23. Регион. Регионално развитие.

1. Същност, предмет и задачи на регионалното развитие
Регионалното развитие е процес на постоянни социални промени, способстващи за трайното и устойчиво развитие на общността в конкретен регион. То предполага протичането на многосекторен и сложен процес, свързан с определени цели: икономически растеж, устойчиво развитие, социална интеграция, задоволяване на основните нужди, качество на живота, регионална автономия, опазване на околната среда.

Регионалното развитие се осъществява на две допълващи се нива:
- Развитие на региона като такъв
- Развитие на регионалната система, обхващаща цялата страна.

По смисъла на ЗРР „ РР е процес на постигане на устойчиво и балансирано развитие чрез насочване на ресурси, инфраструктурно изграждане и икономически дейности в определени райони.”
● Процес на постоянни социални промени, способстващи за трайното и устойчиво развитие на общността в конкретен регион.
● В пространственото развитие на територията се забелязват големи регионални несъответствия, при които трябва да се провежда регионалната политика. Тези неравенства са важен проблем на РР, защото очертават водещите структурни процеси, с които може да се определи поведението на РР.
● Чрез политиките за РР може да се намери баланс в развитието на националната територия и така на практика да се защитят националните интереси с отчитане на интересите на териториалните общности на различните нива.
● Политико-териториалната децентрализация и РР са неразривно свързани.
● РР има за предмет проблеми, които са частни, специални (секторни) и общи (интегрални).
● Опит за противодействие на натиска, който оказва глобализацията.

Задачи на регионално развитие са:
● единен подход за планиране и програмиране;
● концентрация на ресурсите;
● допълване на финансирането от национални публични източници при съвместно финансиране с ресурси от частни източници и от международни финансови институции;
● междуведомствена координация на дейността на компетентните органи в процеса на планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката;
● съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище;
● партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката.

Регион
Трудно е да се даде точно определение на понятие регион и не малко автори избягват да посочват точните граници на смисъла. За едни регион е конкретна териториално-административна единица, за други – пространство обособено на основата на общия интерес.
Регионът е продукт на историческо събитие и обстоятелства и съответно може да бъде открояван от останалите териториални единици. Те не са постоянни структури и се променят заедно с промените в условията. Регионът е събирателно понятие, което е синоним на район. Регионите в Европа могат да бъдат третирани като всички други, но не и като чисто географски понятия. На европейския континент в по-голяма степен, отколкото на всеки друг континент, регионите са резултат от сложното взаимодействие на политически, етнически, икономически и културни фактори. Те са резултат от въстания, военни конфликти, мирни спогодби и т.н.
Трудностите при дефинирането на понятието регион се дължат на неговата относителност.
Жерар Марку разгледа понятието регион от икономическа и от географска гледана точка. От географска гл.т. регионът може да бъде обусловен от особеностите на релефа. Според него всеки регион се оформя под въздействието на фактори на разположението някои, от които са природни, други са свързани с човешката дейност, трети са със смесен характер. Всички тези елементи определят икономическия потенциал на региона и са предпоставка за неговото развитие.

Регионът позволява да бъде разгледан в две основни измерения – пространствено и социално-икономическо. Социално-икономическото измерение се проявява на 2 равнища – функционално и институционално. Тези равнища могат да бъдат разглеждани и като степени за обособеност на регионите като пространственото равнище е най-ниската степен.

В хартата на Конгреса на местните регионални структури в Европа, понятието регион се дефинира като „административна власт на ниво непосредствено под националното правителство, който притежава собствени функции в управлението и органи назначени чрез избори.”

Регионът може да бъде дефиниран като политико-териториална единица с юридическа самостоятелност съгласно публичното право, позволяваща планиране и развитие, и благоприятстваща упражняването на все повече и различни форми на самоуправление.

Пространственото измерение:
- поставя акцент върху ограничеността на дадена територия от други територии
- регионът се намира между националното и местното равнище
- територия, която е обособена по няколко начина или която е определена най-малкото като пространство;
- пространствените измерения на понятието регион са изключително широки. Те варират от община, дори от малка територия, до цели континенти

Социално-икономически измерения на понятието регион:
Освен като пространствено понятие регионът може да се разглежда от гледна точка на неговите социални и икономически функции. В самото социално икономическо измерение на региона могат да бъдат откроени две равнища – чисто функционално и институционално.
- функционалното равнище От функционална гледна точка регионът е пространство за взаимодействие между различни сили и тъй като самият регион често е слабо институционализиран. Той се превръща в арена на конкуренция между тези сили. Регионът е функционално пространство, единица характеризираща се с връзки между икономическите субекти в него, както и с връзките, които тези икономически субекти поддържат с партньори от други региони
- институционалното равнище на понятието регион, включва предходните две нива, но освен това отразява и институционалната структура, която се е оформила на дадена територия. На институционално равнище съществуват административни механизми. Връзката между регионалната централна власт в една държава се осъществява предимно на институционално равнище. На това равнище регионът може да бъде разгледан като обект и субект на икономическата политика. Институционалното равнище е полето, на което се осъществява европейската регионална политика.

Представата за понятието регион може да бъде задълбочена чрез някои класификации на регионите. Така например Бьорн Хетне определя степени за регионалност - йерархична структура за представата за регион. Степените на регионалност са 5:
- Регионът като географска единица или т.нар. предрегионална зона
- Регионът като социална система
- Регионът като арена за трансгранично сътрудничество
- Регионът като гражданско общество
- Регионът като активен субект

От структурна гледна точка регионите се категоризират в 3 групи:
1. Основни региони
2. Периферни региони
3. Междинни региони

При класификацията на регионите в ЕС и по принцип, включително и на равнище държава са възможни два подхода:
- Нормативен – брой на жителите, необходими за ефективно и икономическо изгодно изпълнение на тези задачи, както и в зависимост от културни, исторически и други фактори.
- Функционален (аналитичен) – определя се в зависимост от определени характеристики, те представляват зони, групирани по географски признак (надморска височина, почви) или по социално-икономически признак (хомогенност, допълняемост, поляризация на регионалната икономика, демографски характеристики, региони със застаряващо население и т.н.).

Основните критерии за диференциране на регионите са брой на жителите на регионалния център и гъстота на населението в регионите. По тези показатели регионите могат да бъдат определени като:
- агломерационни
- урбанизационни
- селски

Район за планиране
Той е част от територията на страната, включващ определен брой съседни области. Приликите са, че всички имат териториални аспекти и пространствено измерение, а разликите са в обхвата.