6. Районен съд

Правораздаването в РБ се осъществява в съдилищата. Това са ВКС, ВАС, Апелативните съдилища, окръжните съдилища, Военните съдилища, Районни съдилища, административни съдилища. Тези съдилища решават граждански, наказателни и административни дела. Структурата на съдилищата се регламентира в чл.119 на Конституцията. Съдилищата биват общи съдилища – те са предвидени в Конституцията. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища – Административни съдилища. Делата се разглеждат от съдебни състави в състав определен от процесуалните закони. В Конституцията се предвиждат три инстанции по съдебно производство. Районните съдилища, Окръжните, Военните и Административните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция. Окръжните съдилища могат да разглеждат дела като първа и втора инстанция – обжалваните крайни съдебни актове на районните съдилища. Апелативните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните съдебни решения на Окръжните съдилища. Апелативният съд разглежда обжалваните актове на Военния съд като втора инстанция. ВКС се явява винаги касационна инстанция на определените със закона съдебни актове. Той никога не е първа инстанция.
Районните съдилища са основните първоинстанционни съдилища. Те действат само като първа инстанция. На него са подсъдни всички дела, които законът не посочва като подсъдни на Окръжния съд. Районният съд разглежда гражданските дела с един съдия, наказателните – 1 съдия с двама съдебни заседатели. Ето защо можем да кажем, че принципът е, че делата в районния съд се разглеждат от един съдия, освен ако в закона не е посочено друго. Съдебният район на районния съд не е задължително да съвпада с административно-териториалните единици. В зависимост от броя на делата и техния характер Районният съд може да има съдебен район, който обхваща 1 община.
Районните съдилища обхващат единствено съответната община. Възможно е съдебният район да обхваща територията на 2 или 3 общини.
В България има 256 общини, а 113 районни съдилища. Районният съд се състои от съдии, те имат идентичен правен статут с всички съдии в страната. Те се назначават, повишават, понижават, освобождават и преместват от ВСС. В районният съд в зависимост от броя на делата могат да се създават 2 или 3 отделения. Гражданско и наказателнио и административно-наказателно отделение. Дали да съставят такова отделение се решава от общото събрание на съда. В това събрание участват всички районни съдии. В случай, че в Районния съд има по-малко от трима съдии, то съдиите се присъединяват към ОС в друг Районен съд. Той се определя от председателя на окръжния съд. ОС разглежда съществени въпроси, свързани с организационната и правораздавателна практика на съда. То анализира и обощава практиката на съда при еднотипни дела. Като орган обаче то не правораздава. Районният съд се ръководи от председател. Той се назначава от ВСС. Изборът му става след конкурс. Той е мандатен орган. Избира се за срок от 5 години. За заемането на длъжност съдия в районен съд е необходимо да има 3 годишен юридически стаж. Той може да бъде придобит на всякаква длъжност. Това не се отнася за младши-съдиите, които се назначават непосредствено след завършването им.
Председателят на Районният съд трябва да притежава юридически стаж за съдия в Окръжен съд, който в момента е 8 години (предлага се старото изискване от 5 години да се възстанови). Председателят на районния съд има организационни правомощия. Той осъществява организационното и административното ръководство на съда. Изготвя доклада за годишната дейност. Той представлява РС като юридическо лице. Той сключва трудовите договори за служители в РС. Той участва непосредствено и в разглеждането на съдебни дела.