1. Обща характеристика, предмет и метод на регулиране на международното наказателно право

Цели на учебния курс по международно наказателно право
Студентите да получат допълнителни знания за усилията и мерките на ООН, ЕС и други международни организации в борбата срещу престъпленията против мира и човечеството, престъпленията свързани с наркотици, международния тероризъм, прането на пари и други.

1. Понятие за международното наказателно право.
Международното наказателно право е самостоятелен и комплексен отрасъл на правото, в който се съдържа система от правни принципи и норми относно международните престъпления и престъпленията с международен характер и наказанията за тях, условията и реда за осъществяване на наказателната отговорност и изпълнението на наложените наказания, както и сътрудничеството между държавите за по-нататъшно развитие и усъвършенстване на наказателното правосъдие в борбата с международната престъпност.

2. Задача (предназначение) на международното наказателно право.
Защитата от престъпни посегателства на най-важните международни отношения, свързани с мира и сигурността на човечеството, а също и на други ценности, които накърняват съществено интересите на международната общност като цяло, в отделни региони или на няколко държави.
За постигане на тази задача в международни нормативни актове (статути, конвенции, договори и други) се определя кои социалноопасни деяния са международни престъпления или престъпления с международен характер и се предвиждат наказания за тях или се задължават държавите да ги предвидят в своето наказателно законодателство.

3. Предмет на международното наказателно право.
а) системата от основни принципи и норми регулиращи международните престъпления и престъпленията с международен характер и наказанията за тях,
б) условията и реда за осъществяване на наказателната отговорност за тези престъпления,
в) установяване на реда и режима за изтърпяване на наложените наказания,
г) сътрудничеството на държавите относно предотвратяване на съответните категории и видове международни престъпления, оказване на правна помощ между държавите по наказателни дела, предаване на престъпници и други,
д) изучаването на състоянието, структурата и динамиката на престъпността в света като цяло и в отделни региони и на тази основа изработване на норми за нововъзникнали международни престъпления,
е) установяване на минимални стандартни правила за наказателното правосъдие,
ж) систематизация, унификация и кодификация на международните наказателноправни норми.

4. Метод на регулиране
Комплексен – международен, наказателно-правен (материален и процесуален) и наказателно-изпълнителен (пенитенциарен).
а) Международен – тъй като престъпленията са предвидени в международни нормативни актове – статути, конвенции, договори и други,
б) Наказателно-правен (материален и процесуален) – от една страна, защото се формулират съставите на отделните видове международни престъпления и се визират наказанията за тях и от друга страна, защото се определят условията и процесуалния ред за осъществяване на наказателната отговорност,
в) Наказателно-изпълнителен (пенитенциарен) – доколкото се установяват редът, начинът и режимът за изтърпяване на съответните наказания.

Разграничение относно категориите „международни престъпления” и „престъпления с международен характер”
Международните престъпления могат да се извършат едновременно, както от държавата , така и от физическите лица. Те нарушават международните задължения, основополагащи за осигуряване на жизнено важни интереси на международната общност.

Престъпленията с международен характер могат да се извършат само от физически лица, а държавите си сътрудничат в борбата с тях. В този случай държавите, нарушаващи своите договорни задължения, могат да извършат международно правонарушение – деликт.
И в двата случая отговорността на държавите е по международното публично право, а не по международното наказателно право.

Съотношение между международно наказателно право и международно публично право:
1. Предметът и методът на регулиране на международното наказателно право е наказателноправен, а не международноправен.
2. Основната разлика е в различните субекти на отговорност. При международното публично право това са държавите, а при международното наказателно право – физическите наказателноотговорни лица.

Съотношение между международното и вътрешното наказателно право:
1. Нормите на международното право се реализират чрез тяхната трансформация в националното наказателно законодателство.
2. Вътрешното наказателно право оказва положително влияние при изработване и реализиране на международните конвенции и договори в борбата с престъпността.
3. Чл. 5, ал 4 от Конституцията на Република България, гласи:
„Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”.
4. В нашата правна теория се застъпва тезата, че не всички норми по международното право „ще получат пряко изпълнение в българския правен ред”, доколкото те не са „самоизпълняеми” и „се нуждаят от специално законодателство, за да породят права и задължения за индивидите”.

КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РЕШЕНИЕ № 7 от 2 юли 1992 г. по конституционно дело № 6 от 1992 г., докладчик съдията Младен Данаилов (Обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.1992 г.)

Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени деяния (действия и бездействия) са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващи в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължения за промяна на законодателството.

Принципът за прякото действие на международните договори в областта на наказателното право е значително ограничен поради неговите особености и структурата на наказателноправните норми. В международните договори обикновено не се определят съставите на престъпленията и видът и размерът на наказанията. Посочват се в по-общ вид основните признаци на деянията (действия и бездействия), обявени за престъпни, като на отделните държави се предоставя да конкретизират престъпните състави и да определят наказанията. Приема се, че осъществяването на наказателната отговорност на извършителите на престъпленията е суверенно право на всяка отделна държава. Обявените по този начин деяния за престъпни от международните договори, за да бъдат включени във вътрешното наказателно законодателство, е необходимо да бъдат установени признаците на престъпните им състави и наказанията за всяко престъпление с вътрешен законодателен акт, действието на който се определя в съответствие с изискванията на вътрешното законодателство.
Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и наказание (ДВ, бр. 42 от 1988 г.) е определила съдържанието на термина "изтезание", като е задължила държавите да обявят за престъпления всички прояви на изтезания. Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация е изяснила термина "расова дискриминация", без да определи престъпните състави и наказанията за тях.
Такива международни договори не могат да имат пряко действие, защото в тях не са определени отделните престъпни състави и наказанията за всяко отделно престъпление. Член 5, ал. 3 от Конституцията изисква престъпленията да бъдат законоустановени към момента на извършването им. Този принцип е обявен и в чл. 11, ал. 2 на Всеобщата декларация за правата на човека, в чл. 15, ал. 1 на Международния пакт за гражданските и политическите права и в чл. 7 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. От това следва, че никой не може да бъде осъден за деяние, което не е било обявено за престъпление към момента на извършването му.
Употребените в международните договори изрази и понятия, които се съдържат като елементи в престъпни състави, предвидени във вътрешното законодателство, обаче могат да служат за смислово поясняване на тези състави или елементи от тях. В този смисъл международните договори, които имат наказателноправен характер и са ратифицирани и обнародвани, са част от вътрешното право. Част от вътрешното право са и договорите, с които се задължава държавата да извърши промени във вътрешното законодателство.