24. Българско семейно право

Семейното право се урежда с няколко закона, които регламентират различни страни в тази област. Те уреждат всички лични, имуществени отношения между съпрузите, родителите и децата, а всички въпроси от брачно-правен характер, са оставени на компетенциите на разрешените от църквата религии. Гражданският брак не е регламентиран, църковният брак се признава за единствено валиден. Един от законите е Закон за лицата 1907 г. /ЗЛ/, в който се нормират въпросите на гражданското местожителство и на родството. Според закона гражданското местожителство на едно лице е там, където се намира, или където той има главното седалище на своята работа и на своите интереси. Местопребиваването се намира там, където лицето обикновено има жилище. Съпругата и непълнолетните деца по закон приемат местожителството на съпруга и бащата. Законът дефинира родството като връзка, която свързва лицата, произхождащи от един и същи родоначалник и признава тази връзка до 10-а степен включително. Всяко поколение образува степен или една степен е едно поколение. Редицата на степените образува линия, правата линия е редицата от степените между лицата, които произхождат едно от друго. Правата линия се дели на низходящи и възходящи. Низходящата линия свързва родоначалника, с тези, които произхождат от него. Възходящата линия свързва едно лице с ония, от които лицето произхожда.
Съребрената линия е редицата от степени между лицата, които имат общ родоначалник, без да произхождат едно от друго. Според закона баща на детето е този мъж, когато детето е заченато през траенето на брака. Законният произход на детето се доказва с акта за раждане, който акт се вписва в книгата за гражданското състояние. Пълнолетието се счита 21 година. Законът изисква родителите да се грижат за децата, от своя страна децата също да почитат и да уважават родителите си и да се грижат за тях. По време на брака, докато децата са в семейството, те се намират под властта на бащата, а след смъртта на бащата - под властта на майката. При развод – децата са под властта на този от родителите, при когото детето е оставено според бракоразводното решение. Бащата представлява родените деца и тези, които ще се родят, управлява техните имоти, но според чл. 66, няма право да ги залага, да ги отчуждава, да ги ипотекира, единствено може само да ги управлява. Трябва да кажем, че той не регламентира в пълнота, изчерпателно, по най-добрия начин всички проблеми, независимо, че се работи дълго време.
Законът за настойничеството е създаден в 1890 и с него се регламентира настойничеството на бащата и майката, реда за назначаване на настойници и ролята на така наречения роднински съвет. След смъртта на един от родителите, настойничеството принадлежи на преживелия родител, а при жив баща настойничеството е негово. Тук вече Законът за настойничеството повтаря ЗЛ, по отношение на грижата за лицата, за собствеността. За всяко настойничество се учредява роднински съвет и в този роднински съвет влизат мировият съдия и 6 най-близки роднини на непълнолетното дете. Законът изрично казва че мировият съдия е длъжен да осъществява надзор над дела. Изисква се и един поднастойник и това се прави с цел, да се предотврати евентуални конфликт на интереси между настойника и детето. В този случай поднастойникът е длъжен да защитава интересите на непълнолетния, ако са в разрез. Освобождаването от настойничество става при встъпване в брак или достигане на пълнолетие. През същата 1890 г. е приет Законът за припознаване на незаконородените деца за узаконяването им и осиновяването. Тези три групи проблеми се уреждат и регламентират от него – признаване на незаконородените деца и узаконяването Незаконороденото дете може да бъде припознато от бащата и от майката заедно или поотделно. Законът не допуска търсенето на бащата, с чл. 10 е забранено, но законът дава право на детето да търси майката като се поставя изискването да се докаже, че в действителност това е истинската майка на детето. Браковете се регламентират от църковното законодателство. Според екзархийският устав законни са първи, втори и трети брак. В ситуации когато има повече от 3 брака и има родени деца, тези деца на практика остават извън защитата на закона. Незаконороденото дете придобива качеството на законно чрез узаконяване и това става чрез последващ брак на родителите или по съдебно постановление. Право на узаконяване имат лицата от двата пола, които трябва да бъдат пълнолетни, да са по-възрастни от узаконявания и да нямат низходящи законни или узаконени такива./деца/. За осиновяването на пълнолетно дете се иска неговото съгласие. Освен това законът дава право на дете, което е осиновено като непълнолетно, след пълнолетие в рамките на две години да се отрече от осиновяването. Бракът се регламентира от екзархийският устав, предшества се от годеж, при участието на свидетели и на свещеник. Има редица условия – навършени 20 години за момчето, 18- за момичето, да не са в родство, забранено от църквата, да има съгласието на родителите, да не се намират в брачни връзки с други лица, да имат кръщелно свидетелство, че са християни по религия и да не са осъдени на безбрачие от духовен съд. Освен условията за встъпване в брак в екзархийсския устав се посочват и причините за разтрогване на брака – примерно мъжът отсъства 4 години, има неизвестно местожителство и не праща средства за издръжка на съпругата си., прелюбодеяние /независимо от кого/, когато едно от лицата се предаде на отчаяно пиянство и това доведе до разсипване на имуществото на семейството, когато едната страна нанася побой и изтезания на другата страна, заплашва с убийств. Последици от развода – освен морални, социални психически, и икономически – когато виновната страна е съпругата – тя губи правото да търси своята зестра, предбрачните дарове, следбрачните подаръци и каквото и да е друг материално наследство. Ако причината е в мъжа, жената има право да изиска по съдебен път всичко, което е нейно, което е получила преди и по време на брака, както и средства за издръжка до края на живота си. Тези средства се определят от общите граждански съдилища. Децата на разведените съпрузи принадлежат на невинната страна, но до 5-тата си годишна възраст се оставят винаги на майката, освен ако тя не ги иска или е опорочена. Бракът се разтрогва с решене на екзархийският съвет и с потвърждение на екзархийският архиерей, както се и сключва. Не се допуска разтрогване на брака по взаимно съгласие. Що се отнася до имуществените спорове след прекратяване на брака те се определят от съдия.