32. Законодателството на Народния блок в областта на наказателното право

Това са закони, които казано на съвременен език са насочени или са част от борбата срещу престъпността. През 1933 г. е приет Закон за ограничение на престъпленията против личната и обществената безопасност На първо място регламентира вноса, търговията, носенето и надзора на огнестрелно оръжие. Законът постановява, че извън нуждите на армията, внасянето на оръжие и търговията с него може да стане само по предварително разрешение на дирекцията на полицията. Внасянето на бомби и други и употребата им е абсолютно забранена. Освен това законът предвижда, че по силата на обществения интерес или в обществен интерес дирекцията на полицията може да откаже разрешение за внос. Контролът по вноса и търговията е регламентиран в закона и изисква до 10-о число на всеки месец търговецът да представя в дирекцията на полицията информация за направените продажби на огнестрелно оръжие – марки, количество, на кого е продадено, кога, има ли разрешение купувачът за носене на оръжие, номер на разрешението, т.е. една пълна информация за дейността на търговеца, от друга страна за лицето купувач на оръжие. Право да носят огнестрелно оръжие по силата на закона имат служебните лица и в извънредни случаи лицата, на които занятието или личната безопасност налагат това. Годишната такса за носене на оръжие е 300 лв. в полза на държавното съкровище. Разрешителното е за срок от една година. Законът регламентира също редът и начина на провеждане на демонстрации и манифестации. Това може да стане след предварително разрешение на местната полиция най-малко 48 часа преди датата на извършване на мероприятието и подаденото писменото заявление. Законът дава право на полицията да разтури всякакви демонстрации, митинги и пр. след като не са разрешени от полицията. Освен това на тези масови мероприятия е забранено носенето на оръжие. Предвижда се глоба до 20 000 лв. и затвор до 6 месеца. Законът предвижда строги санкции за носене на оръжие без разрешение, за продажба на оръжие без разрешение, когато търговците не водят необходимата отчетност, срещу всеки който употребява личното си оръжие срещу орган на властта, когато изпълнява своите служебни задължения. Предвидената мярка за неотклонение /МНО/ е „задържане под стража”. По-късно през 1933 г., юни месец, е приет Закон за допълнение на закона за ограничение на престъпления против личната и обществената безопасност. Допълненията се налагат от това, че законът не се оказва достатъчно ефективен, той санкционира всички престъпления, осъществявани от членове на организации в нейна услуга или по нейна заповед. Законът предвижда при опит за отнемане на живот смъртно наказание за извършителя, помагача. Тук този специален закон предвижда и то най-тежкото наказание при помагачите и съучастниците. При противозаконно лишаване на някого от свобода – наказанието е 15 години строг тъмничен затвор, ако обаче е повече от един месец, наказанието е смърт. Укривателите се наказват с 15 години строг тъмничен затвор. Законът предвижда санкции за този, който не уведоми властите като знае за извършеното престъпление. Санкцията е 5 години затвор, а всеки който даде подслон на лице, за което знае че се готви да извърши подобно престъпление, наказанието е 10 години, освен това че предвижда строги наказания – смърт и строг тъмничен затвор, законът предвижда и бърза съдебна процедура – мярката за неотклонение е задържане под стража, а присъдата на окръжния съд подлежи само на касационно обжалване и то в рамките само на 10 дни. Освен това законът нарушава чл. 598 на Наказателния закон, като казва, че смъртните присъди се изпълняват от предвидената в този член комисия., т. е. виждате, че с това изменение на закона се засилват от една страна наказателните санкции, приемат се по-тежки наказания, а от друга страна бързо и ефективно се изпълняват.Това е един от онези специални наказателни закони, които не намират място в Наказателния закон от 1896 г., защото противоречат на неговия дух, концепция, наред с тези са законите които приема правителството на демократичния сговор 1924 и 1925 г.