12. Българско средновековно наказателно право

След покръстването и установяването на писаното право постепенно се утвърждава налаганата от държавата наказателна репресия. Престъпните състави и наказателните санкции са установени в Закона за съдене на людете, византийската еклога, Земеделският закон. Като едновременно с това се запазва и действието на обичайното право и се забелязва едно разделение между обичайното и писаното наказателно право. Санкциите на писаното право са по-сурови /става дума за защита интересите на господстващата феодална класа/, докато при обичайното право са по-меки, по-приемливи, основна санкция при него е глобата, която от обичайното право, преминава в писаното. Пример – под въздействието на обичайното право норми от обичайното право преминават в писаното: става дума за глобата и т. нар. колективна отговорност – когато е извършено деяние в някакво село и не се намери извършителят, тогава цялото село носи колективна отговорност и тя е потвърдена в царските грамоти и в Закона за съдене на людете. Според българското средновековно наказателно право субект на престъплението е всеки човек, който със своето действие или бездействие причини ответен противоправен резултат т.е. наруши предвидените законни норми /в средновековното право понятието субект се тълкува твърде широко/ – според ЗСЛ и Земеделския закон, субект може да бъде и животно. Освен отделния човек, обект може да бъде и колектив на хора, т.е. цялото село може да носи колективна отговорност за извършеното престъпление и за това, че не е открит извършителят на престъплението. За това свидетелстват отговорите на Папа НиколайІ, а колективна отговорност носи цялото село, в което е извършен езически обряд. От царските грамоти се вижда, че глобите за кражба и убийство на кон могат да бъдат събирани от цялото село, но колективната отговорност се носи само когато не е открит извършителят, в този смисъл колективната отговорност има функция да принуди членовете на селото да съдействат да открият извършителят на деянието, т.е. колективната отговорност се превръща в средство за принуда. Малолетните и лудите, по принцип са наказателно неотговорни. Няма конкретни данни за възрастова граница за субекта на престъплението единствено в Синтагмата на Матей Бластър е записано, че единствено дете до 7 години не носи наказателна отговорност за своите действия. След покръстването наказателната репресия се свързва вече със субективното отношение на дееца, започва да се разграничава умишленото, от непредпазливото престъпление. В Закона за съдене на людете се прави разграничение между умишления палеж и този предизвикан по небрежност. Така умишленият палеж се наказва със смърт, докато този по небрежност се наказва с обезщетение на пострадалия. А когато лицето докаже, че въпреки взетите от него предпазни мерки, все пак пожарът е засегнал чужд имот и това доказателство се приеме от съда, той се счита за невинен. Важно е че се прави разграничение, че се определят конкретни санкции за умишленото и непредпазливо деяние. В редица случаи формата на вината се разпределя по външни белези и границата между умишлено и неумишлено е неясна и невинаги безспорна. Така византийската еклога приема, че ако едно убийство е станало в резултат на побой /малки камъни и пр./, то е неумишлено, поради това санкцията е отрязване на ръката /членовредително наказание/. Пиянството не се смята за смекчаващо вината обстоятелство. Рецидивът е бил с утежняващо вината обстоятелство.
Видове престъпления и наказания – до покръстването най-тежки са квалифицираните престъпления против държавата и най-вече против военната дисциплина и се наказват със смърт. Санкционира се кражбата, /Крумовото законодателство – членовредителни наказания/. След покръстването се възприема и налага системата на престъпление и наказание на екложкото право. Най-важните престъпления, които се санкционират от византийската еклога са престъпления против държавата – посегателство срещу държавния глава /хан, цар/, за такова се счита всеки, които образува някаква партия, някакъв заговор, прави съзаклятие или против държавата, или против християнската религия и наказанието е смърт. Измяна и предателство –също се наказва със смърт /става дума за боляри, военни предводители, които не изпълняват заповедите на царя, неговите военни разпоредби, не поддържат необходимата бойна готовност в размера войници, конници и пр. и присъдата е смърт. Престъпления против християнската религия – санкционират се /ЗСЛ/, това става не само по силата на нормите на закона, но и по силата на различните църковно-народни събори. Всички тези законодателни мерки са насочени срещу езичниците от една страна и срещу тези, които се обявяват против християнската религия и излизат от нейното русло /богомилите и другите ереси/. Различни наказания предвиждат еклогата и ЗСЛ – при кръвосмешение между родственици, еклогата наказва със смърт кръвосмешението между родители, братя и сестри, за всички други случаи се предвиждат членовредителни наказания. ЗСЛ е по-хуманен и предвижда разлъчване. Освен това виз. еклога предвижда наказания за прелъстителя и при това предвидената санкция зависи от имотното му състояние – ако е богат трябва да заплати на момичето или жената, на нейното семейство, а ако е беден, го очаква заточение. И тук става дума за прелъстяване, извършено със съгласието на момичето, но без знанието на родителите. От гледна точка на християнската религия има голямо значение така нареченото азилно право и то се санкционира от ЗСЛ и от византийската еклога. Санкционира се побой над свещеник, отказ от християнската вяра и т. н. Друг вид престъпления са военните престъпления – кражбите във военен лагер или по време на военен поход, дезертьорството, отказът да се изпълни военна заповед. Друга група престъпления са против реда на управление и тук става дума специално за самоуправството, то се санкционира или от виз. еклога, или от ЗСЛ,, лъжливата клевета, фалшификацията на монети и т.н. Особена голяма група са престъпленията срещу частната собственост и тук влизат различните видове кражби, санкционират се от виз. еклога и Земеделския закон, наказанието е различно зависи от вида на кражбата, размера и от социалния статус на извършителя. Последната /най-ниската/ санкция е заплащане на откраднатото като стойност, най-високото е смърт /отнася се за роба, който открадва стадо – Земеделския закон/, същият закон предвижда по-дребните кражби да се наказват с глоба. Трябва да се отбележи, че византийската еклога и ЗСЛ в редица случаи се различават от гледна точка на съдържанието на престъпленията и от гледна точка на предвидените наказания. Престъпленията против личността и против живота се нормират от виз. еклога, като умишленото убийство се наказва със смърт. Убийството на роб, не се наказва, защото робът не е субект на правото. Характер на предвидените наказания – наказанията биват светски и епидемийни /църковни/, които се съдържат единствено в ЗСЛ. Светските наказания са насочени пряко срещу дееца или неговото имущество и са следните: смърт, членовредителни наказания /отрязване на нос, ухо, ръка/, опозорителни /бой, остригване, жигосване/, имуществени – конфискация на имуществото, различни видове глоби, отнемане на права – продажба в робство, заточение. Със смърт се наказват следните престъпления: заговор срещу живота на владетеля, престъпления против религията, умишлен палеж, умишлено убийство, кражба на животни, извършена от роб нощно време. Членовредителните наказания са характерни за византийската правна система и за Средновековието изобщо, прави впечатление, че бълг. законодател, когат създава славянската еклога възприема тази система на членовредителни наказания, т.е. не внася в нея някакви съществени промени. Така повторната кражба се наказва с отсичане на ръка, клетвопрестъпничеството се наказва с отрязване на езика. Що се отнася до епидемийните наказания, посочихме че са предвидени единствено и само в ЗСЛ и включват: недопускане в църквата, отлъчване, пост. Целта е да се смекчат светските наказания и едновременно с това да се покаже хуманизма на християнската религия /епидемийните наказания са алтернативни, т.е. правораздавателите – княз, съдии, могат да наложат светско или епидемийно наред с това да определят неговия размер/.
УСТРОЙСТВО МЕХАНИЗМИ НА ПРАВОРАЗДАВАНЕ – обръщам внимание, че до покръстването основните доказателствени средства са самопризнанието /ЗСЛ и Крумовото/, с новата съдебна уредба след покръстването, основните доказателствени средства са свидетелски показания/. Обърнете внимание на обстоятеллството, че ЗСЛ и виз. еклога поставят различни изисквания към съдебните доказателства и по-скоро към хората, които ще подадат такива доказателства. Свидетелите според виз. еклога трябва да бъдат знатни, с богатство, със служба, със съответно социално положение и прочие. ЗСЛ казва, че свидетелите трябва да бъдат богобоязливи, правдиви, да свидетелстват от страх пред Бога. ЗСЛ издига християнските морални норми като условие, изискване норми, основа на поведението и облика на свидетеля. Това е съществено качествено развитие между еклогата и ЗСЛ. Освен свидетелските показания, самопризнанията също се явяват, други документални и недокументални доказателствени средства. След покръстването се разширява в смисъл на създаването и получаването на съдебния имунитет чрез царските грамоти.
Въпроси свързани с османската феодална държава – да се обърне внимание на османската съдебна система, да се насочи вниманието към компонентите, източниците, развитие във времето, османското светско право след Танзимата