5. Правна уредба на частноправните отношения с международен елемент – методи на правна уредба и видове норми. Материалноправни норми и норми с несамостоятелно действие.

Всяка държава е свободна да определи предпочитания от нея метод за регулиране на едно или друго частноправно отношение с международен елемент.

1. Методи за уреждане на отношенията
За регулирането на тези отношения всяка държава разполага с два основни метода на уредба:
- пряк метод на уредба, чрез създаване на преки, специални норми
- непряк, наричан още стълкновителен метод на уредба, при който се създават стълкновителни / колизионни / отпращащи норми.

2. Видове норми на МЧП - материални и стълкновителни

2.1. Материалните норми се делят на преки норми и на материални норми с несамостоятелно действие.
а) преките норми уреждат отношението с международен елемент, непосредствено самостоятелно и независимо от други норми. Пряката норма на МЧП съдържа самото правило за поведение, с което трябва да се съобразява съответната страна по правоотношението (продавач, съпруг и т.н.). Преките норми биват:
- забраняващи;
- задължаващи;
- оправомощаващи.
Пример за пряка норма на МЧП е чл.22 КРБ – за режима на земята.
б) материалните норми с несамостоятелно действие се характеризират с това, че е необходима друга норма да насочва към тях, за да се приложат. Тези норми не се прилагат пряко а единствено в съчетание със стълкновителна норма, която ги визира чрез своята привръзка. В българия се появяват през 1991 г с ратифицирането на Виенската конвенция за международна продажба на стоки от 1980 г

2.2. Стълкновителни (отпращащи, колизионни) норми - това са тези норми, които за да уредят частноправно отношение с международен елемент, посочват коя от националните правни системи, свързани с отношението го регулират. В този смисъл и нормата е непряка, защото тя не съдържа уредбата по същество, а единствено локализира и прикрепва отношението към определен правен ред, който съдържа конкретната уредба. Тези норми са характерни единствено за МЧП и единствено такива норми има в българското КМЧП.

Стълкновителните норми се делят на:
- едностранни - определят приложимото право по националност – пример за такава едностранна норма е чл.82 ал.3 КМЧП.
- двустранни - те определят приложимото право чрез един общ и неконкретен белег, който се нарича формула на привързване. Повечето норми в МЧП са двустранни стълкновителни – чл.79 ал.1 КМЧП.