25. Престъпления против сигурността на международната гражданска авиация

Международната правна уредба на тези престъпления обхваща:
- Токийската Конвенция за правонарушенията и някои други действия на борда на въздушния съд – приета през 1963 г.
- Хагската Конвенция за борба с незаконното завладяване на въздушните съдове – от 1970 г.
- Монреалската Конвенция за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация – от 1971 г.

Обект на престъпленията, предвидени в трите конвенции са обществените отношения свързани с нормалното осъществяване на транспортните контакти между държавите, живота и здравето на пътниците и екипажа, а също така и сигурността на хората на земята, които могат да бъдат засегнати от евентуална въздушна катастрофа. В повечето случаи тези престъпления са проява на международен тероризъм.

КОНВЕНЦИЯ за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация
Ратифицирана с Указ № 15 на Държавния съвет от 15.01.1973 г. - ДВ, бр. 6 от 19.01.1973 г. Обн., ДВ, бр. 45 от 11.06.1974 г. В сила за България от 24.03.1973 г.

Държавите - страни по тази Конвенция, считайки, че незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, застрашават безопасността на лицата и имуществата, сериозно засягат експлоатацията на въздушните линии и подкопават доверието на народите в света в безопасността на гражданската авиация, считайки, че наличието на такива актове предизвиква сериозна загриженост,
считайки, че с оглед предотвратяването на тези актове е необходимо спешно да се предвидят съответните мерки за наказване на техните извършители,
се споразумяха за следното:

Член 1
1. Извършва престъпление всяко лице, което незаконно и умишлено:
а) извършва акт на насилие срещу лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако този акт е от естество да застраши безопасността на това въздухоплавателно средство;
b) разрушава въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или причинява повреди на такова въздухоплавателно средство, които го правят негодно за полет или са от естество да застрашават сигурността му в полет;
с) по какъвто и да е начин поставя или съдействува за поставянето в едно въздухоплавателно средство в експлоатация на устройство или вещество, което може да разруши споменатото въздухоплавателно средство или да му причини повреди, които го правят негодно за полет или които са от естество да застрашават сигурността му в полет;
d) разрушава или поврежда въздухоплавателното оборудване или се намесва в неговото функциониране, ако което и да е от тези действия е от естество да застраши сигурността на въздухоплавателното средство в полет;
е) съобщава информация, за която знае, че е невярна, и с това застрашава сигурността на въздухоплавателното средство в полет.
2. Извършва също така престъпление всяко лице, което:
а) се опитва да извърши едно от престъпленията, изброени в точка 1 на този член;
b) е съучастник на лице, което извършва или се опитва да извърши едно от тези престъпления.

Член 2
За целите на тази Конвенция:
а) едно въздухоплавателно средство се счита в полет по всяко време от момента, когато е завършено натоварването на багажа и качването на пътниците и всички външни врати са затворени, до момента, когато една от тези врати бъде отворена с цел слизане на пътниците и разтоварване на багажа; в случай на принудително кацане се смята, че полетът продължава до момента, когато компетентните власти поемат върху себе си отговорността за въздухоплавателното средство, както и за пътниците и имуществото, намиращи се на борда;
b) едно въздухоплавателно средство се счита в експлоатация от момента, когато персоналът на земята или екипажът започва да го подготвя с оглед изпълнението на определен полет, до изтичането на един срок от двадесет и четири часа след което и да е кацане; периодът на експлоатация при всички случаи продължава през целия период, в който въздухоплавателното средство е в полет, както е определено в точка "а" на този член.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Глава единадесета
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Раздел II

Престъпления по транспорта и съобщенията
Чл. 341а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като:
а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването;
б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението,
се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.
(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.
(4) Когато в случаите по предходните алинеи е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, налагат се съответно предвидените в чл. 340, ал. 3 наказания.
(5) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили последици по чл. 341, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство, се наказва с лишаване от свобода до десет години.
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.
(3) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:
а) значителна повреда на въздухоплавателното средство;
б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;
в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви "а" и "б",
(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) наказанието е: по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 - 10.