10. Обективна характеристика на престъплението в международното наказателно право

Престъплението е централно понятие в наказателното право. Всички останали основни понятия са свързани пряко или в една по-далечна връзка с престъплението.
Престъплението е единственото основание за наказателната отговорност – за да се потърси от някого наказателна отговорност трябва по безспорен начин да се докаже, че той е извършил престъплението.
Понятието за престъпление е легално понятие- чл.9, ал.1 НК. В чл.9, ал.1 се съдържа родовото понятие за престъпление. В чл.9, ал.1 е посочен този абсолютно задължителен минимален брой признаци, които характеризират всеки вид на престъпление.
Що се касае до отделните видове престъпления, те се съдържат в особената част на НК. Съгласно чл.9, ал.1 престъплението е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно е и обявено от закона за наказуемо. На базата на това определение можем да посочим, че елементите на понятието са 5 на брой.
1. Деяние
2. Обществена опасност
3. Противоправност - наказателна противоправност (противоречие с наказателноправните норми).
4. Вина
5. Наказуемост
Естествено след като става дума за елементи на понятие всички те следва да са дадени в диалектична връзка.
Наличието на престъпление е неразривно свързано с наличието на всички 5 елемента. Липсата на само един елемент безусловно означава липса на престъпление, съответно и липса на наказание.

Международна обществена опасност
Тя произтича от посегателството върху най-важните световни отношения или ценности, свързани с мира и международната сигурност, при което се увреждат или застрашават интересите на няколко държави или на международната общност като цяло.
Вредните последици от международните престъпления са значителни и изключително тежки по обем, размер, стойност и морално-политическо значение, както и с отрицателно въздействие върху природата и самото съществуване на човечеството.
Тук не може да става въпрос за малозначителност или незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Международна противоправност
Противоправността на деянието е международна, защото то е запретено в Статут или Устав, конвенция, договор или друг нормативен акт, който има международен характер.
Тези нормативни актове са задължителни за всички държави при типичните международни престъпления или само за държавите , които са ги ратифицирали, когато са престъпления с международен характер.

Наказуемост
За съответното наказание е предвидено определено наказание в особена вътрешна или международна наказателноправна норма. В предвиденото наказание по вид и по размер намира израз преценката на законодателя за характера и степента на опасност на даденото престъпно деяние.

Деяние
Съгласно чл. 9, ал.1 престъплението е преди всичко деяние.
Наказателното ни законодателство неотклонно е спазвало принципът на деянието като основание за наказателна отговорност и никога не е напускало този здрав критерий.
Деянието е това, което реално може да уврежда обществените отношения. От друга страна деянието е това, което може да бъде конкретно установено и доказано в дадения случай.
Деянието е психофизическо единство. Това преди всичко означава, че то има две страни. Едната се нарича психическа страна, освен това се използва вътрешна или субективна страна, а другата се нарича физическа, външна или обективна.

Форми на деянието
Действие и бездействие (те са посочени в чл.9, ал.1). Разликата е във външната страна на деянието, т.е. в начина на реализация на решението. Дали ще бъде реализирано чрез система от активни движения (действие) или напротив- изпълнението на решението ще бъде въздържане от конкретно действие (бездействие).

Престъпни последици
1. Престъпните последици са в най-общ план отрицателни изменения в обществените отношения и връзки, които са обект на престъплението, като е възможно тези отрицателни изменения да настъпят освен в обекта и в някои други обществени отношения и връзки, които не се явяват засегнати в конкретните отношения.
2.Общественоопасните последици могат да бъдат два основни вида.
а) Реално настъпили вреди - реално настъпила смърт, телесна повреда и друго реалното увреждане на обществените отношения.
б) Самото застрашаване с увреждане на обществено отношение със създалата се обществена опасност от увреждания. Редица престъпления в НК са конструирани именно с такива последици- чл.136, редица престъпления по транспорта, стадиите на престъпление и опита са свързани със застрашаването от увреждане на обществените отношения. Това положение е специално подчертано в чл.10 и в особената част на НК.

Причинна връзка между престъпното деяние и неговите общественоопасни последици
1. В НП причинната връзка се търси между изпълнително деяние (деяние на престъпния субект) и съставомерните и несъставомерните общественоопасни престъпления, защото причинната връзка със съставомерните последици е абсолютно необходима за наличието на престъпление от съставния вид, а с несъставомерните последици причинната връзка е абсолютно необходима за степента на наказанието на лицето.
2. Причинната връзка както всяка друга има обективен характер тя съществува вън и независимо от човешкото съзнание включително и от съзнанието на субекта на деянието. Тези обективна причинна връзка може да се съзнава, но може и да не се съзнава от субекта на деянието.