27. Наемничество

През 1989 г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за борба с вербуването, използването, финансирането и обучението на наемници. До този момент тя не е ратифицирана от България.

Наемник е лице, което:
- е специално наето на място или в чужбина да се сражава във въоръжен конфликт;
- взема пряко участие във военните действия;
- мотив за наемника е личната облага. Тези лица получават материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което се изплаща на други воюващи с подобно звание и длъжност;
- наемникът не е гражданин на участваща в конфликта държава, нито живее на нейна територия. Той принадлежи към въоръжените сили на воюващата държава, но не е част от личния й състав.

От изложеното до тук следва да се направят следните изводи:
- не са наемници лицата, които участват във военен конфликт в чужбина, с политически, религиозни и други мотиви, както и с цел да се противостои на агресия. Такива лица се наричат доброволци.
- наемниците са обявени извън закона и следователно нямат статут на “комбатанти” (законно воюващи) и не могат да се ползват с правата, предоставени от Женевските конвенции от 1949 г., при попадане в плен.