12. Препращане – същност и видове. Правна уредба в българското международно частно право.

1. Препращане - същност и видове
След като квалифицира фактическата ситуация или отношението, съдът трябва да подведе така квалифицираното отношение под собствената си стълкновителна норма, която норма посочва кое право трябва да се приложи за уредбата на отношението. Когато тази норма посочва като приложимо право – едно чуждо право, е възможно да се появи проблемът за препращането.

Препращането е специфичен на МЧП институт, създаден от съдебната практика по делото Форго на френския касационен съд (тогава съдът го е използвал, за да прибегне до собственото си право и да присъди едни имоти на френската държава). За да възникне препращане трябва българската отпращаща норма да посочва приложимо чуждо право и също така трябва в това чуждо право да е уреден този институт и да има отпращаща норма, която пък да посочва като приложимо правото:
- на трета държава (същинско препращане/ препращане от втора степен) или
- правото на съда (връщане/ препращане от първа степен).

Отпращащата норма на съда не трябва да посочва пряко приложимото материално право, а МЧП на друга държава като компетентно да уреди отношението. Смисълът на този институт е да се достигне до такова разрешение, което ще е приемливо както за МЧП на съда, така и за МЧП на чуждата държава и той позволява постигане на хармония между две МЧП системи. Освен това като важно условие за да възникне препращане е чуждата държава също да урежда това отношение с международен елемент с отпращаща норма – т.е. като посочва приложимото към него право. Тази отпращаща норма трябва да посочва различно право от отпращащата норма на съда – материалното право на съда или материалното право на трета държава (трябва да има различни привръзки)

Пример – чл. 82 КМЧП – според тази разпоредба разводът между съпрузи с еднакво чуждо гражданство се урежда от правото на държавата, чиито граждани са при подаване на молбата за развод. Ако имаме двама белгийски граждани с обичайно местопребиваване в БГ и са подали молбата пред наш съд – приложимо ще е белгийското право, защото това е общото им отечествено право. В КМЧП на Белгия се казва че разводът се урежда от правото на държавата, където е обичайното им местопребиваване, което в нашия случай е България. Така нормата на КМЧП Белгия препраща (връща/ препращане от първа степен) уредбата на развода към българското право. Ако двамата белгийски граждани са имали обичайно местопребиваване в Италия и единият все още живее там, то КМЧП Белгия всъщност ще препрати към правото на Италия (същинско препращане/ препращане от втора степен)

2. Правна уредба в българското международно частно право
В КМЧП има подробна уредба. Чл. 40, ал.1 казва че, когато българската отпращаща норма посочва като приложимо правото на дадена държава, то в това право се включват и отпращащите му норми, освен ако в кодекса или в друг закон е предвидено друго. Когато съдът приеме препращането съдът прилага или българското материално право (при връщането) или прилага материалното право на трета държава (същинско). Препращането е изключено в 6 хипотези:
1. Правното положение на ЮЛ и неперсонифицираните образувания;
2. Формата на правните сделки;
3. Избора на приложимо право;
4. За издръжката;
5. За договорните отношения;
6. Извъндоговорните отношения.
В тези 6 случаи ще се прилага направо материалното право на държавата, посочена от българската отпращаща норма.

Тенденция при съвременните актове на МЧП е да се изключва препращането, поради факта на многото международни конвенции чрез които се уеднаквяват отпращащите норми. Препращането е ненужно при уеднаквени норми, защото няма да има значение съда на коя държава ще разгледа делото (крайното право все ще е едно и също), защото където и да е предявен искът, стълкновителната норма е с идентично съдържание и посочва едно и също материално право.

Препращането е институт на действие на отпращащата норма, а отпращането е привръзката на стълкновителната норма.