1. Понятие и обща характеристика на международното частно право. Предмет. Частноправно отношение с международен елемент.

1. Обща характеристика на международното частно право

1.1. Частноправен характер на отношението:
Основната характеристика на частноправните отношения с международен елемент се определя на първо място от тяхната частноправна природа. Частноправни, също, гражданскоправни са тези отношения, които възникват между равнопоставени частноправни субекти, т.е. никой не упражнява власт по отношение на другия субект. Казаното важи, както за основните частноправни субекти – гражданите и юридическите лица, така и за тези публичноправни субекти, които първоначално са носители на власт, но заедно с това са и субекти на граждански правоотношения (например: когато държавата в лицето на Министъра на финансите е страна по частноправен договор, в който държавата е равнопоставена с другия субект, дори и този субект да е друга държава).

1.2. Международен елемент в отношението
Спецификата и същността на отношенията с международен елемент се определя именно от тяхната връзка с правните системи на две или повече държави. Тази връзка може да се изразява в гражданството или местожителството на някоя от страните (например: брак между лица с различно гражданство или сключен договор между две юридически лица с различна националност). Международния елемент може да се изразява и в обичайното местопребиваване на страните по правоотношението, може също така да бъде мястото на възникване на отношението (например: двама българи сключват брак в чужбина), или пък мястото на осъществяване на отношението (пример: две чужди фирми сключват в чужбина договор за превоз, който се осъществява на териториите на няколко държави). Възможно е едно отношение да е свързано с няколко държави с различни свои елементи (например: български и испански гражданин сключват договор за продажба на недвижим имот, намиращ се в САЩ. Това отношение субектно ще е свързано с правото на България и Испания – например за въпроса за правоспособността, а обектно с правото на САЩ – например за формата на договора).

1.3. Правно регулиране на отношението
Именно защото всяка държава в границите на своя законодателен суверенитет притежава правото самостоятелно или в сътрудничество с други държави да урежда едно отношение, така е и възможно да възникнат случаи, когато едно и също отношение е уредено от две или повече държави. За да се реши правото на коя държава ще се прилага, всяко национално законодателство определя с коя правна система съответното отношение е в по-тясна връзка, в сравнение с другите правни системи, чрез определянето на критерии – фактори за привързване.

2. Определение на международното частно право
След казаното до тук, международното частно право следва да се определи като клон от правото, който има за цел да урежда частноправни отношения с международен елемент. Но поради специфичния начин, по който международното частно право урежда тези отношения, е по-точно да се каже, че то посочва кое е приложимото право към отношенията с международен елемент.
Международното частно право е част от националното право, но то се различава във всяка една държава и всяка държава си има свой КМЧП – пример: КМЧП България, КМЧП Русия и т.н. Нарича се освен международно частно право, така и колизионно или стълкновително право, поради използваните единствено от него стълкновителни (колизионни, отпращащи) норми.

Кои въпроси възникват пред българския съд при уреждането на едно частноправно отношение с международен елемент?
1. Съдът на коя държава е компетентен да решава спора?
2. Правото на коя държава следва да приложи компетентния съд?
3. Какво е правното действие на чуждестранните съдебни решения в България?

Въпросите следват логиката на правоприлагане и определят структурата на законовата уредба (чл. 1, ал. 1 КМЧП)
Именно и заради казаното по-горе не може да се каже, че предметът на международното частно право е единствено частноправното отношение с международен елемент. Предметът обхваща още и отговорите на другите два въпроса – този за международната компетентност на правоприлагащия орган и този за правното действие на всеки чуждестранен акт в България.

3. Способи за регулиране на международното частно право
Не съществува държава, която да отказва регулиране на частноправните отношения с международен елемент. Съществуват само два основни способа за уреждането на тези отношения:

3.1. Непряк / стълкновителен способ – чрез създадени от националния законодател стълкновителни норми, които посочват единствено кое е приложимото право – може да е националното право или чуждото, но не съдържат материална уредба в себе си, същата следва да се търси в посоченото от тези норми право.
Българското КМЧП съдържа само стълкновителни норми - тоест, то не съдържа преки норми.

Стълкнопвителният способ поражда затруднения, тъй като стълкновителните норми се различават във всяка държава. Пример: съгласно българското МЧП дееспособността се определя от държавата, чийто гражданин е лицето. Ако един американец, с обичайно местопребиваване в България е на 19 години и сключва договор, то същият е недееспособен – защото според Американското право трябва да е на 21 години, за да сключва договори. Но ако същото лице реши да сключва договори в Англия, то той ще бъде дееспособен, защото според английското право дееспособността се определя от обичайното местопребиваване на лицето, което в случая е България, а според нашия закон - лицата придобиват дееспособност с навършване на пълнолетие – 18 г.
Разглеждането на стълкновителния способ налага да се разгледа и теорията за придобитите права, според която, ако по силата на една правна система законосъобразно е възникнало едно субективно право, то трябва да бъде зачетено и призвано от другата държава и следва да може да бъде приведено в изпълнение. Ако един мъж има законно три съпруги и се премести да живее в България, това многоженство няма да се признава в България, но ако една от съпругите му поиска издръжка от него - това нейно право следва да се зачете, именно, защото е възникнало по чужд правен ред.

3.2. Пряк способ - чрез създаването на преки норми от националния законодател – тоест, такива норми, които се прилагат пряко, направо, непосредствено и съдържат в себе си материална уредба – уреждат отношението по същество. Те не сочат кое е приложимото право, а уреждат директно това правоотношение.

Пример за източници, съдържащи преки норми:
1. Виенска конвенция за международна продажба на стоки – тази конвенция съдържа материални правила, същите по характер като тези в ЗЗД, но които се отнасят само за международна продажба на стоки. Съдът ще приложи тази конвенция, без нуждата от стълкновителни норми, които да я посочват.
2. Конвенция за международен транспорт

4. Унификация - уеднаквяване на материалните норми
Унификацията на материалните правни норми предполага висока степен на сътрудничество между държавите. Пример за унификация е постигната чрез Конвенциите за менителницата, записа на заповед и чека от 1930 г. Уредбата им, която не се намира в КМЧП, а е в Търговския закон всъщност е възпроизведена именно от тези конвенции и същите са възприети във вътрешното право на много държави, което води до единна уредба или унификация – прилагането на което и да е право ще доведе до един и същ резултат.