45. Оперативно-издирвателна дейност. Профилактика на правонарушенията.

Специализираната дейност на изрично предвидени органи, с оглед на пресичане и предотвратяване на престъпна дейност или подготовка за извършване на престъпление.
За издирване на вещи и лица. Комплекс от гласни и негласни дейности:
Гласна – снемане на писмени обяснения;
Негласни – методите, свързани с използването на СРС.

В повечето страни като Германия оперативно-издирвателната дейност е същинското разследване, имат съдопроизводствен закон. В немския процес няма досъдебна фаза. Предварителното разследване е фактическото.

В България – има досъдебна фаза, разследващите органи имат своите способи - едно от тях СРС. Полицейският доклад – док сила при фактическото разследване.
След това започва същинския процес.
В България оперативно-издирвателната дейност – изграждане на оперативни дела, оперативно стопанство – за лица, за издирвани вещи.

Използват се методи – оперативно наблюдаване на лица, оперативен експеримент /поставяне на лицето изкуствено в условията на екстремална ситуация, за да видят как ще реагира/; оперативни беседи, оперативни разпити, оперативно проникване в помещение.
Контролиране на личната кореспонденция, подслушване, използване на СРС.
Нови способи – агент под прикритие, контролирана доставка и доверителна сделка.
Оперативно-издирвателната дейност е и работата с агентурния апарат.

В две посоки работата с гражданите: след работа полицаи стават нещатни служители на МВР, а другата форма – сътрудници на МВР /агентура/.
Охранителната полиция няма компетенции. С оперативно-издирвателната дейност се занимава цивилният състав. Получават информация. С агенти работят само ГДБОП, ДАНС. Информацията е със съответната секретност.
ГДБОП е издирвателна служба, но има и полицейски правомощия.

Профилактиката … архивират се

Специфичен вид дейност която се осъществява не само от полицейските служби но и от службите за сигурност. Само оперативно издирвателните служби извършват този вид дейност. Всичко това е свързано с защита на НС живота и здравето на гражданите извършва се с явни и негласни методи. Характерно е че използваните гласни и негласни методи са уредени със закон или с акт от министъра. Спазва се принципа на гласността но се спазва принципа на доброволността и отговорността от дейността Могат да се използват доброволни сътрудници след писмено съгласие от лицето. Органите разполагат с специални правомощия.

Чл. 138. (1) Оперативно-издирвателната дейност е дейност за защита на националната
сигурност и обществения ред в Република България, на живота, здравето, правата, свободите и имуществото на гражданите от престъпни посегателства.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структури на МВР чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.
(3) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите,
зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на
принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.

Чл. 139. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред;
2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили
престъпна дейност;
3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност
или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване
на безследно изчезнали лица;
4. издирване на вещи:
а) предмет или средство за извършване на престъпление;
б) които могат да послужат като доказателство в наказателно производство;
в) придобити от престъпна дейност;
г) за които има сигнал за издирване вШенгенската информационна система;
5. придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност и обществения ред;
6. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.

Чл. 140. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:
1. вземане на обяснения от граждани;
2. извършване на справки по информационните фондове за лица и вещи;
3. вземане на образци за сравнително изследване;
4. белязване на обекти и предмети;
5. изследване на предмети и документи;
6. извършване на наблюдение;
7. идентифициране на лица и обекти;
8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства
и части от местности;
9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;
10. контрол на телефонните разговори;
11. събиране на информация от технически канали за комуникация;
12. оперативно внедряване;
13. оперативен експеримент;
14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения
на правовия ред;
15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;
16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;
17. извършване на насрещни проверки по документи;
19. издаване и използване на български лични документи с променени основни данни на служители под прикритие;
20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски
дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността при
разследване със служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по
т. 16.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез
специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно
сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им.
Чл. 142. (1) Използването на служител под прикритие може да се извършва само от
определени от министъра на вътрешните работи служители на МВР.
Чл. 143. (1) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от
оправомощените по този закон специализирани органи на МВР.
(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на
следните принципи:
1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;
2. защита при или по повод на сътрудничеството;
3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната
дейност.
(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се
предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с
конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на
класифицираната информация.

Чл. 144. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:
1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили
престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно
производство;
2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната
сигурност или обществения ред;
3. издирване на лица, укриващи се от органите на наказателното производство или
отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;
4. издирване на безследно изчезнали лица и идентифициране на трупове с
неустановена самоличност;
5. искане на органите на досъдебното производство и съда;
6. искане на държавни органи и организации съобразно тяхната компетентност по
закон;
7. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 145. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на
оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт
при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 146. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо
увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и
замърсяването или увреждането на околната среда.
Чл. 147. Органи на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателната дейност, са държавните служители от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите звена в съответните структури на МВР.
Чл. 148. (1) Органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани.
(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след
отпадане на основанията за издаването им или с решението на съда по ал. 5.