10. Българско средновековно семейно право

Бракът и семейните отношения се регламентират от виз. еклога и Законът за съдене на людете /ЗСЛ/. Бракът е религиозно-християнски, той е единствено признат, задължителен и отделни елементи от него се регламентират от каноническото право. Бракът е обявен от християнската църква за тайнство, а църковният обред е задължителен. Чл. 1 от ЗСЛ санкционира и забранява езическите обреди. По закон бракът се предхожда от годеж, който се счита една подготовка, обещание за брак. Виз. еклога поставя следните изисквания за да бъде годежът действителен – християнско вероизповедание, възраст от 7 години нагоре, желание на сгодяващите се, съгласие на родителите и роднините им, младите не трябва да бъдат обвързани с предбрачни дарове дотогава, т.е. трябва да бъдат свободни /годежът може да бъде оформен чрез писмен или устен договор и в него се посочват брачните дарове/, развалянето на годежа е възможно, но носи съответни санкции и те са по-тежки за виновната страна. Ако годежът се развали по искане на страната на момчето, то губи дадените дарове, защото на годежа, по закон и традиция, мъжката страна дава дарове, ако се развали по искане на страната на момата, тя трябва да върне даровете в двоен размер. Византийската еклога предвижда при евентуален отказ след годежа да се сключи брак, родителите на момичето пред свидетели да поканят годеника, и ако той откаже, законът казва, че годежът е развален, момичето е свободно и може да се омъжи за когото си иска, но това трябва да стане с покана и то пред свидетели. Сираците имат право да развалят годежа направен им по внушение, след навършване на 15 години, ако годежът е направен на 14-тата година, то след навършване на 15-тата, могат да развалят годежа. Законът счита, че към тази възраст има една зрялост да се вземе решение. Бракът също се регламентира от еклогата, ЗСЛ, също има условия, които се припокриват с тези на годежа , момичето – над да бъде над 13 години, момчето – над 15 години; да има съгласие между тях; да нямат непрекратен брак, да са венчани, особено важно е съгласието на родителите, това е традиция, влязла от обичайното право. Законът поставя като пречка за встъпване в брак духовното и кръвно родство, това е в съответствие с християнската религия - кръвно родство по права линия във всички степени, по сребърна линия до 6-а степен. Осиновяването също е пречка за брак. Сватството също е пречка за брак – мъжът след смъртта на съпругата си не може да се жени за нейни роднини до втора степен. Всички тези изисквания са пренесени от християнските закони. Бракът може да бъде сключен писмено или устно и чрез писмен зестрен договор - прави се пред свидетели /3 на брой/ и в този писмен зестрен договор мъжът заявява и гарантира, че ще пази непокътнато, ненакърнимо имуществото /зестрата/ на своята съпруга. Трябва да се отбележат санкциите – те са по-тежки във виз. еклога отколкото в ЗСЛ /той предвижда членовредително или епидемийно наказание за този, който се ожени за своята кума/ Еклогата урежда и въпросите за отношенията между съпрузите, родителите и децата, настойничеството. В съответствие с християнските норми законът утвърждава формалното равенство между мъжа и жената, но въпреки това мъжът е глава на семейството и както видяхме има по-големи права. Изрично законът подчертава, че той не може да разполага с нейната зестра – да взема с нея заем, да я залага, или ако иска да направи това трябва да има изричното писмено съгласие на съпругата/. Законът казва, че кредиторите и представителите на държавното съкровище могат да влязат в дома на задлъжнелия, след като съпругата вземе своето имущество, законът защитава не само от съпруга имуществото на съпругата, но и го защитава от евентуално вземане за дългове на съпруга от страна на държавата. Причините, поради които може да се разтрогне бракът – дефинирани са във византийската и славянската еклога и са обособени за всеки пол, а не са общи. Мъжът има право да поиска развод при следните причини: ако съпругата му извърши прелюбодеяние, ако конспирира против живота му, ако знае че други му готвят такава конспирация и не му съобщи, ако е прокажена. Жената/съпругата/ има право да иска развод при същите условия, но без прелюбодеянието, това се смята, че е дело на жената. Като причина съпругата има право да иска развод и когато мъжът в рамките на 3 години след брака не може да встъпи в своите задължения, т.е. потентността се смята за причина, основание и право на съпругата за развод, но лудостта, получена след брака, не е основание и причина за развод. Подобни са и разпоредбите, които предвижда ЗСЛ. – той приема като основание, опитът за убийство, след като се докаже от съдиите. Синтагмата на Матей Бластър допуска развод, ако съпругата ходи на конни състезания, пирува с мъже, ако съпругът злоупотребява с нейното целомъдрие /но канонът посочва 3 години отсъствие от дома на мъжа или жената/. Законът регламентира и отношенията между родителите и децата, които се основават на доверие и отговорност. Родителската власт принадлежи на мъжа, тя е широка и неограничена - от правото на телесно наказание до продажба на детето. Неправоспособността продължава до сключване на брак от децата. След смъртта на съпруга, родителската власт преминава в ръцете на съпругата. Уреждат се отношенията при смърт на единия, или другия съпруг, по отношение на децата или имуществото. Законът изрично казва, че никой от съпрузите не може да напусне децата без втори брак, ако те са малолетни. Регламентира се и настойничеството. В еклогата настойничеството се разглежда в два случая – първият – когато жената встъпва във втори брак и има малолетни деца, тогава законът изисква, назначаване на настойници на децата и след това жената да встъпи в брак и по този начин се гарантира наследството на децата върху имотите на бащата. Ако съпругата не направи така, а влезе във втори брак, то законът казва, че тя носи отговорност за наследството на децата със своето имущество и имуществото на втория съпруг, т.е. това е една санкция и принуда с цел да се назначат настойници. Вторият случай – когато и двамата родители са починали, законът предвижда родителите да определят преживе такъв, ако има такъв, той влиза в своите правомощия, ако обаче няма, за настойници на децата се определят благочестиви домове, сиропиталища, църквата, манастирите. Сираците имат право да получат своето наследство от настойниците след като навършат 20 години, или след като сключат брак. По този начин законът иска да гарантира и гарантира имуществените права на низходящите наследници при починал един или двама родители.