2. Източници на международното наказателно право

1. Международните наказателноправни норми са специфични и отговарят на определени изисквания, като се изграждат на основата на установени критерии.
• Създават се от субектите на международното право чрез съгласуване на волята им. Всяка държава е обвързана с правната норма, щом тя участва в нейното приемане, ратифициране и обнародване по установения ред.
• Целта на тези норми е борбата с международната престъпност или сътрудничеството на държавите в осъществяването на наказателна отговорност, когато са извършени определени престъпления.
• Престъпленията увреждат или поставят в опасност най-важните международни отношения свързани с международния мир и сигурност, основните права на човека или интересите на международната общност като цяло или на няколко държави.
• Отговорността за нарушаване на тези норми трябва да е наказателноправна. Без значение е, кой правоприлагащ орган е компетентен да разгледа делото и да постанови присъдата – международен (постоянен или ad hoc) съд или национален (вътрешен) съд.
• Наказанието може да е предвидено или да се определя непосредствено въз основа на нормите в международното или вътрешното наказателно право.
Понятие за източник - под източник на правото се разбира обективираната форма на съществуване на нормата, която й предава правна сила и отразява реда и начина на нейното създаване.

В правната теория се различават два основни източника на международното наказателно право – международен договор и обичай.

I. Международен договор
На съвременния етап от развитието на международното наказателно право, и особено след влизането в сила на Римския статут от 1998 г., нормативните актове са решаващи в борбата с международната престъпност. Можем условно да ги разграничим на общи и основни нормативни актове, както и на актове относно привилегиите и имунитетите, и на актове относно типичните международни престъпления и престъпленията с международен характер.
1. Общи нормативни актове
• Конституция на Република България от 1991 г.;
• Устав на Организацията на обединените нации от 1945 г.;
• Всеобща декларация за правата на човека от 1948 г. и други;
2. Основни нормативни актове
• Статут на международния военен съд от 8 август 1945 г.;
• Римски статут на международния наказателен съд от 17 юли 1998 г.;
• Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 2000 г. и други;
3. Актове относно имунитетите и привилегиите
• Конвенция за привилегиите и имунитетите на Обединените нации от 1946 г.;
• Конвенция за специалните мисии от 1969 г.;
• Конвенция за привилегиите и имунитетите на Дунавската комисия от 1963 г. и други;
4. Актове относно договорите за правна помощ между Република България и други държави
5.Актове относно типичните международни престъпления и престъпленията с международен характер;
6. Актове за отделни категории или видове престъпления.
• Конвенция за наказване на пътнотранспортни престъпления от 1964 г.;
• Конвенция относно защитата на архитектурното наследство в Европа от 1969 г. и 1985 г. и други

II. Международен обичай
Представлява постоянно и еднообразно спазване в отношенията между държавите на определени правила за поведение, които имат задължителна правна сила за тях.
Налице е формирало се съзнание за неговата правна необходимост, като признаването от държавите на обичайноправната норма се обозначава с латинското понятие opinio juris или opinio juris sive nessetatis.

III. Съдебните прецеденти и решения
Разглеждат се като източник на наказателното право, а в международната наказателноправна система, като спомагателен или косвен източник.
1. Присъдата на Нюрнбегския трибунал е посочена като косвен източник на международното наказателно право в Женевските конвенции за защита на жертвите от войната от 1949 г.

IV. Съдебните решения и присъди на националните съдилища
Също се разглеждат като спомагателен или косвен източник на международното наказателно право.
1. За процеса срещу наемниците в Луанда (Ангола) от 1976 г. е създадена Международна комисия от представители на 35 държави, която представя проект на Конвенция за предотвратяване и забрана на наемничеството.
Съществена особеност на източниците в международното наказателно право е обратната сила и на по-неблагоприятни наказателноправни норми. По този начин се нарушава основният принцип в наказателното право, че няма престъпление и наказание без закон (nullum crimen sine lege, nulla poena sine lege), както и забраната за обратна сила на по-тежкия наказателен закон.

МЕЖДУНАРОДЕН пакт за граждански и политически права.
Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. - ДВ, бр. 60 от 1970 г. В сила за България от 23.03.1976 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн. бр. 43 от 28.05.1976 г.
Член 15, ал. 1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е представлявало престъпно деяние съгласно националното законодателство или международното право в момента на извършването му. Не може също така да се налага по-тежко наказание от онова, което е било предвидено в момента на извършването на престъплението. Ако след извършване на престъплението законът предвижда налагането на по-леко наказание, престъпникът ще се възползва от него.
Ал. 2. Нищо в този член не пречи едно лице да бъде съдено и наказано за действие или бездействие, което по време на извършването му е било престъпление съгласно общите правни принципи, признати от всички народи.
Става дума за деяния с висока степен на опасност по вътрешното и международното право, които са предвидени в националните наказателни закони на почти всички държави или в международното договорно и обичайно право.