18. Създаване на българското буржоазно право през третата българска държава от Освобождението до 1944 г.

Формиране на правото – вниманието да се насочи към това защо, по какъв начин става формирането на правната система на новата българска държава – България е вече независима държава, тръгва по капиталистически път на развитие с определени политически цели и съвсем естествено новата българска държава не може да прилага по-нататък османското право, защото –първо, това е право на държавата, която толкова векове е владяла българската територия, второ - защото е право, изостанало и насочено към регламентиране на феодални отношения и трето – то е право, ръководено от принципите на шериата. Става дума не само за политически противоречия, но и противоречия, произтичащи от различния религиозен характер на двете държави. След Освобождението българският законодател е изправен отново пред подобна дилема и решава тази ситуация по един кардинален начин чрез рецепция на западноевропейското право при това българският законодател следва една линия по принцип да реципиира най-модерните закони, доказали се в практиката, независимо от това от коя правна система ще бъдат – немската, френската, романската. Той избира най-модерните системи, доказали се в практиката. Този принцип се допълва от един друг - не се възприемат закони от балканските страни, защото законодателството на балканските държави в този период е наистина остаряло и не отговаря на новия етап от развитието на обществото и на стремежите на българската държава. Разбира се, тази рецепция на закони от различни държави създава известни трудности поради липса на кодификация, още повече, че много от законите просто се превеждат и създават трудности при прилагането им, но законодателят се ръководи от разбирането, че условията трябва да се променят. Това не става за 24 часа, а е продължителен процес от Освобождението до края на века, но за тези години бълг. законодател създава една модерна правна система. Като през този период до приемането на новите закони се използват и част от действащите османски закони, като те се прецизират, прави се ревизия, придобиват вече нов национален характер, правна форма и съдържание, извадени са онези текстове свързани с шериатското законодателство. Налице е приемственост от един по-висок ранг, от гледна точка на това, че през този период се прилагат законите, приети по време на ВРУ /временни правила, но които имат сравнително продължителна история на прилагане/. Вижда се, че в този нов период няма правен вакуум, доколкото се прилагат закони от османското право, закони и наредби издадени от ВРУ и създаването на новото право по пътя на рецепцията/. Българският законодател е правил опити за приспособяване на тези закони с внасяне на изменения, с отчитане на новата действителност и перспективи, но те невинаги са били цялостни и успешни, за това като цяло говорим за една рецепция на западноевропейското право. Българският законодател няма друг избор, нямаме подготвени хора, много бързо и динамично е икономическото развитие през този период – политическите събития се развиват в бърза последователност – криза, бърза смяна на едно с друго правителство, режим на пълномощията, Съединение, Сръбско-българска война – динамика на събитията, през което време трябва да се гради българската държава. Не само нямаме подготвени хора, но и нямаме и достатъчно историческо време. Появяват се различни теории – една от които е тази на проф. Бобчев да се използва обичайното право и на негова основа да се създаде правото, но тя е неприложима поне по две причини – на първо място обичайното право е за минало време /създадено през епохата на феодализма/ и още по-важно – обичайното право не е описано, това означава, че трябва да се опише, да се сравни, защото в различните периоди и области то е различно, което е свързано с огромен труд и време, но основната причина е, че е право на миналото, а не на настоящето и бъдещето, затова е изводът, че бълг. законодател извършва най-доброто - приел е подхода на рецепцията на западноевропейското законодателство – рецепция на най-добрите и доказани в практиката закони, независимо от коя правна система са, дори по-нататък ще видим как законодателят прави усилия да сглоби нов закон от различни части, с цел да бъде носител на най-новото и модерното. Това съвместяване е механично и води до проблеми впоследствие, но стремежът е оправдан.