10. Производство по международни граждански дела. Връчване на съдебни книжа в чужбина. Доказване. Преценка на чуждестранни процесуални действия. Отвод за висящ процес пред чуждестранен съд. Обезпечаване на иск.

1. Производство по международни граждански дела
Общият принцип на уредбата за производството по дела с международен елемент (чл. 29-38 от КМЧП) е прилагането на българското право. Всеки съд се ръководи от собственото си процесуално право. Самостоятелно са уредени въпросите свързани с доказателствената тежест по установяване на фактите по делото, допустимостта на свидетелските показания и обезпечаването на доказателства (чл. 30) призоваването и връчването на съобщения и книжа в чужбина (чл. 32-35), както и правната помощ. КМЧП се прилага субсидирано, ако липсва такава уредба в други актове – пример е Регламент 1206/01 относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела, Хагската конвенция за събиране на доказателства в чужбина и др. Ако все пак се приложи КМЧП, възприет е принципа, според който процесът се управлява от правото на съда (lex fori).

2. Връчване на съдебни книжа в чужбина
(чл. 32) Призоваването, както и връчването на съобщения и книжа в чужбина се извършва чрез българските дипломатически или консулски представители или компетентните чуждестранни органи. Българските органи се обръщат към тях чрез Министерството на правосъдието по ред, определен от министъра на правосъдието. Съдействие от българските дипломатически и консулски представители се иска само за действия спрямо български граждани.

(чл. 33) Страна с известен адрес в чужбина се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в Република България. Задължението по ал. 1 имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на лице в Република България, ако заминат в чужбина. При неизпълнение на задължението по ал. 1 и 2 следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Страната се уведомява за тези последици при първото призоваване.
Когато страната има известен адрес в чужбина, тя може да се призове чрез неин представител в Република България, ако той е сключил от нейно име сделката, във връзка с която е образувано производството.

(чл. 34) Когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит за призоваване на този адрес, страната се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена поне един месец преди датата на заседанието. Ако въпреки публикацията страната не се яви на заседанието, съдът ѝ назначава представител.

3. Доказване
(чл. 30) Разпределението на доказателствената тежест се определя от материалното право, което урежда последиците от факта, подлежащ на доказване. Ако правото, приложимо по съществото на делото, разрешава свидетелски показания за обстоятелствата по чл. 164 от Гражданския процесуален кодекс, тези доказателства са допустими, ако фактът се е осъществил на територията на държавата, чието право е приложимо. Обезпечаването на доказателства, които се намират в Република България, се извършва от българските съдилища, дори когато те не са компетентни по делото, за чието решаване са необходими тези доказателства. Насрещната страна се уведомява за деня на обезпечаването, освен ако то търпи отлагане.

4. Преценка на чуждестранни процесуални действия
(чл. 31) Българските съдилища и други органи преценяват валидността на чуждестранните процесуални действия или официални документи съобразно правото на държавата, в която те са били извършени или издадени.

5. Отвод за висящ процес пред чуждестранен съд
(чл. 37) Българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в Република България.