12. Оправдаващи обстоятелства по международното наказателно право

В англосаксонската правна система под „оправдаващи обстоятелства” се разбират случаите, когато извършеното деяние само формално съдържа признаците на състава на определено престъпление, без да поражда наказателна отговорност изобщо.

В нашата правна система това са обстоятелствата, които изключват обществената опасност наказателната противоправност на деянието, поради което то не е престъпно, не съставлява престъпление.

В международноправната теория се разграничават няколко категории относно оправдаващите обстоятелства:
1. Неизбежна отбрана;
2. Крайна необходимост;
3. Изпълнение на йерархическа заповед;
4. Репресалии;
5. Съгласие на жертвата.
Правото на неизбежна отбрана се разглежда в международното право по същия начин и със същите особености, както във вътрешното наказателно право.

1. Неизбежна отбрана
Чл. 12, ал. 1 НК
„Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели”.

2. Крайна необходимост
Чл. 13, ал. 1 НК
„Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.”
По смисъла на чл. 31, т. 1, б. „d” от Римския статут на Международния наказателен съд:
- Деянието, извършено при крайна необходимост, трябва да се дължи на заплаха или принуда, която може да бъде отправена от други лица или да се изразява в други обстоятелства, които са извън контрола на субекта на защита;
- Опасността от принуда трябва да води до причиняване на смърт или до непосредствено или продължаващо телесно увреждане на застрашеното или друго лице;
- Принудата трябва да бъде непосредствена;
- Субектът на защита не трябва да възнамерява да причини по-голяма вреда от тази, чието предотвратяване се цели;
- Лицето трябва да действа по „необходимост и разумно” за избягване на тази заплаха. Това означава, че то трябва да се съобразява с конкретната ситуация и да няма друг правомерен начин да избегне опасността.

3. Изпълнение на йерархическа заповед
Изпълнението на йерархическа заповед се разглежда в международното право, като оправдаващо обстоятелство или като обстоятелство изключващо вината или наказуемостта.

4. Репресалиите
Репресалиите са най-често срещаното в международното право оправдаващо обстоятелство. Изразяват се в актове против правото, които стават законни по силата на предшестващо нарушение на правото. Те са отговор на нарушението на интересите, защитени от международното право, с нарушение на същите интереси на противника.

5. Съгласие на жертвата
Съгласието на жертвата е оправдаващо обстоятелство по международното право, което се договаря и решава на взаимна основа.