4. Национална стратегия за противодействие на престъпността.

В зората на демокрацията проблемът за престъпността стана основен. През периода 1992 г. до 1995 г. имаме близо 6 пъти увеличение на престъпленията. Причините за това са много и разнообразни - икономически, социални, етнически, психологически и др. Съществува и проблем от административен характер - необходимост от преструктуриране на държавния апарат, проблеми, свързани със съдебната власт. Дори бавният преход към съвременно законодателство също е причина. Непрекъснатите смени на политически сили и липса на ясна държавна политика също са предпоставки. Проблемът за престъпността се свърза пряко и с организацията и дейността на правозащитните органи. Друг важен фактор е международната и трансграничната престъпност.

Стратегията за противодействие на престъпността е развитие на концепцията за националната сигурност на Република България в областта на вътрешната сигурност. Приета е през 1998 г., като многократно беше усъвършенствана и променяна. Тази стратегия съдържа няколко елемента, които представляват и основни задачи: превенцията, пресичането, предотвратяването и разкриването на престъпността. Разкриването е важен елемент. То трябва да бъде своевременно, да се разкрие нарушителя и да се задържи предмета на правонарушението. Факторите обуславящи престъпността, имат комплексен характер - от глобализацията в световен мащаб, увеличаване движението на стоки, услуги, капитали и хора и прехода към информационното общество до остатъците от тоталитаризма, които препятстват радикалната промяна на обществено-политическите отношения в страната. Устойчиви криминогенни фактори са конфликтите на балканския полуостров, съпътстващите ги икономически санкции, наркотрафикът, нелегалният трафик на хора, контрабандата с оръжие и други стоки и тенденциите за срастване и интернационализиране на престъпността. Нарастването на конвенционалната, на организираната и на трансграничната престъпност се превръща в заплаха за сигурността на личността, собствеността и държавността. това определя решаването на проблема с престъпността като първостепенен обществен приоритет и основна задача на българското правителство.

Същност на държавната политика
Вътрешната сигурност на Република България се гарантира от защитата на правата и интересите на гражданите, на обществото и на държавата. Равнището на вътрешната сигурност зависи от ефикасния контрол над престъпността. Целта на държавната политика е рязко ограничаване на влиянието на факторите, които обуславят престъпността и общо намаляване броя на престъпленията и правонарушенията. Това означава гарантиране на конституционните права и свободи на гражданите, на личната им безопасност, повишаване равнището на живота, политическа и икономическа стабилност на държавата, строго спазване на правовия ред, граждански контрол над държавните институции и специалните служби, ефективно и справедливо правосъдие. Противодействието на престъпността и правонарушенията се състои в ефективната превенция на престъпността и силна съдебна власт за наказване на престъпниците.

Основни цели и задачи на стратегията
- превенцията като основен инструмент за противодействие на престъпността има комплексен характер и представлява прилагане на общосоциални и специални мерки, насочени към ограничаване влиянието на общите и специфичните криминогенни фактори, обуславящи престъпността.
- общи мерки за мотивиране на законосъобразно поведение и утвърждаване на доверието на гражданите и стопанските субекти в способността на държавата да ги защити от престъпни посегателства.
- превенция на конвенционалната престъпност.
- противодействие на организираната престъпност.
- борба с разпространението на наркотици и тяхната употреба.
- ограничаване на нелегалната миграция.
- противодействие на корупцията.
- противодействие на престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
- наказателна политика и реформа в съдебната власт.
- международно сътрудничество
- информационно осигуряване.

Противодействието на престъпността е ключов елемент в правителствената политика и е тясно свързан с осигуряването на нормални условия за провеждане на икономическите реформи и за укрепването на държавността. Противодействието на престъпността е национална задача и изисква мобилизиране на нацията и на държавните институции за ефективното му осъществяване и за създаване на обществена непримиримост към тези явления.