23. Международен тероризъм

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за борба с бомбения тероризъм
Ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 13.11.2001 г. - ДВ, бр. 102 от 27.11.2001 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 36 от 9.04.2002 г., в сила от 14.03.2002 г.

Страните по тази конвенция, недвусмислено осъждат като престъпни и неоправдани всички терористични актове, методи и действия, извършени независимо къде и от кого, включително онези, които застрашават приятелските отношения между държавите и народите и заплашват териториалната цялост и сигурността на държавите.

Член 2
1. Всяко лице извършва престъпление по смисъла на тази конвенция, ако то незаконно и умишлено доставя, поставя, задейства или взривява взривно или друго смъртоносно устройство в пределите на или срещу място за обществено ползване, държавен или правителствен обект, система за обществен транспорт или инфраструктурен обект:
(а) с намерението да причини смърт или сериозни телесни наранявания; или
(б) с намерението да причини значително разрушение на такова място, обект или система, където такова разрушение води или може да доведе до големи икономически загуби.
2. Всяко лице също така извършва престъпление, ако се опита да извърши някое от престъпленията по ал. 1.
3. Всяко лице също така извършва престъпление, ако то:
(а) участва в качеството на съучастник в някое от престъпленията по ал. 1 или 2; или
(б) организира или ръководи други лица да извършат някое от престъпленията по ал. 1 или 2; или
(в) по какъвто и да било друг начин съдейства за извършването на едно или повече престъпления по ал. 1 или 2 от група лица, действащи с обща цел; такова съдействие трябва да се счита за умишлено и извършвано или с цел поддържане на общата престъпна дейност или цел на групата, или при осъзнаване на намерението на групата да извърши въпросното престъпление или престъпления.

Член 3
Тази конвенция не се прилага, когато престъплението е извършено в една държава, предполагаемият извършител и жертвите са граждани на тази държава, предполагаемият извършител се намира на територията на тази държава и никоя друга държава няма основание да упражни юрисдикция съгласно чл. 6, ал. 1 или 2 на конвенцията, освен ако разпоредбите на чл. 10 - 15 не са съответно приложими в тези случаи.

Член 4
Всяка държава страна приема такива мерки, каквито може да се окажат необходими:
(а) за обявяване на деянията по чл. 2 на тази конвенция за престъпления по нейното вътрешно законодателство;
(б) за определяне тези престъпления за наказуеми със съответни наказания, взимайки предвид тяхната тежест.

Член 13
1. Лице, което е задържано под стража или изтърпява наказание на територията на една държава страна и чието присъствие в друга държава страна се иска за целите на даване на показания, установяване на самоличност или оказване на съдействие по някакъв друг начин при получаването на доказателства за разследване или преследване на престъпления по тази конвенция, може да бъде предадено при спазване на следните условия:
(а) лицето дава свободно своето съгласие на база пълна информираност; и
(б) компетентните власти и на двете държави са постигнали съгласие по такива условия, каквито тези държави могат да счетат за подходящи.

МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ за борба срещу финансирането на тероризма
Ратифицирана със закон, приет от 39-o Народно събрание на 23.01.2002 г. - ДВ, бр. 11 от 31.01.2002 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 70 от 19.07.2002 г., в сила от 15.05.2002 г.

Член 2
1. Всяко лице извършва престъпление по смисъла на тази конвенция, ако то по какъвто и да е начин, пряко или косвено, незаконно и умишлено предоставя средства или ги събира с намерението те да бъдат използвани или със съзнанието, че те ще бъдат използвани, изцяло или частично, за извършването на:
а) действие, което представлява престъпление, попадащо в обсега на и определено като такова в някой от договорите, изброени в приложението;
b) всяко друго действие, целящо да причини смъртта или нанесе тежки телесни повреди на цивилно лице или на всяко друго лице, което не взема активно участие във враждебни действия по време на въоръжен конфликт, когато смисълът на такова действие по своя характер и контекст се състои в това да се заплаши население или насилствено да се принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на някакво действие.
3. За да съставлява едно деяние престъпление, споменато в ал. 1, не е задължително средствата фактически да са били използвани за извършване на престъпление, споменато в подточка (а) или (b) на ал. 1.
4. Всяко лице извършва престъпление, ако то направи опит да извърши престъпление, споменато в ал. 1 на този член.
5. Всяко лице също извършва престъпление, ако:
а) участва в качеството на съучастник в престъпление, споменато в ал. 1 или 4 от този член;
b) организира други лица или ги ръководи с цел извършването на престъпление, споменато в ал. 1 или 4 от този член;
c) допринася за извършването на едно или повече престъпления, споменати в ал. 1 или 4 на този член, посредством група лица, действащи за постигането на обща цел; такъв принос трябва да бъде умишлен и трябва да :
i) бъде с цел подпомагане на престъпна дейност или цел на групата, когато такава цел или дейност предполага извършването на едно от престъпленията, споменати в ал. 1 от този член; или
ii) да бъде направен със съзнанието за умисъла на групата да извърши престъпление, споменато в ал. 1 от този член.

Член 3
Тази конвенция не се прилага в случаите, когато престъплението е извършено на територията на една държава, предполагаемият престъпник е гражданин на тази държава и се намира на нейната територия и никоя друга държава няма основание да установи своя юрисдикция в съответствие с ал. 1 и 2 от чл. 7 на тази конвенция, което обаче не изключва прилагането в тези случаи, при съответните обстоятелства, на постановеното в чл. 12 и 18.

Член 4
Всяка държава страна предприема необходимите мерки:
а) за да се обявят за престъпления по нейното вътрешно право престъпленията, изложени в чл. 2;
b) да определи съразмерни наказания за тези престъпления, отчитайки тяхната тежест.

КОНВЕНЦИЯ на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма
Ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 15.06.2006 г. - ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 54 от 3.07.2007 г., в сила от 1.06.2007 г.

Член 2 - Цел
Целта на тази конвенция е да подобри действията на страните по нея, насочени към предотвратяване на тероризма и неговите отрицателни последици за пълноценното упражняване на правата на човека, по-специално правото на живот, както чрез мерки, които следва да бъдат предприети на национално равнище, така и чрез международно сътрудничество, като се вземат предвид действащите многостранни или двустранни договори или споразумения, приложими между страните по конвенцията.

Член 3 - Национална политика за превенция
1. Всяка страна по конвенцията предприема подходящи мерки, особено в областта на обучението на правозащитните и други органи и в областта на образованието, културата, информацията, средствата за осведомяване и изграждането на обществена осведоменост, за предотвратяване на терористичните престъпления и техните отрицателни последици, като същевременно спазва задълженията, свързани с правата на човека и предвидени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в Международния пакт за граждански и политически свободи, и другите задължения по международното право, когато те са приложими към тази страна по конвенцията.

Член 5 - Публична провокация към извършване на терористично престъпление
1. По смисъла на тази конвенция "публична провокация към извършване на терористично престъпление" е разпространението или предоставянето по друг начин на разположение на обществеността на послание с цел подбуждане към извършването на терористично престъпление, когато това поведение, независимо дали пряко призовава към терористични престъпления, създава опасност за извършването на едно или повече такива престъпления.

Член 6 - Набиране с цел тероризъм
1. По смисъла на тази конвенция "набиране с цел тероризъм" е склоняването на другиго да извърши или да участва в извършването на терористично престъпление или да се присъедини към сдружение или група с цел да се допринесе за извършването на едно или повече терористични престъпления от сдружението или от групата.

Член 7 - Обучение с цел тероризъм
1. По смисъла на тази конвенция "обучение с цел тероризъм" е предаването на познания за направата или използването на взривни вещества, огнестрелни или други оръжия или отровни или опасни вещества или за други специфични методи или способи с цел да бъде извършено или да се допринесе за извършването на терористично престъпление със съзнанието, че предоставените познания са предназначени да послужат за тази цел.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Глава първа
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел I

Измяна

Чл. 96. (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да й създаде затруднения, лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., доп., бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 НК или 350 НК, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
По отношение на въпроса: “Какво деяние представлява тероризма в системата от престъпления, международно престъпление ли е или е престъпление от международен характер?”, в международната правна общност се е формирало становището, че тероризма е престъпление от международен характер.
Международните престъпление, каквито са престъпленията против мира, против човечеството и военните престъпления, са с по-висока степен на обществена опасност от престъпленията с международен характер, каквото е тероризма и засягат в различна степен световния мир и сигурността на човечеството.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Глава първа
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА
Раздел IV

Други престъпления

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление по чл. 115, чл. 128, чл. 142, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 326, чл. 330, ал. 1, чл. 333, чл. 334, ал. 1, чл. 337, ал. 1, чл. 339, ал. 1, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 341а, ал. 1 - 3, чл. 341б, ал. 1, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, ал. 1 и 3, чл. 350, ал. 1, чл. 352, ал. 1, чл. 354, ал. 1, чл. 356е, ал. 1, чл. 356з, се наказва за ТЕРОРИЗЪМ с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
(2) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено, събира или предоставя средства за осъществяване на деянието по ал. 1, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани с такава цел, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба до тридесет хиляди лева.
(3) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Видове тероризъм.
Тероризма може да бъде разделен на видове, по различни критерии.
1. Според политическата ориентация на неговите членове, той бива ляв и десен.
Левия тероризъм се отличава с идейно-политическата си насоченост, за която е характерно примитивна омраза към демократичните общества. Извършителите се вдъхновяват от илюзията “да се взриви и разруши капитализма, с един удар”. Тези идеи се изповядват от младата интелигенция – млади хора, голяма част от които студенти, които са силно разочаровани от явната социална несправедливост, вина за която според тях носи капиталистическия строй. Най-известни леви терористични организации са “Червените бригади”- (Италия), “Пряко действие”- (Франция), “Революционни ядра”- (Германия). Една от най-характерните черти на съвременния ляв тероризъм се изразява в това, че действията на неговите последователи са насочени предимно срещу ръководния политически елит на западните демокрации, срещу структурите на НАТО и представителите на едрия бизнес.
Десния тероризъм, като самостоятелен вид също се проявява в много държави. Той е най-радикалната активна форма на екстремизма.
Специфичен вид тероризъм е “Арабския тероризъм”, който има подчертано религиозен характер и фундаментализъм. По известни организации на арабския тероризъм са “Хизбула”, “Хамас”, “Ислямски джихат”, „Ал Кайда” и други.
2. Според методите, които използва, тероризма бива:
- Въздушен (въздушно пиратство). През последните 25 години са извършени над 900 терористични акта на отвличане и взривяване на самолети, с 3000 загинали.
- Морски тероризъм (морско пиратство). Изразява се в нападение или обстрел на морски съдове, насилие върху екипажи и пътници, отвличане и вземане на заложници и други.
- Компютърен тероризъм, Все по-често националните информационни системи стават обект на истинска агресия, от страна на компютърни вируси.
- Телефонен тероризъм. Чрез него е възможно да се създаде паника сред обществото и да се разстрои функционирането на много държавни дейности. Обект на това престъпление у нас са най-вече училищата, съдебните палати и други важни административни учреждения.
- Ядрен тероризъм. Напоследък зачестиха случаите на контрабанда с ядрени материали, от които терористичните групи могат да изготвят атомно оръжие. Утвърди се мнението, че ядрен терор грози света. Експертите са категорични, че контрабандата с плутоний и високо обогатен уран са придобили високи мащаби и представляват световна опасност, включително и за народите на Балканите.
- Химически тероризъм – разновидност на ядрения, но с химически вещества.
- Международен тероризъм – Той е особен вид тероризъм, който се вгражда в конструкцията на другите видове тероризъм – въздушен, морски. Същността на международния тероризъм се изразява в извършване на терористичен акт, с който се цели да се предизвикат политически изменения и усложняване на международните отношения. Обект на международен тероризъм могат да бъдат лица, ползващи се с международна защита (държавни глави, министри), както и официални помещения, жилища или превозни средства на тези лица, а така също и обществени сгради и съоръжения.