11. Квалификация в международното частно право – същност, видове и способи за извършване.

Първият въпрос, който възниква пред правоприлагащият компетентен орган е този за квалификацията. Този въпрос се състои в подвеждането на фактическия състав на конкретното отношение под обема на конкретна стълкновителна норма. Съдът трябва да прецени коя норма ще приложи при всеки фактически състав.

Малтийския казус / вдовишката четвърт – двама съпрузи първоначално живеели в Малта, след което сменили местожителството си в Алжир и там си купили недвижими имоти (Алжир по това време бил под френска юрисдикция). Съпругът починал и съпругата претендира право за ползване върху ¼ от имотите. Френският съд трябвало да отговори запазената четвърт дали е институт на семейното или на наследственото право. Ако бъде квалифицирана като семейноправен въпрос – съответната стълкновителна норма указва приложимото право да е това на първоначалното им общо местожителство (Малта), ако бъде квалифицирана като наследственоправен институт приложимото право ще е това по последното местожителство на наследодателя (Алжир но тогава е под френска юрисдикция и е френското право). Логично е френският съд да избере френското право и за това запазената част я квалифицират като институт на наследственото право.

1. Същност
Квалификацията представлява изясняване, тълкуване на фактическия състав или правоотношението, определянето на неговата правна природа. Предмет на квалификацията са фактите по случая заедно с правните норми, които определят правното значение на фактите (общо двете са юридическата ситуация). Добър вариант е тълкуването или изясняването на понятията да се направи в изрични норми, които да определят съдържанието на понятията и позволяват ситуацията да бъде класирана като договорна, извъндоговорна, наследствена и др. След като изясни юридическата ситуация, съдът я подвежда под обхвата на определена стълкновителна норма – в този етап съдът има досег със собственото си право, защото не е установил приложимата норма в която пише кое е приложимото право.

2. Видове квалификации: три вида
2.1. Квалификация от първа степен – квалификацията на фактическият състав или на отношението се извършва по българското право и за това се нарича още квалификация според правото на съда (lege fori)
2.2. Квалификация от втора степен – когато фактическият състав или отношението са конструирани с оглед на понятия и институти, непознати за българското право, съдът няма как да извърши квалификацията по неговото право, за това използва приложимото право към правоотношението (пример: доверителния фонд trust от английското право).
2.3. Автономна квалификация – това е нов подход, въведен в КМЧП и заимстван от Хагските конвенции по МЧП, при който законодателят описва в самостоятелни разпоредби въпросите, които се регулират от съответната стълкновителна норма – в самата норма има списък на въпросите, които се уреждат от нея (пр. 68,74,88 КМЧП)

Поначало тълкуването и изясняването на актовете на ЕС се основава на автономната квалификация, освен ако самият акт разпорежда да стане по друго право. Що се отнася за квалификацията на актовете на ЕС, техен основен автор е СЕС. При тази квалификация например, българският съд няма да тълкува някое понятие според своето право, а според написаното в самия източник.