8. Международна компетентност на българските съдилища и други органи според Регламент 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и според КМЧП. Обща и специална компетентност; изключителна компетентност.

1. Международна компетентност на българските съдилища и други органи според Регламент 44/2001
Международната компетентност се определя на първо място от нормите на международноправните източници. Разпоредби на на КМЧП относно международната компетентност се прилагат само ако липсват международноправни разпоредби, които да уреждат съответния случаи. Сред тези международни източници на първо място по своята практическа важност за по-голямата маса частноправни отношения с международен елемент е Регламент 44/01 от 22.12.2000 г. относно компетентността по граждански и търговски дела.
Регламентът се прилага във всички държави-членки, а в България той е задължителен от присъединяването ни в ЕС на 01.01.2007 г. Регламентът е резултат от комунитаризацията на МЧП.
Регламент 44/01 трансформира с някои изменения разпоредбите от Брюкселската конвенция от 1968 г. (тя се е прилагала преди неговото влизане, сега все още се прилага, но само между държавите извън ЕС) За България регламентът е задължителен във всички свои елементи и ще се прилага с предимство пред КМЧП.

Регламент 44/2001 урежда две основни групи въпроси:
1. Международната компетентност на съдилищата на държавите-членки
2. Действието на техните съдебни решения в други държави-членки.

Целите на регламента – по добро правосъдие, свободно движение на съдебни решения в рамките на ЕС. Нормите на Регламента разпределят компетенциите между съдилищата в държавите-членки, поради което имат разпределителен характер – да разпределят компетенцията между съдилищата.

Българските съдилища следва служебно да прилагат разпоредбите на този регламент, без да е нужно позоваването им от някоя от страните по делото. При тълкуването и прилагането на разпоредбите, българският съд следва да се ръководи от автономния характер на съдържащите се в регламента понятия. Практиката на СЕС е задължителна и следва да се има предвид от всеки съд. Разпоредбите на Регламент 44/01 се прилагат с предимство пред разпоредбите на двустранните договори, сключени между държави-членки, с предимство е и пред КМЧП.

Приложното поле на регламент 44/01 – той се прилага при наличието на две условия:
1. Искът трябва да има международен характер (наличие на международен елемент в отношението.
2. Предмета му да се отнася към гражданското или търговското право.

Кои са изключените дела от приложното поле на Регламент 44/01: данъчни, митнически, административни, дела за право на собственост (произтичащи от съпружески отношения), наследство или свързаните с обявяването на дружеството в несъстоятелност дела. Изключват се и отношенията, свързани с арбитраж и свързаните със социалното осигуряване.

Регламентът ще се прилага когато ищецът и ответникът имат местоживеене на територията на държава членка (може да е една и съща държава или различни) – по такива дела прилагането на КМЧП е изключено. Международната компетентност ще се определя по Регламента и когато само ответникът е с местоживеене в държава-членка – отново не може в тези случаи да се прилага КМЧП.
Обаче ако е обратното: ищецът живее в държава членка а ответникът в трета държава тогава няма да се прилага Регламента, а КМЧП. Българският съд ще определя своята компетентност според КМЧП и когато местоживеенето и на ищеца и на ответника е в трета държава.

2. Международна компетентност на българските съдилища и други органи според КМЧП
Международната компетентност на българските съдилища и други органи е уредена в част 2 на КМЧП – чл.4 - 28. За първи път тази материя е предмет на кодифицирана в самостоятелен акт, тъй като до преди влизането в сила на МЧП (20 май 2005 г.) същата се намираше в ГПК.
Нормите относно компетентността имат субсидиарен характер, защото ще се прилагат само ако липсва такава уредба в международен договор, международен акт в сила за България или в друг закон. Нормите на КМЧП за компетентността отстъпват и пред специалните норми, предвидени в други закони - например в Кодексът за търговското корабоплаване има разпоредба за компетентността, която следва да се приложи пред КМЧП.

Нормите на КМЧП относно международната компетентност имат едностранен характер, защото уреждат единствено компетентността на българските органи за посочените в тях въпроси. Нормите на кодекса не уреждат компетентността на чужд орган, тъй като това би било намеса в държавния суверенитет на чуждата държава.
Нормите на КМЧП не определят местната подсъдност, същата се решава от българското гражданско процесуално право.
Ако основанието за международна компетентност е съществувало при образуване на делото, компетентността се запазва до края на производството – меродавния момент е предявяването на иска. Промяната на обичайното местопребиваване на ответника не може да доведе до отпадане на компетентността на българския съд, ако преди образуването на делото ответникът е бил с обичайно местопребиваване у нас.

Основните критерии за определяне на международната компетентност не се различават от тези на Регламент 44/01. Общият принцип за компетентност на съда по обичайното местопребиваване на ответника е уреден в чл. 4. Запазена е и разширителната компетентност на българските съдилища и други органи – когато ищецът е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано у нас. Българският съд може да следа дела по искове срещу няколко ответника, ако дори само един от тях има обичайно местопребиваване у нас.

Наред с този общ принцип са посочени и алтернативно специални основания за компетентност по дела за лични права, произход, вещни права върху движими вещи и др.
Изключителна компетентност според КМЧП: по дела за вещни права върху недвижими имоти в България; по дела за правното положение на юридически лица, регистрирани в България; по дела за права върху обекти на индустриалната собственост и др.

3. Обща и специална компетентност
3.1. Обща компетентност според Регламент 44/01 - общото правило (ответник с местоживеене в ЕС) се съдържа в чл. 2 от Регламента – „искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава. Когато ответникът е с местоживеене в България, ГПК ще реши точно кой съд ще упражни местната компетентност. Най-напред българският съд трябва да провери дали не е налице изключителна компетентност на съд на друга държава-членка, защото ако е налице трябва да прекрати делото.

3.2. Специална компетентност според Регламент 44/01 – чл.5 - 21 уреждат специалната компетентност на съдилищата на държавите членки. Специалната компетентност не изключва общата, както е при правилото на нормите, а създава още една допълнителна възможност за ищеца – той може да избере между съда по местоживеенето на ответника (общата компетентност) или друг, различен съд, посочен в някоя от цитираните разпоредби. Примери за специална компетентност: освен в държавата по местоживеенето на ответника, ищецът може да предяви иск и в друга държава членка при: връзка между делата; по дела относно гражданска отговорност (деликт) там, където е настъпило вредоносното събитие; при продажба на стоки / предоставяне на услуги, там където са били доставени / предоставени или е трябвало да бъдат доставени / предоставени и т.н. Още един пример: когато има няколко ответника, ищеца може да предяви своя иск срещу всички тях в един процес пред съд на една държава, в която един от ответниците има своето местоживеене (всички ответници трябва да живеят в ЕС, ако някой от тях е в трета държава, Регламента няма да се приложи)

4. Изключителна компетентност
Наличието на изключителна компетентност на чужд съд съгласно чл. 22 Регламент 44/01 изключва компетентността на българския съд. Чуждата компетентност в този случаи е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на делото – ако въпреки това българският съд постанови решение, то няма да бъде признато в другите държави-членки. Нашият съд следва да приложи чл. 22 от регламента винаги, когато предметът на иска попада в уредените от нормата хипотези. Чл. 22 е императивна по своя характер – и се прилага без значение гражданството или местожителството на страните по делото.

4.1. Изключителна компетентност по дела за вещни права – дела с предмет вещни права във връзка с недвижима собственост. Компетентността е предоставена единствено на съда на държавата, в която се намира имота. Българският съд ще бъде изключително компетентен и по дела за договор за наем на недвижим имот, сключен за повече от 6 месеца, като имота трябва да се намира у нас.
4.2. Изключителна компетентност по дела за ЮЛ – дела с предмет действителността на създаването, недействителността или прекратяването на търговски дружества или други юридически лица. Компетентен е съдът, където е седалището на съответното дружество или сдружение.
4.3. Изключителна компетентност по дела за вписвания – за делата относно действителността на вписванията в публични регистри – единствено компетентен е съдът, където се води регистърът.
4.4. Изключителна компетентност по дела за регистрация на патенти, марки, дизайни и т.н. – компетентни са единствено съдилищата на държавите-членки, където е подадена заявка за издаване или регистрация или издаването или регистрацията са извършени.

5. Компетентност по обуславящо правоотношение
Компетентността по обуславящо правоотношение е уредена в чл. 38 КМЧП, който гласи, че българският съд взема становище и по обуславящи изхода на спора правоотношения, дори когато делата за тях не са му подведомствени (ал.1). Ал.2 гласи че, когато по обуславящо правоотношение има висящ процес в чужбина, българският съд може да спре образуваното пред него дело, ако има основание да се очаква, че чуждестранното решение ще бъде признато в Република България. Тази алинея урежда ситуация, сходна с уредената в чл. 37 КМЧП, като разликата е в това, че съдът не е служебно задължен да спре образуваното пред него дело, а може да стори това по своя преценка.

6. Служебна проверка на международната компетентност
В два случая българският съд следва служебно да се обяви за некомпетентен и да откаже да гледа делото:
1. Когато установи, че съд на друга държава-членка има изключителна компетентност по Регламента.
2. Когато българския съд няма компетентност според някое от предвидените в Регламента основания (местоживеене у нас, предмет на делото или изричен избор на българския съд) и ответникът, който е с местожителство в друга държава - членка не се яви в своя защита.