловажава трудът, лишенията и успехите на милиони, но същевременно се разсейват и разпределят през целия 45-годишен период пораженията, нанесени в първите години след 9 септември. Поражения, които оставят белези в цялостното ни развитие и предопределят до голяма степен спирачките на това развитие. Днес във всички документи се говори за един и същ модел на социализма. Явно тази низост е нужна на някои.
Пораженията, нанесени на обществото в периода от 9 септември 1944 г. до април 1956 г. са отпечатък на последиците от войната и наложения сталинистки режим. Априлският пленум е в основата си неосталинистки. За коренна промяна при тогавашната обстановка, в социалистическата общност и въобще в света, не може да се говори. Конкретно доказателство – събитията в Унгария.

Промяната на политическата и икономическата система се формира постепенно в годините 1986, 1987. През 1988 г. и началото на 1989 г. тенденцията за промяна е доразвита. Теоретическото й значение започва да придобива практическо приложение. Народът трябва да знае, че без да се отрича и зачертава постигнатото, трябва да се тръгне по нов път.
Промяната на икономическата система преминава през опитите за коригирането й. Тя започва реално с Указ 56, публикуван в началото на 1989 г. В него е изложена държавната икономическа програма. За изпълнението й е даден старт чрез регистриране в съда на много фирми като стопански субекти. До 10 ноември са регистрирани няколко хиляди частни фирми. Създават се предпоставки, чрез свободна инициатива, конкуренция и прочее, да се утвърдят принципите на пазарната икономика. Наложително е и създаването на адекватно законодателство. Именно затова Тодор Живков издава Указа за стопанската дейност. Главното в него е, че минимум 51 процента от собствеността на предприятията трябва да се предаде на бившите и настоящите работници и служители в тях. По този указ действат и първите правителства на България след 10 ноември 1989 г., но естествено премахвайки най-същественото и водейки България до катастрофа.
Започващите и предстоящите политически и икономически промени изискват преобразувания в социалната и духовната сфера. Затова междувременно Тодор Живков запознава интелигенцията с разработената и утвърдена програма и новата роля, която се очаква тя да поеме в настъпващите промени:
“Призванието на интелигенцията е да създава духовни ценности, да бъде активен участник в обществено-политическия живот. Трябва да се измени социалния статус и да се издигне ролята на интелигенцията, да се изведе тя на нови позиции.

Преломните периоди в развитието на едно общество имат и тази особеност, че едновременно с голямото си значение за бъдещето, хвърлят голяма светлина върху миналите събития, позволяват да се осмислят по нов начин редица техни страни.
Поръчение, което докладът поставя пред интелигенцията, е тя да се включи и активно да съдейства в създаването на клубове, движения, съюзи и дружества, които чрез инакомислие и несъгласие, да нанасят корективи.
Задача пред българската интелигенция е да изличи клишетата от историята, да попълни празнините с документи и факти. Не да допусне зачертаване на хора и събития, фалшифициране на цели етапи.
За да бъде създадена стабилна нормативна база за промяна на политическата и икономическата система, са наложителни генерални изменения в Конституцията. Като председател на образуваната парламентарна комисия за изработване нова Конституция, Тодор Живков иска да се състави колектив от млади, способни юристи извън ръководните държавни и партийни структури. Този колектив работи върху проекта за тезиси за нова Конституция. Те са изготвени и предстои тяхното внасяне и обсъждане в парламентарната комисия. В тезисите се предвиждат изменения в структурите на държавното управление, равенство на формите на собственост, право на стачки и прочее.

Необходима е преоценка на социализма и капитализма. На заседание на Политбюро през октомври 1988 г. Тодор Живков прави пет основни извода относно социализма и начина на осъществяването му в социалистическите страни.

Първи извод. Маркс и Енгелс не са имали исторически опит. Формулирали са само принципни постановки. Тяхното произволно и неправилно тълкуване довежда до пълно разминаване между идеала и действителността. И без да се прави обстоен анализ на приписваното на Маркс и Енгелс, е ясно, че поколения учени, политолози и философи разработват своите виждания за обществото и неговото развитие на псевдонаучна основа и свободни интерпретации. Така, че това, което дълги години се нарича “политикономия на социализма” е градено абстрактно и самоволно.

Вторият извод засяга абсолютната несъстоятелност на тезата, че комунистическата партия е ръководна и направляваща сила в държавата и обществото. Тази постановка, която е залегнала и в Конституцията на НРБ, член 1, и в конституциите на останалите социалистически страни, трябва да бъде отхвърлена решително. Не само като изживяла времето си, но най-вече като неправилна и порочна. Погрешни са провъзгласеното единство в партията, борбата срещу всякаква фракционност. Не може една партия да се развива без плурализъм вътре в нея, без създаване на алтернативни течения. Абсурдната илюзия, че властта на партията е дадена едва ли не от Бога, я довежда до израждане и закостенялост. Партията може да бъде политическа сила единствено, ако се откаже от наставническа и господстваща роля. И то не само конституционно, а и вътрешно убедено. Всичко това се публикува още през 1988 г. Също така се създава комисия към Народното събрание, която е оглавена лично от Тодор Живков, работеща върху промяната на Конституцията, която включва и отпадането на член 1. Днес би било много интересно да се публикуват всички тези факти, за да се види как по Живково време и с Живково съдействие се предвиждат не просто промени в както я наричат някои “Живковата” Конституция, а създаване на качествено нова Конституция.

Третият извод се отнася до социалистическата собственост. И тук има най-малко две фундаментални грешки. Едната – одържавяването през първия етап на социализма. Оттук произтичат всички по-нататъшни абсурди. Втората грешка е в тезата, че производствените отношения трябва да се развиват с по-високи темпове, за да дадат тласък на производствените сили. Абсолютно невярна теза. Именно на нейната база се създават организации, държавни органи, тежка бюрократична структура,която противодейства на производствените сили. В същото време, докато социалистическите страни разработват производствените отношения, капиталистическите страни правят голям скок в развитието на производствените сили, а оттам – и на производствените отношения. Следователно производствените отношения могат да влияят положително само, ако са на основата на бурно развитие на производствените сили, т.е. те не могат да бъдат водещи в една пазарна икономика.

Четвъртият извод засяга неправилното интерпретиране на тезата за количеството и качеството на труда. И тук Маркс е произволно и невярно тълкуван. Въпреки, че обстоятелствено е разяснил,че на пазара от купувача се заплаща не количеството и качеството на вложения труд, а средният обществено необходим труд, т.е. признатия от пазара резултат на труда. И чрез пазара именно трябва да става балансирането на интересите на производители и потребители, а не чрез изкуствените механизми на планиране и финансиране.

Петият извод се отнася до държавата и гражданското общество. Развитието на държавната организация в Съветския съюз, а след това и в останалите социалистически страни, все повече остава извън обществото, с всички последствия и при огромна централизация на властта. Държавата влиза в опасно противоречие с обществото. Отчуждаването става атрибут на системата. Държавата трябва да бъде инструмент на гражданското общество. И нищо повече. Това, върху, което сега се правят интерпретации, като например т.нар. парламентарна демокрация е най-общо и неточно. Главното е гражданското общество. То не трябва да бъде друго, освен плуралистично. А докато у нас плурализмът се тълкува чрез формулата: “Аз нямам нищо против ти да изразиш своето мнение, стига то да е същото като моето”, ние, въпреки цялата словесна еквилибристика и демагогия, ще бъдем на светлинни години от гражданското общество.

На базата на тези изводи, през последните 3-4 години преди 10 ноември 1989 г. Тодор Живков започва да прокарва тезата за необходимостта от радикална смяна на системата. Защото една идея, утвърдена в името на благоденствието и добруването на милиони, е станала спирачка в развитието на обществото. И по-нататъшното нейно следване, без наложителна радикална промяна става не само вредно, но и опасно.