11. Българско средновековно наследствено право

Наследяването като акт и законна норма възниква и се формира заедно с частната собственост. Средновековното право регламентира наседяването чрез византийската и славянската еклога, Византийската еклога определя две форми – наследяване по завещание и по закон. Трябва още в начало ода отбележим, че в областта на наследяването виз. еклога следва римското право, а по римското право наследяване по завещание е приоритетно, т.е. към наследяване по закон се пристъпва ако няма по завещание. Виз. еклога казва, че завещаване може да извърши само душевно здраво пълнолетно лице. Извършва се писмено или устно, минимум при наличие на 7 свидетели, а ако е извън населено място и са достоверни – трима свидетели В противен случай завещанието е недействително. Има едно изключение – дава се право на тежко ранен войник по време на война да направи завещание пред двама свидетели, но тяхното твърдение трябва да се изследва и потвърди пред съдия, така че последната дума в това изключение има съдия. Законът изисква при писменото завещание свидетелите да се подпишат, в този случай те не знаят нито името на наследника, нито съдържанието, само се подписват под документа. Нямат право на завещание лудите, малолетните – мъжете под 15 години и жените под 13 години, намиращите се в плен, глухонемите по рождение, но този който в резултат на болест или друга причина, а е грамотен, има право да направи писмено завещание, т.е. да направи завещание, подписано саморъчно от него. Едновременно с това законът дава право на родителите да лишат децата си от право на наследство в случай че са ги обиждали, държали са се непочтително, нещо повече ако законният наследник, не се грижи за остарелите си родители, те могат да направят свой наследник друго лице. Има различни хипотези, които се развиват от закона, ако е направено завещание, някой го открадне, скрие и на тази основа той стане наследник, след намиране на завещанието, той се лишава от това . Законът изисква наследникът да изпълни завещанието в срок до една година. Ако не направи това, /наследникът е дете или внук на умрелия и не изпълни неговата воля/ в срок до 1 година, тогава той се лишава от завещанието и получава само своята законна част. Тя е 1/3 при до 4 лица наследници и половината при 5 и повече лица. Ако лицето е сродник, се лишава напълно от наследството. Завещателят е ограничен от закона по отношение на обема на завещанието, той не може да завещае цялото си имущество. В случая законът защитава интересите на низходящите наследници – синове, дъщери и внуци. Законодателят предвижда т.нар. законна запазена част. Право на такава запазена част според виз. еклога имат децата и съпругата, размерът зависи от броя на лицата – до 4 – 1/3, повече – ½, съпругата има ¼ от наследството, а при … Когато няма оставено завещание, имуществото на починалото лице се разпределя по закон. Византийската еклога определя следните групи наследници в тази последователност : Първа група - низходящи наследници /деца или внуци/; Втора група – възходящи – родители /майка, баща/; Трета група – пълнокръвни братя и сестри, дядото, бабата; Четвърта група – еднокръвни и едноутробни братя и сестри /общ баща, обща майка и т. н./; Пета група – съребрени роднини. В първа група наследството се разделя по равно от низходящите, т.е. няма разделение между половете /няма различие между братя и сестри/. Възприет е принципа, че по-близките по степен изключват по-далечните по степен, а вътре в самата група по-близките наследяват по равно. В пета група, когато казваме по-близките по степен имаме предвид – първите братовчеди изключват вторите и така нататък.
С уреждането на групите, византийската еклога търси едно цялостно и справедливо решаване на наследството, когато няма оставено завещание. Византийската еклога определя различни хипотези, при които се решават въпросите на наследството, когато има починал съпруг, съпруга, когато няма наследници, Ако починалият няма роднини, а има съпруга, тя получава половината, а другата част отива в съкровището. Славянската еклога, възприема по-хуманен начин – наследството отива в полза на държавата, църквата и бедните. Ако няма наследници, цялото наследство отива в държавата. Византийската еклога разглежда като цяло универсален и пълен наследник на наследодателя - това означава, че еклогата предвижда първо да бъдат удовлетворени кредиторите, при наличие на дългове от наследодателя, а след това наследникът да получи своето, както му се полага по закон. Законът предвижда наследството да бъде прието по опис или без опис. Този факт е много важен от гледна точка на интересите на наследниците. В случай че наследникът е знаел, че наследодателят има някакви дългове и в присъствието на свидетели направи опис на полученото наследство в този случай наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на наследството, т.е. /при дългове за 1000 лв., наследство 500 лв., опис на имуществото, с тези 500 лв. се разплаща с кредиторите и не носи повече отговорност за останалите дългове, това е само в случай на опис на наследството пред свидетели/, ако обаче няма такъв опис и то направен пред свидетели, в такъв случай наследникът трябва да търси спогодба и ако не се стигне до спогодба, отговаря неограничено за дълговете на наследодателя включително и със собственото си имущество. В еклогата се определят и причините, поради които децата се изключват от завещанието и се лишават от наследство, конкретно дефинирани – нанесен побой над родителите, ако са ги обидили, обвинили в престъпление, ако са конспирирали, ако се занимават с магьосничество /то се осъжда от християнската религия и е вкарано в закона/, ако децата не поръчителстват за затворените си родители, ако дъщерята въпреки волята на родителите, не желае да встъпи в законен брак с момчето избрано от тях /родителите/. Византийската еклога урежда и наследяването между съпрузите с деца или без деца от брака. Ако семейството няма деца при смърт на съпругата мъжът задържа ¼ от нейната зестра, а останалите са право на наследниците. Ако имат деца, мъжът става притежател на цялата зестра, но само я управлява. Ако встъпи във втори брак и децата са малолетни, той е длъжен да съхранява зестрата и да я управлява и когато станат пълнолетни да им я предаде /зестрата е право на наследство на децата/. Ако мъжът почине и няма деца, жената наследява цялата си зестра и ¼ от имотите на мъжа си, останалите ¾ преминават в неговите наследници. Ако имат деца майката наследява цялото имущество на мъжа си, своята зестра, като е длъжна да направи опис на това имущество и при встъпване във втори брак изискванията към нея по отношение на наследството на децата. Византийската еклога проявява в своите норми хуманизъм и загриженост по отношение на жената, нейната собственост и по отношение на децата.