13. Тълкувателни решения и тълкувателни постановления

Всяко дело завършва с краен съдебен акт. При гражданските дела това е решение, при наказателните – присъди, а при административните дела - решения. След произнасянето на тези съдебни актове и с влизането им в сила се поставя край на правния спор. Възможно е при решение на тези спорове да бъде на лице противоречива практика. Идентични по своя характер спорове се решават по различен начин от различните съдилища. Ето защо при противоречие и неправилна практика се приемат тълкувателни решения. Те уеднаквяват практиката. Те са задължителни за съдебните органи на изпълнителната власт и МС

Тълкувателните решения се приемат от общите събрания на:
a) гражданската, наказателната и търговската колегия на ВКС – съвместно. Всяка от колегиите сама приема такива решения.
b) Гражданската и търговската колегия на ВКС – съвместно.
c) Колегия във ВАС, т.е. всяка от съществуващите колегии може да приеме такива решения.
d) Двете колегии на ВАС да приемат съвместно тълкувателни решения.

При неправилна и противоречива съдебна практика между ВКС и ВАС съдиите от съответните колегии могат да приемат общо тълкувателно решение. Постановленията са винаги актове на ВКС и ВАС, докато тълкувателните решения са актове на колегиите по отделно от двете съдилища.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт и изпълнителната власт, както и за МС. Те са задължителни и за частно-правните субекти на които са възложени публично-правни функции. Искания за издаване на тълкувателни постановления и тълкувателни решения могат да се правят само от изрично овластени субекти. Това са – председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор, министърът на правосъдието, омбудсмана, председателят на висшия адвокатски съвет. Задължително следва да направят искането в писмена форма. Те следва в него да посочат противоречивата практика, т.е. съдебните актове, които по противоположен начин решават еднакви по своята същност съдебни спорове. Следва да се обосноват спорните въпроси, нормативните разпоредби, които са в основата на противоречивата и неправилна практика. Трябва да се посочи в искането и какво се иска. Председателят на съда, получил искането, (ВКС или ВАС) образува дело и го възлага за доклад на един или няколко съдии в зависимост от сложността на постановените въпроси. В общото събрание участват всички съдии от съответните колегии.

Тълкувателните решения и тълкувателните постановления се приемат с обикновено мнозинство. Освен съдиите, в ОС могат да участват министъра на правосъдието, главният прокурор и председателят на висшия адвокатски съвет. Те могат да делегират своето право на участие на своя заместник. Тези лица нямат статута на членове на ОС. Следователно те участват със съвещателен глас, т.е. не участват в гласуването. Тълкувателното решение и тълкувателното постановление следва да се приеме в три-месечен срок от потсавяне на искането. Поради това, че имат задължителен характер те следва да бъдат широко разгласени. Те се публикуват в бюлетините на ВКС и ВАС. Стана практика те да се включват и в сайтовете на съдилищата.