4. Източници на българското международно частно право. Значение на Конституцията в уредбата на частноправните отношения с международен елемент.

1. Конституция на РБ
Основният вътрешен източник е Конституцията, която съдържа основните принципи и норми, върху които се изгражда цялата национална система. Някои от тези принципи са общовалидни и се отнасят до всички правни системи. Сред тях са: принципът за правовата държава, принципът за приоритета на международните договори пред вътрешното законодателство, равенството пред закона и забраната за дискриминацията и т.н. Други конституционни принципи са със специфично за международното частно право значение. Сред тях са специалния режим на земята по отношение на чужденците, правния режим на чужденците и др.

2. Кодекс за международното частно право /КМЧП/ от 2005 г.
Основен законов акт на българското международно частно право е новият Кодекс на международното частно право /КМЧП/, обнародван 2005 г., и влязъл в сила от 20 май 2005 г.

Най-важните характеристики на КМЧП са:
- включването в него на международния граждански процес, като по този начин значително се разшири обхвата на регулираните въпроси.
- в центъра на уредбата на КМЧП са поставени частноправните отношения с международен елемент и определянето на приложимо право става чрез стълкновителни норми (двустранни)
- възприема се обичайното местопребиваване, като основен фактор на привързване в редица случаи
- изрично се въвежда принципа на най-тяхната връзка

Освен КМЧП има и други закони които запазват значението си и регулират частноправни отношения с международен елемент – например, по въпросите за интелектуалната собственост в КМЧП липсва уредба и тя следа да се търси в ЗАПСП.

3. Международноправни източници на българското МЧП
Международните договори имат изключително голямо значение за МЧП. Терминът „договор” в чл. 5, ал. 4 от Кодекса е използван в неговото широко значение и освен договори обхваща и други актове с различно наименование, но сходни по правната си същност – конвенции, пактове и съглашения.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от КМЧП разпоредбите на този кодекс не засягат само уредбата на частноправните отношения с международен елемент, която уредба е установена в международен договор или в друг международен акт в сила за РБ. Тоест, в КМЧП се включват и тези международни актове, които не са ратифицирани и обнародвани, а те трябва да са единствено влезли в сила. Това е така поради наличието на много международни конвенции и споразумения в различни области (например в международния транспорт), които са останали необнародвани, но са в сила за РБ.

3.1. Двустранни международни договори
В МЧП двустранните договори са широко разпространен източник на правни норми. Сред тях на първо място са договорите за правна помощ. В различните договори за правна помощ се съдържат три основни групи разпоредби:
- относно правната помощ между съдебните органи на страните по тях (съставяне на документи, експертизи, разпити и др.)
- относно приложимото право
- относно признаването и изпълнението на съдени и арбитражни решения.

3.2. Многостранни международни договори
Тяхното значение е най-голямо. С тях се уеднаквяват както стълкновителните норми (Конвенцията за компетентността, приложимото право и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата),  така и преките (Конвенцията за договорите за международна покупко-продажба на стоки на ООН). България е страна по много международни договори – ООН, Съвета на Европа, Хагската конференция по международно частно право от 1999 и др.

4. Международен обичай
Международният обичай е общопризнат източник. В международно частно право той играе важна роля в сферата на търговските отношения. Изрично препращане се среща в КМЧП и във Виенската конвенция. Сред най-известните примери са Международните правила за тълкуване на търговски клаузи (Incoterms, последния е от 2010 с 11 франкировки). Въпреки неговата важност, той не е задължителен и от гледна точка на правоприлагащия орган, същият се използва за тълкуване на волята на страните по договора, но не може да се възприема като завършена правна норма.