5. Административно-правен характер на министъра на правосъдието и на министерство на правосъдието

Важна характеристика на Съдебната власт е нейната независимост. При произнасянето на своите актове съдилищата, органите на прокуратурата и съдилищата се подчиняват само на закона. Съдебната власт е една от правните форми на държавната власт, установена в чл.8 на Конституцията. Отделните правни форми взаимодействат помежду си, съхранявайки обаче своята специфичност и самостоятелност. Министърът на правосъдието е централен орган. Неговите актове пораждат правни последици на територията на цялата страна. По своята структура министерството е едноличен орган. С оглед на формирането си той е изборен – избира се от НС по предложение на министър-председателя. Министърът не е мандатен орган. По принцип той се освобождава при вот на недоверие от МС или от министър-председателят, както и при добровлна оставка. Нормално е и конституционно установено да бъде на лице нов избор, след провеждане на избори за народни представители. Министърът е орган със специална компетентност, той осъществява своите правомощия във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на съдебната власт.
Министерството на правосъдието обладава правомощия с организационен характер. Компетентностите по същество на правораздаване принадлежат на съдилищата. В този смисъл макар че той се нарича министър на правосъдието, той не е правосъден орган. Министърът притежава няколко конкретни правомощия, свързани със съдебната власт:
1. Той изработва проекта на бюджета на съдебната власт и го предлага за обсъждане във ВСС. Съветът е органът, който предлага бюджета като част от републиканския бюджет.По този начин е възможно (такава е и практиката) НС да разполага и да обсъжда два проекта за бюджета на съдебната власт. Единият е предложен от ВСС, който е приет след обсъждане на проекта на министъра на правосъдието и друг, внесен от министъра на финансите.
2. Той управлява имуществото на съдебната власт. Това означава, че в бюджета на министерството се предвиждат капитални разходи с инвестиционен характер (средства за изграждане на сгради, транспортни средства, основни ремонти и т.н.). По настоящем средствата за текущи ремонти се управляват от ВСС. С оглед да се съсредоточат на едно място, с новия ЗСВ се предвиждат всички средства във връзка с имуществото да се управляват от министъра на правосъдието. Идеята за тази промяна е свързана с обстоятелството ВСС да притежава правомощията, които са непосредствено свързани със състава и организацията на дейностите на съдебната власт.
3. Министърът разполага с възможността да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване на съдии, прокурори и следователи. Неговото предложение е свързано със започването на съответното производство. Решението по него ще се приеме от ВСС.
4. Той участва в организацията и реализацията на различните форми на обучението и в повишаване на квалификацията на съдии, прокурори и следователи. Заедно с тези конституционно установени правомощия, министърът разполага с други. Така например той ръководи заседанията на ВСС, но няма право да гласува. Следователно той не е член на ВСС. Министърът може обаче за разлика от положението на членовете на ВСС да оспорва по съдебен ред неговите решения. Министърът на правосъдието назначава след провеждането на конкурс държавни съдебни изпълнители. Това става чрез негова заповед, която се обявява на общодостъпно място, обнародва се в централен ежедневник и в ДВ, както и се помества на интернет страницата на министерството. Публичното й обявяване следва да стане най-малко 2 месеца преди провеждането на изпита, той е писмен и устен. Министърът се явява орган по назначаването на служители в министерството, които имат качеството на държавни служители и е работодател на служителите, които осъществяват функциите по трудово правоотношение. Министърът осъществява своите правомощия като издава административни актове. Те са правилници, наредби, инструкции и заповеди. Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра. Следователно то не е обрз на изпълнителната власт, то не притежава властническите правомощия, то не издава административни актове. Тези правомощия принадлежат на министъра. В предвидените от номративните актове случаи, той може да ги делегира на заместник-министрите или на други длъжностни лица от министерството. Министрите и заместник-министрите се назначават и освобождават от министър-председателя. Министерството като администрация се състои от обща и специална администрация.