7. Формули на привързване при стълкновителните норми – понятие, видове и приложно поле. Кумулативно и алтернативно привързване . Приложимо право на държава с няколко правни системи. Промяна на критерия на привързване.

1. Формули на привързване при стълкновителните норми

1. Понятие – общата привръзка в двустранната стълкновителна норма се нарича формула на привързване. Някои от при връзките намират приложения във всички раздели на международното частно право, защото същите са свързани с основните елементи на частното правоотношение.

2. Видове формули за привързване: общи (основни) и специални

2.1. Общи формули за привързване - намират приложение във всички раздели на МЧП. Това са: личен закон на физическото лице, личен закон на юридическото лице, закон за местонахождението на вещта, закон по местоизвършването на юридическото действие, закон на съда.

а) Личен закон на физическото лице (lex personalis) – според този закон се определя неговия правен статут – правоспособност, дееспособност, лични права, право на име. Обща формула е, защото всяко отношение има субект. Различните държави възприемат два основни принципа:
- принципа на гражданството (lex patrie) – дееспособността, правоспособността се определят от гражданството на лицето (неговото отечествено право), което го следва където и да е то. Това е и основният принцип принцип в българското МЧП.

Пример: чл.48 и чл.50 от КМЧП - ако едно лице е американски гражданин – дееспособността му се определя от американския закон (21 г.), ако лицето има две гражданства, едно от които е българското – дееспособността ще му се определи по българското право (18 г.), ако лицето има две чужди гражданства – дееспособността ще му се определя от правото на държавата където е неговото обичайното местопребиваване, ако лицето няма гражданство – се прилага правото на държавата, с която то е в най-тясна връзка.

- право на обичайно местопребиваване (lex dimicili) - е друг вид привръзка, чрез който се определя приложимото право към дееспособността и правоспособността на физическите лица. Този вид привръзка е характерно за английското и американското право. Легална дефиниция в българското МЧП може да бъде намерена в разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП, съгласно която „под обичайно местопребиваване на физическото лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване”, лицето е установило трайни връзки с това място или има намерение да създаде такива трайни връзки. Този критерии е вторичен за българското МЧП, защото основният е принципът на гражданството – едва когато лицето има двойно или изобщо няма никакво гражданство, тогава следва да се прилага този критерии. В съвременното МЧП все повече навлиза употребата на този критерии.

б) Личен закон на юридическите лица (lex societatis) - основните принципа и тук са два: закон по месторегистрация и закон по реалното седалище на ЮЛ.

- в България е приет закона за месторегистрацията – определя се по правото на държавата, където е регистрирано юридическото лице. Съгласно чл. 56, ал. 1 от КМЧП - ЮЛ се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. КМЧП дава възможност алтернативно да бъде приложен и принципа на действителното седалище – той ще се приложи само и единствено когато дружеството е регистрирано в две държави или изобщо не е регистрирано, защото не е било необходимо.
- в държави като Франция и Германия е възприет другия принцип – на реалното седалище, където се намира централното управление на юридическото лице.

в) Закон по местонахождение на недвижимия имот (lex rei ssite) - формула за привързване, която е обща и приложима във всички правни системи в целия свят. Съгласно закона по местонахождение на недвижимия имот ще се определят какви вещни права могат да съществуват (владение, право на строеж и т.н.). Само съдът по местонахождение на имота е компетентен да гледа дела с предмет вещно права върху недвижим имот (това се нарича изключителна компетентност – когато само един съд и никой друг може да гледа определено дело): пример: за апартамент в София (компетентен съд - Софийски съд; приложимо право – българско)

г) Закон по местоизвършване на правното действие (lex loci actus) - за уреждане на правоотношения с международен елемент в областта на семейното право, морския транспорт и т.н. Различни форми в зависимост от правното действие – местосключване на договора, по местосключване на брака и др. Предимно са свързани с формата на правното действие – действителността на формата, но не определят приложимото право.

д) Закон на сезирания съд (lex fori) – според националното право се определя и компетенстността на съда. В случаите когато чуждото право не може да се приложи по причини предвидени в националното право, тъй като спорът не може да остане нерешен, защото съдът не може да откаже правосъдие – следва да се приложи националния закон – закона на сезирания съд. Съгласно закона на съда се извършва и квалификацията от първа степен.

2.2. Специални формули за привързване – такива привръзки, които са типизирани за определен вид правоотношения: Закона на волята; Закон за знамето; Закон за най-тясната връзка;

а) Закона за волята (lex voluntatis) – тази формула се прилага при договорните отношения и означава възможността на страните да изберат приложимото право към договорното отношение. В закона трябва да бъде предвидена тази възможност за избор на приложимо право, защото ако възможността за избор не е предвидена – страните нямат основание. Освен това в самата норма са посочени условия на които трябва да отговаря направения избор.

б) Приложимост на правото на продавача – правото на държавата, където е седалището или главното управление на продавача (lex ventoris)

в) Закон по местополагане на труда (lex loci laboris) – прилага се към трудови отношения, когато страните не са избрали приложимо право, но и да са избрали такова, този закон следва да се прилага със своите императивни норми.

Пример: български работник сключил договор с австрийска фирма полага труд в България, като за приложимо право са избрали австрийското право. Съгласно последното, работния ден е с продължителност 9 часа, но тъй като лицето работи в България, следва да се приложи българското право (Кодекса на труда) и същият да работи по 8 часа, защото това е императивна норма в закона на държавата, където е местополагането на труд.

г) Закон на знамето (lex banderae) – този закон се прилага в морското право. Когато корабът плава под флаг, това означава че същият е вписан в корабния регистър в държава, под чийто флаг плава. Този критерии е избран, тъй като е най-лесно разпознаваем от трети лица.

д) Закон на най-тясна връзка (lex proxima) – основен принцип, действащ в съвременното МЧП, върху който са изградени всички норми в КМЧП. Всички предвидени привръзки в стълкновителните норми са избрани от националния законодател, тъй като според неговата логика – тези критерии най-тясно обвързват правоотношението с даден правен ред.

2.3. Кумулативно и алтернативно привързване
- алтернативните привръзки позволяват на правоприлагащият орган при един и същ фактически състав да избере измежду два правопорядъка, приложени в привръзката.

Пример: чл. 90, ал. 2 от КМЧП „завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата” : т.1 на същата разпоредба: „в която то е съставено или” ; т.2 чийто гражданин е бил завещателя към момента на съставянето му или на смъртта.

- при кумулативните привръзки пък се изисква включването на два правопорядъка, за да може да се уреди правоотношението, т.е. няма или а има и.

Пример: при осиновяването – условията, на които трябва да отговаря едно осиновяване се определят от правото на държавите: чийто граждани са осиновителите, чийто гражданин е осиновяваният и правото на държавата на обичайното местопребиваване на осиновителите.

3. Приложимо право на държава с няколко правни системи.
3.1. Интертериториално право = интер + териториално право /за територия/
При федералните държави (Америка), при които отделните федерални единици (щати) имат отделни законодателства възниква проблема за интертериториалното право. В МЧП проблемът се решава с въвеждането на вторична / субсидиарна привръзка. В КМЧП такава привръзка се съдържа в чл. 41, ал. 1 „правото на държавата посочена от нормата на КМЧП, ще определя правото на коя конкретна териториална единица ще се приложи. Този похват се нарича двустепенно отпращане - първи път към федералното правителство и втори път към правото на конкретния щат. Например: българската стълкновителна норма отпраща към Американското право, а съгласно последното се определя и правото на кой щат ще се приложи към правоотношението.

3.2. Интерперсонално право = интер + персонално право /за етнически произход и вяра/
Това право е налице, когато в една държава съществува различна уредба за лицата с различен етнически произход или с различно вероизповедание. Например: в Малайзия към етническите китайци се прилага китайското право.

3.3. Интертемпорално право = интер + темпорално право /за време/
Това е въпрос за действието на законите във времето. По правило в модерната кодификация на МЧП този въпрос се решава изрично. Основен остава принципът за действие на закона за в бъдеще (ex nunc): новите норми определят приложимото право към актовете и фактите, възникнали след влизането им в сила, наред с това законодателят може да придаде обратно действие на новата уредба.

4. Промяна на критерия на привързване.
Въпросът за промяната на критерия на привързване и неговото правно значение е уреден изрично в чл. 42 от КМЧП. Посочената разпоредба обхваща случаите, свързани с изменение на обстоятелствата, които служат като фактор на привързване. Възможно е да се промени например гражданството на лицето, обичайното местопребиваване на страните или пък местонахождението на вещта – предмет на спора.

Промяната във фактора на привързване води ли до промяна в приложимото право?
Първо този въпрос може да бъде изключен от естеството на самото привързване

Пример: наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт – обичайното местопребиваване в този случаи няма как да бъде променено.

Възможно е обаче и да възникне проблем – например по чл. 87, ал. 1 от КМЧП – размерът на издръжката към кой момент ще се определи – към момента на възникване на задължението или към момента на съдебното решение?

Законодателното решение в чл. 42 КМЧП за подобните случаи е в забраната на обратното действие. При липса на друга уредба меродаван е моментът на възникване на правоотношението. Веднъж възникнало под действието на определено право, конкретното частноправно отношение остава регулирано от него, дори впоследствие факторът да се промени – например промяна на гражданството на едно лице не променя приложимото право за неговата дееспособност.