9. Българско средновековно облигационно право

Договорното право в средновековната българска държава се регламентира от византийската еклога, Земеделският закон, като цяло се занимава с различните видове договори, с конкретните форми на феодална експлоатация които са най-разпространени в БД през този период. Договорът се разглежда като съгласие с което две или повече лица поемат насрещни права и задължения. Средновековният договор има редица характерни черти – той е неформален, по закон може да бъде и устен, няма определена конкретна точна форма, която да се изисква от закона. Законът изисква да бъде сключен публично в присъствието на свидетели. Неизпълнението на договора винаги води до определени санкции. Реалният договор поражда конкретно действие и не може да се развали от момента, в който продавачът предаде вещта на купувача, а той предаде парите, или стане размяната. Развалянето на договора може да стане единствено по изключение и това изключение е при покупко-продажба на роб, ако лицето се окаже свободно или лудо. Заедно с покупко-продажбата при договора за покупко-продажбата се регламентира и задатък . Задатъкът е парична сума или вещ, която едната страна дава на другата като гаранция за изпълнение на договора /с други думи предплащане на цената по договора/.Даването на задатък е едно от доказателствата, че договорът е действителен. При неизпълнение на договора вече се носи съответната вина – ако причината е в далия задатъка – той го губи, ако причината е в получилия – той е задължен да го върне в двоен размер така се превръща в средство за обезщетяване на ощетената страна. Ако в началото задатъкът е гаранция за изпълнение на договора, при неизпълнение той е средство за обезщетяване. При продажбата на животни се изисква преди сключването на договора да се извърши изпитание на животното, за да е сигурен купувачът в неговите качества. Когато задругата сключва договори, това се прави от старея и то с одобрението на най-възрастните задругари или на цялата задруга. В Синтагмата на Матей Бластър има специален текст, който санкционира спекулативната покупко-продажба. Той постановява, че купилите евтино, които очакват поскъпване на стоката, трябва да бъдат лишавани от правото да търгуват или да бъдат заточени. Това са някои от характеристиките на договора за покупко-продажба.
Друг договор на средновековното право е договорът за замяна /размяна/. Този договор е нормиран от Земеделския закон. Най-често на размяна подлежат селскостопански сечива. Договорът – две лица взаимно си прехвърлят правото на собственост, употреба на дадена вещ или части земя. Той може да бъде временен или постоянен и условията са следните: предварително споразумение на участващите, наличие на двама-трима свидетели, предвидени са и конкретни случаи на разваляне на договора /говорихме когато представяхме Земеделския закон - когато един селянин изоре своята нива, и размяната стане, но чуждата нива не е била изорана, тогава може да се развали, трябва и двете ниви трябва да бъдат изорани/. Ако обаче размяната стане по време на сеитба, договорът не се разваля, приема се, че така е съгласието на страните. Законът дава възможност когато размяната се окаже неравноправна, да се стигне до ново взаимно съгласие и справедливо решаване на проблема – ако единият участък земя се окаже по-голям или малък без да има предварителна договорка за това, тогава този който има по-голямата част от земята, да възмезди страната с по-малък участък, но ако споразумението по договора е такова, законът казва, че двете страни са достигнали съгласие и този договор не може да се развали. Разглеждат се и други договори – наем на вещи и наем на земя.На вещи – най-често става дума за даване от наемодател временно или за определен срок ползването на една вещ, ползването на земя срещу определени условия, заплащане или пр. Когато говорихме за Земеделския закон, видяхме конкретно договора за исполичарите и мортитите, различните условия, защитата на интересите на наемодателя или собственика на земя. Можем да кажем че наемът на вещи се регламентира както от византийската еклога, така и Земеделския закон /ЗЗ/, като ЗЗ регламентира точно наемът на земя. Средновековното право познава и договорът за заем, регламентират се от виз. еклога – договорът за заем е предоставяне на пари, ценности, предмети, точно определени от едно лице на друго наречени заемател и заемополучател. То поема задължението да ги върне в определения срок в същото или в по-голямо количество, в зависимост от условието на договора. Договорът може да бъде сключен и писмено, и устно, и по суша и по море. Законът изрично защитава интересите на заемодателя. Той казва, че заемателят /заемополучателят/ няма право да иска нито отсрочване, нито опрощаване на задължението, дори в случаите на невъзможност поради непреодолима сила. Като казваме непреодолима сила се има предвид потъване на кораба, пиратство и пр. Единствената милост на закона е в текста, който казва, че опрощаването е възможно само ако при бедствието е погинало цялото имущество на заемополучателя, т.е. няма възможност. Средновековното право не стига до тези тънкости, то очертава принципа и оттам нататък решаването е в ръцете на съдиите. Във връзка с договора за наем се регламентира и така нареченият залог. Законът дава право на заемодателя при евентуално забавяне на длъжника все пак да му даде възможност да се издължи, като прави това пред свидетели /ролята на свидетеля в средновековното право – всички договори се сключват пред свидетели, промените стават пред свидетели, което дава публичност и гаранция за истинността и валидността на договора и неговото изпълнение./ Когато заемодателят пред свидетели е удължил срока на връщане на дълга и този срок не бъде спазен, законът дава право на заемодателя да задържи за себе си дадения залог. Този залог е гаранция, че договорът трябва да бъде изпълнен. Ако /тънкост на закона/ договорът е сключен в рамките на някаква сума /примерно 1000 лв/, залогът при продажбата се оказва, че струва 1200 лв., законът задължава кредитора да върне сумата над договора на заемополучателя. Тук влизат дарението, влога и др., които се регламентират конкретно