15. Усложнено престъпление и множествено престъпление

Усложнено престъпление - означава каквито и да са усложненията фактически или юридически, отразени в законовия състав извършеното се третира като едно престъпление, когато говорим за множествено престъпление извършеното се квалифицира като две или повече престъпления, които се наказват съобразно правилата на чл. 23-30 от НК.
1. Фактически усложнения при осъществяването на “прости” по своята законова конструкция престъпления. Законовият състав на тези престъпления (убийство, причинена телесна повреда) е прост в смисъл, че изпълнителното деяние се състои само от един акт, също и престъпения резултат е един.
2. Усложнения в престъпната дейност на определени видове престъпления, които са отразени в законовия състав.
Тук усложненията са вече юридически. В тази първа група трябва да се посочи т.нар. СЪСТАВНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, което е в конкуренция при квалификацията с разнородна, а най-често с идеална съвкупност от две или повече отделни престъпления. На практика се поставя въпроса колко престъпления има- съставно престъпление или всяко деяние да се квалифицира като отделно престъпление.
За съставно престъпление говорим когато изпълнителното деяние на дадено престъпление съгласно законовата конструкция се състои от две части. Всяка част от изпълнителното деяние на съставното престъпление представлява изпълнително деяние на отделно престъпление, предвидено в НК.

Двуактно престъпление.
Усложнението на двуактното престъпление е също това, че изпълнителното деяние на двуактното престъпление се състои от две части, от два елемента. Между тях съществува обективна и субективна връзка. За разлика от съставното престъпление в чистия вид на двуактното нито една от тези части не представлява изпълнително деяние на друго престъпление. И само когато двата акта са дадени в съответната връзка, те представляват обществена опасност.

Престъпления на системно извършване.
Много често като признак на законов състав е посочена като признак системността на проявата - чл. 242 НК контрабанда, чл. 329, ал. 2 НК - системно занимаване е просия.
Системно означава най-малко 3 прояви, посочени в разпоредбата на особената част освен това извършени през непродължителен интервал от време.

Престъпления извършени по занаят
Те подобно на системното извършване обединяват в едно престъпно единствено множество еднородни деяния. За такива престъпления по занаят говорим, когато имаме системност, чл. 324 НК.
- Дейността трябва да бъде източник на доходи, правно регламентирана дейност. Лицето нарушава този регламент. Престъплението се извършва с отделни деяния, които траят известен период от време.

Продължено престъпление
Освен продълженото има продължавано престъпление, а има и продължително, които нямат нищо общо помежду си. Продължените престъпления се дефинират от законодателя като престъпления, които траят непрекъснато. Характерното при тях е тъкмо това, че след осъществяване на състава им, престъпното деяние не се прекратява. След осъществяване на състава им престъпното деяние продължава да съществува през един период от време и се създава едно престъпно състояние. Този времеви интервал може да бъде няколко минути, обикновено е часове, дни, години. Това което характеризира този вид престъпления е непрекъснатостта.
След осъществяване на състава до приключване на престъпното поведение деецът непрекъснато извършва това престъпление.

Продължавано престъпление. Характерни черти:
1. При продължаваното престъпление са осъществени най-малко две или повече отделни деяния, които при предпоставките на чл.26 се квалифицират като едно престъпление.
2. Тези деяния осъществяват състави на едно и също по вид престъпление ( издаване за 1 година 3-4 пъти на държавна тайна).
3. Обективната връзка между отделните деяния, в следствие на която последващите се явяват като продължение на предшестващите и на базата на обективните връзки се схващат като едно престъпление.

I. Обективната връзка между деянията се основава на няколко обстоятелства.
- между деянията съществуват непродължителни периоди от време, следователно от една страна между деянията (отнемане на вещи, издаване на тайна) трябва да има някакъв период от време, за да се разкъса единството на действията.
Ако има продължителен период от време ще се наруши обективната връзка между деянията и всяко едно от тях ще се счита за отделно. ТР № 33 от 1971г. на ВКС - зависи от вида на престъплението, от възможностите за осъществяване на престъпната дейност- критерий за продължителност.
Съдебната практика приема при престъпленията против собствеността едногодишния срок за непродължителен.
Обстоятелството, на което се основава обективната връзка между деянията е, че те са извършени при една и съща обстановка означава, че при своите деяния престъпният субект е използвал за посегателството един и същ траен повод или пък своето постоянно отношение към предмета на посегателството. За преценка на обстановката допринасят и обстоятелства като:
- отделните посегателства са извършени в един и същ район, блок като съдебната практика счита, че продължавано престъпление са и деяния, извършени в различни области.
- еднородния начин (джепчийски кражби, взлом). Съдебната практика схваща за продължавано престъпление и случаи на взлом и обикновени кражби, т.е. деяния извършвани по различен начин.
- субективната връзка между всички тези деяния, наред с обективната връзка- тя се изразява преди всичко в еднородност на вината. В едно продължавано престъпление могат да бъдат включени само умишлени деяния или непредпазливи.

Множествени престъпления (раздел IV чл. 23-30)
Характерно за множеството престъпления за разлика от усложненото престъпление е това, че престъпните деяния се квалифицират като две или повече отделни престъпления.
От своя страна множеството престъпления (родово понятие) се разпадат на две категории:
- съвкупност от престъпления чл. 23-26 НК и
- рецидиви чл.27-30, които са видови понятия.

Съвкупност от престъпления
Извършеното се квалифицира като две или повече престъпления.
2. За да говорим за съвкупност съгласно чл.23 НК ал.1 едно лице е извършило няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, не изобщо, а за което и да е от тях т.е. може да има присъда за друго престъпление, което не се вписва в съвкупността.
Когато две или повече престъпления са извършени с едно деяние говорим за идеална съвкупност - например обида и клевета; кражба на част от машина и повреда.
При продължавани престъпления има няколко деяния и едно престъпление, а тук- едно деяние и две или повече престъпления.
Друг вид съвкупност е реалната съвкупност - няколко отделни престъпления. При реалната съвкупност има долу-горе съответствие между деяния и престъпления. Тя може да е разнородна, когато престъпленията в нея са от различни видове ( кражба, изнасилване, убийство), но може да е еднородна реална съвкупност, например 3 кражби.

Рецидив
Рецидивът е уреден в чл.27 до чл.30 от НК. Рецидив (престъпление, извършено в условията на рецидив) означава, че престъплението е извършено след влязла в сила присъда за друго престъпление. Две или повече престъпления, между които няма осъдителна присъда, не представляват рецидив. Меродавният момент е влизаето в сила на присъдата, което означава, че са прекратени всички правни възможности за обжалване на присъдата и процедурата е приключила.
Достатъчно за наличието на рецидив е влизане в сила на присъдата. Не е задължително да е започнало изпълнението на наказанието, още по-малко да е приключило неговото изпълнение.