34. Задържане и отвеждане на лица.

При изв на престъпления; с оглед на влезли в сила присъди; на опасни луди; малолетни, напуснали социални домове или законни представители.
Това е административен арест. МВР не може да задържа лица за повече от 24ч. за заподозрени за изв на престъпление. /Това не е процесуалното прокурорско задържане за 72ч. Тук вече е за обвиняем./
Обжалва се пред Адм съд. Задържането става със заповед, задълж медицински прегледи се правят на задържания, попълва се декларация - Всеки от мом на задържането си има право на защитник, дори и като заподозряно лице с/у когото няма повдигнато обвинение. Да се уведомят близки за задържането.
С полицейска заповед за адм арест може да се задържат лица и за производства с/у неизвестен извършител. Първо 24ч от полицията. Недопустимо е с/у известен извършител по досъдебно производство да се прилага адм полиц арест! Води ли се дело по производство, компетентен да задържа е само прокурорът.
/Вратичка – дело с/у конкр лице, търсят го, то се укрива, но на следващия ден го намират и задържат с адм арест за 24ч. атакуван е арестът като незаконосъобразен при исканата мярка, аргументи на прокуратурата, че е задърж с възложено от прокурора оперативноиздирвателно мероприятие – издирване/.
Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление;
2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба;
3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава
обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или
специализирана институция, където е бил настанен;
5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в чл. 61, ал. 2;
6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от
местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на
полицейски орган или на орган на съдебната власт;
7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с
неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;
8. в други случаи, определени със закон.
(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и
спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на
задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за
основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането.
Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено
от задържания.
Чл. 64. На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да му
бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на
задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.
Чл. 65. (1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място
полицейските органи издават писмена заповед.
(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието
за задържането е отпаднало.