14. Съучастие в международното наказателно право

Факултативно съучастие (същинско съучастие)
То е уредено в чл. 20 до чл. 22 в НК. Факултативно съучастие, защото престъплението може да бъде извършено и от едно лице, но в конкретния случай то е осъществено от две или повече лица, действащи в съучастие. Когато се каже съучастие се има в предвид съучастие по чл. 20 - 22 НК.
Под съучастие се разбира умишлено и задружно участие на две или повече лица в осъществяването на конкретно умишлено престъпление.
1. За участие можем да говорим само тогава, когато престъплението в конкретния случай е осъществено поне от две лица без ограничение в максималния брой. Абсолютно задължително е едно от тези лица да е извършител, да участвува в самото изпълнително деяние на престъплението. Без такава фигура не може да става дума за съучастие.
Става дума за две или повече наказателноотговорни лица, които са навършили 14-годишна възраст и са действали в състояние на вменяемост.
2. За съучастие можем да говорим само когато този субект има реален действителен принос за престъплението, само тогава, когато с нещо е допринесъл за извършване на престъплението. С други думи съучастник може да бъде само лице, чието деяние стои в причинна връзка с престъпните последици и по-конкретно деянието на извършителя е това, което непосредствено причинява последиците, става дума за изпълнителното деяние на престъплението.

Извършителят изпълняващ изпълнителното деяние е този, който пряко и непосредствено въздейства върху обекта. Неговото деяние е “причината” в смисъл решаващия каузален фактор за последиците. Що се касае до деянията на подбудителя и помагача (акцесорни съучастници), техните деяния също стоят в причинна връзка с последиците, само че опосредена от изпълнителното деяние на извършителя.
Деянията на акцесорните съучастници са в причинна връзка с изпълнителното деяние и чрез него с престъпните последици. Причинният процес в своята заключителна фаза задължително минава през изпълнителното деяние на извършителя, което ще рече, че акцесорните съучастници никога не могат без участието на извършителя да предизвикат общественоопасните последици.

Характеристика на съучастието от субективна страна
1. За може да има съучастие, всеки един от съучастниците трябва да действа умишлено. Той може да бъде както пряк, така и евентуален, за разлика от задължителния пряк умисъл при стадиите, всеки от съучастниците действа с умисъл за осъществяване на престъплението. Всяко от тях има представа за вида на извършеното престъпление Следователно нямаме съучастие, когато двама души действали по непредпазливост са предизвикали причиняване на общественоопасни последици.
2. От субективна страна, за да имаме съучастие е необходимо освен умисъл, да имаме задружно или съвместно участие на всички лица в осъществяване на умишленото престъпление. Тази задружност е известна в съдебната практика като “общност на умисъла”. Тази “общност на умисъла“ се нарича обща субективна връзка между съучастниците в престъплението.
Тази субективна връзка означава съзнание у всеки един от съучастниците, че не е сам при осъществяване на престъплението, че действа заедно с други лица, у които е налице умисъл за същото конкретно престъпление, в което и той взема участие.

Видове съучастие
Чл. 20, ал. 1 НК „Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.”
Чл. 20, ал. 2 НК „ Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.”
Извършителят е този съучастник, който в обективен план взема участие в извършване на престъплението. Присъствието не е обстоятелство което детерминира вида на съучастието. Извършителят абсолютно задължително трябва да притежава специалното качество, ако то се изисква при длъжностно присвояване - качеството длъжностно лице.
Чл. 20, ал. 3 НК „ Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.”
Подбудителят е този, който склонява бъдещия извършител да извърши престъплението. Подбудителят на помагача е помагач. При преценка на вида съучастие се изхожда от оценката на неговата дейност в главното деяние. Помагачът на подбудителя е подбудител.
Чл. 20, ал. 4 НК „ Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.”

По силата на чл. 25, т. 3 от Римския статут на Международния наказателен съд:
3. В съответствие с този статут едно лице носи наказателна отговорност и подлежи на наказание за престъпление от компетентността на Съда, ако това лице:
(a) извърши такова престъпление самостоятелно, заедно с другиго или чрез другиго, независимо от това дали другото лице е наказателно отговорно;
(b) нареди, настоява или склони към извършването на такова престъпление, което наистина е извършено или за което е извършен опит;
(c) с цел улесняване извършването на такова престъпление помага или по друг начин съдейства при извършването или при опита за извършването му, включително чрез предоставяне на средства за извършването;
(d) по друг начин допринася за извършването или опита за извършване на такова престъпление от група лица, които действат с обща цел. Приносът трябва да бъде умишлен и:
(i) да бъде осъществен с цел подпомагане на престъпната дейност или постигане престъпната цел на групата, когато тази дейност или цел включва извършването на престъпление от компетентността на съда; или
(ii) да бъде осъществен със знанието, че групата възнамерява да извърши престъплението;
(e) по отношение на престъплението геноцид пряко и публично подтиква други да извършват геноцид;
(f) извърши опит за такова престъпление, като пристъпи към действие и започне извършването му чрез важна стъпка, но престъплението не бъде извършено поради обстоятелства, независещи от намеренията на лицето. Ако обаче лицето се откаже от извършването на престъплението или по друг начин предотврати извършването му, то не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказание по този статут за опит да извърши това престъпление, ако изцяло и доброволно се откаже от престъпната цел.
4. Никоя разпоредба на този статут във връзка с личната наказателна отговорност не засяга отговорността на държавите по международното право.