2. Съотношение на международното частно право с други правни отрасли. Функция на международното частно право.

1. Съотношение на международното частно право с други правни отрасли.

1.1. Съотношение с Гражданското право
Връзката между двата правни клона се състои в това, че регулират частноправни – т.е. граждански правоотношения, а пък разликата е в това, че при МЧП има международен елемент. Еднаквото между тях е използването на общ метод – метод на диспозитивно регулиране и равноправието на страните в правоотношението. Институтите, които са създадени в гражданското право (ГПК) намират уредба и в МЧП, ако липсва институт в гражданското, той няма как да съществува и в международното частно право – пример Trust (доверителен фонд/доверителна собственост) - за него липсва уредба както в ГПК така и в КМЧП, за това и той се урежда от английското право – там, от където същият е взаимстван. Всички тези връзки между тях не водят до извода, че международното частно право е част от ГПК.

1.2. Съотношение с международното публично право
Връзката между двата правни клона се състои в това, че и двата уреждат отношения с външния свят – с чужди държави. Разликата на първо място е в субектите – в международното публично право субект може да е единствено държавата, а субекти при международното частно право могат да са граждани, юридически лица и държавата, тогава когато тя сама е встъпила в това отношение, когато има отказ от суверенитет и е приравнена на гражданскоправен субект - пример са приватизационните сделки. В частноправните сделки представител на държавата е Министърът на финансите.

1.3. Съотношение с Европейското право.
Вече съществува международно частно право на ЕС, което съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията става част от вътрешното право и дори следва да се прилага с предимство тогава, когато вътрешните норми му противоречат. Съгласно Договора за създаването на Европейската общност от 1957 г. (подписан в Рим), всяка държава, която се присъедини към този договор отстъпва част от своя суверенитет – резултата от отстъпването на суверенитета е, че издадените нормативни актове от ЕС имат задължителна сила в държавите-членки

2. Функция на международното частно право
В исторически план съществуват 4 основни школи, които в различен период от време са поддържали различни разбирания за функцията на международното частно право. Школите с най-много поддръжници били тези за теорията на колизионната (стълкновителна) функция и теорията за регулативната функция на МЧП.

2.1. Теорията за колизионната (стълкновителна) функция на МЧП – международното частно право е само указател, който посочва кое е приложимото право.
Според тази теория международното частно право действа като метод и се прилага към всички категории отношения. За целта, то си служи с колизионни норми, които разпределят действието на материалните норми на държавата в пространството и по отношение на лицата. Тяхната функция е единствено да посочат материалноправните норми на коя от свързаните държави следва да се приложи. В този смисъл нормата на международното частно право разрешава стълкновението (колизията) между правото на държавите. Колизионна е нормата на чл. 50, ал. 1 КМЧП, съгласно която: „дееспособността се урежда от неговото отечествено право” – тази норма само посочва приложимото материално право. Ако отечественото право е българско – дееспособно е лицето на 18 г. а ако отечественото право е швейцарско или американско – 21 г. Колизионната теория определя какъв е механизма на приложимото право по най-добър начин, но това важи само за хипотезата на чл. 1, ал. 1, т.2 КМЧП. Другите два въпроса – този за компетентността на правоприлагащия орган и този за правното действие на чуждестранните решения (съответно т.1 и т.3 от чл. 1, ал. 1 КМЧП) остават извън теорията.

2.2. Теорията за регулативната функция на МЧП – международното частно право е самостоятелен отрасъл от правната система, който регулира международните отношения.
Последната по време теория има най-голямото практическо значение, именно защото е най-съвременна. Според нея отпращащата норма е само елемент от динамиката на проявление на регулативната му функция. Тя трябва да се чете заедно с нормата, към която отпраща, а целта на тази стълкновителна норма е цялостното уреждане на отношението, а не само да посочи кое право следва да се прилага.