4. Отговорите на папа Николай I относно запитванията на българите

С приемане на християнската религия поставя нови исторически задачи, и изисквания към българските глави. Това е – създаване на независима българска църква, проповядване на християнството на разбираем за народа език и постигането на една не само църковна, но и пълна независимост и превръщането на България в равноправна, силна, християнска европейска държава. Това е преломен момент в историята на България, на българския народ, на БД. Единственият случай, в който имаме за късмет държавници в лицето на княз Борис І и неговия син цар Симеон. Както ви е известно след покръстването, тъй като възприема християнството от Византия България попада под духовното влияние на Византия, пристигат византийски духовници и това поставя под заплаха не само осъществяването на идеята за независима църква, но и самата държава. Княз Борис І е изправен пред решаването на първата сложна политическа задача - не само приемане на християнството, но и създаване на независима църква. България се намира между пресата на Византия и Рим. Българският владетел се изправя срещу патриарх Фотий и папа Николай І – две силни, властни исторически личности, които олицетворяват две крепости на религията, две държави, които преследват чрез религията своите политически цели. Всеки от тях ръководен от собствените си интереси е против създаването на самостоятелна църква у нас. Както е известно източната концепция за божествения произход на императорската власт отрежда ролята на посредник на патриарха между божествената и земната власт. Цезаропапизъм – византийската църква е силна защото е подкрепя на от държавата. На запад се налага папоцезаризма – Николай първи в съответствие с тази идея е обладан от стремежа за осъществяване на монархия, това е един от основните проблеми между Византия и Рим Именно с тези две исторически личности и политики е призван да се пребори българският владетел княз Борис І. Той умело лавира между двете страни, между двете църкви, ръководен единствено от желанието да постигне независимост на българската църква, осъзнавайки факта, че това означава независимост. Патриарх Фотий отказва да удовлетвори молбата на българския княз и тогава княз Борис І се обръща към римския папа Николай І - лятото на 866 г. специална царска държавна делегация – кавхана Петър, болярите Йоан и Мартин, пристига в Рим. Освен многото подаръци те носят едно писмо, адресирано до папата от княз Борис І. В него българският владетел записва 115 въпроса и моли папата за конкретни отговори. Тези въпроси обхващат различни страни на живота, на политиката, на религията, на правото, те са свидетелство за далновидността на далечния поглед на българския владетел, те са доказателство за познаване на процесите, които протичат в Европа, на правото на тези страни и разбира се на обичайното право на славяните и на прабългарите. Именно внимателният анализ на тези въпроси, показва че българският княз е познавал еклогата и другите византийски закони. Няколко месеца са необходими на папата за да подготви своите отговор. Тези отговори са написани от Анастасий /библиотекар/ по указания на папата. За съжаление писмото на българския владетел не е запазено до нас. Запазено е само отговорите на папа Николай І и затова го изучаваме защото преди да посочи своите отговори, папата посочва или описва въпросите. Така чрез отговорите на папата се стига до въпросите и ние черпим достатъчно информация за икономическото, политическото състояние на България, за обичайното право. Запазени са 106 отговора на папата, от които черпим сведения. Княз Борис І иска от римския папа християнски и светски закони. Папата приветства желанието да се получат християнски закони, но казва че светските закони, както и сведения за организацията на т. нар. съд на покаянието ще Ви бъдат донесени от нашите епископи и действително епископите идват с такива закони, но не ги оставят, защото поръката е че тези закони могат да се прилагат само от хора от Рим. Зад този аргумент могат да се прикрият политическите намерения, които преследва Ватикана. В този смисъл нас отговорите на папата ни интересуват като отражение на неговата религиозна политика, но акцентът е преди всичко върху въпросите които задава българския владетел, защото са документ,отразяващ състоянието на обществото и който показва търсенията на българския владетел, да създаде законодателство, което да отговаря на целите и политиката на държавата. България е единствената страна, в която се налага отгоре, въвежда се като задължителна религия. Една част от въпросите, съответно от отговорите засягат различни аспекти на християнската религия, друга се отнася до езическото право в България, като княз Борис І се стреми да разбере как християнските норми могат да се вплетат в светските закони за да ги направят по-хуманни. Обобщавайки въпросите можем да кажем, че голяма част от тях дават сведения свързани с прилагането на обичайното наказателно право. От тях става ясно, че като престъпления се третират деянието – престъпление против държавата и военните престъпления – бунтът срещу владетеля, бягство на човек през границата, наказания на граничарите допуснали това бягство, дезертьорство, отказ да се влезе в сражение, неподготвеност и немарливо отношение към личното оръжие. Друга група въпроси засягат престъпленията против личността, убийство на баща, майка, на други роднини. От отговорите става ясно, че в България така се санкционират и непредпазливите убийства. Наказва се отвличането на мъж или жена. По отношение на престъпленията против собствеността специално внимание заслужава отговор 31, където се казва че спрямо крадци на животни, трябва да се спазват постановленията на закона – т.е. търси начин че досегашната обичайна практика спрямо подобен род престъпления. От въпросите, които задава българския владетел, става ясно, че голяма част от престъпленията се наказват чрез обичаен ред, без намесата на държавата, по пътя на кръвното отмъщение, по пътя на наказване от роднините на пострадалия или чрез посредничество на трети лица. Особено показателен е 86 отговор, който разкрива инквизиционния характер на наказателната процедура – бой по главата с бич, използване на железни докато се /шипове/ изтръгне признание. Освен въпроси касаещи вътрешната политика, правото религията, Бори І отправя и въпроси свързани с международното право – става дума за правния статус на чужденците и сключване на международни договори. Тези въпроси не са вметнати случайно, защото България като езическа страна се третира в международното право в неравноправно положение и българският владетел именно търси от папата съвет напътствие по какъв начин да се сключват договорите, какво трябва да бъде отношението и мястото на България в западното общество. Особено значение имат въпросите свързани със семейното право, отношенията между съпрузите, между родителите и децата. От въпросите става ясно, че на този етап е било призното двуженството, особено отговорите които дава папа Николай І за кръвното родство. Папата казва, че трябва да има пълно въздържане от подобни връзки. Един интересен въпрос е този, който задава българския владетел и който не само че личи че е почерпан от самата действителност, а именно как да се отнасяме към ония, които се отрекат от християнския закон – княз Борис І намира морално удовлетворение относно кървавата разправа с 52-мата боляри, това насилие е оправдано от действащото право, В отговора обаче папата казва, че не трябва да се употребява насилие спрямо езичника за да стане християнин. По-нататък практиката на утвърждаване на християнската действителност няма примери на такова кърваво насилие,з ащото насилието се облича в рамките на закона. Можем да кажем, че в своите отговори, папата призовава към повече християнско милосърдие, великодушие, към решително скъсване с езичеството. Тези отговори са основанието на българския владетел да приведе действащите дотогава правни норми в съответствие с изискванията на християнския морал, мироглед, религия. Това е отправната точка към възприемане на писаното право, създаването на оригинални български закони, наред с рецептата на византийското право. Това е накратко съдържанието на този исторически документ и той е важен за нас, тъй като отразява дипломатическата дейност на княз Борис І, отношенията с Византия и Рим, но от гледна точка на ИБДП е важен със съхраняването на въпросите на българския владетел.