1. Конституционни основи на организацията и функционирането на съдебната власт

Конституцията на Република България определя конституционния статус на основната мрежа от държавни органи. Тя регламентира правното положение на МС, НС и на другите основни държавни органи. Член 1,2 и 3 на Конституцията посочват, че България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите. Чл.8 на основния закон определя три основни правни форми на държавната власт. Това са: законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
Законодателната власт се изразява в създаването, изменянето и допълнението, както и отмяната на законови актове. Единствен титуляр на законодателната власт е НС. Той е единственият законодателен орган. Законодателна инициатива притежават МС и народните представители. Изпълнителната власт се регулира от органите на изпълнителната власт, тоест от административните органи. В процеса на развиването на административната дейност се регулират практически основните права и свободи на гражданите. Каталогът на органите на изпълнителната власт е много широк. Той включва, както централни органи на изпълнителната власт (МС, министър-председателят, министрите, заместник министър-председателят), така и териториалните органи каквито са:местните управители, кметовете ( на общини, райони, кметските наместници и т.н.). Могат да се посочат и редица други административни органи. Съдебната власт е много съществена форма на държавната власт, защото защитава правата, свободите и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Следователно тя е от практическо значение за ефективното функциониране на държавността. Нормативна основа на съдебната власт, това е Конституцията на Република България. На нея се посвещава гл.6. Конституционните разпоредби определят конституционноправното положение на органите на съдебната власт. Нормативната основа се доразвива в редица материално-правни и процесуално-правни актове. От първата категория е Законът за съдебната власт (ЗСВ).; Законът за адвокатурата; Законът за частните съдебни изпълнители и т.н. Втората група нормативни актове са ГПК, НПК и АПК. Съществуват и редица подзаконови актове. В процесът на осъществяване на съдебната власт се разкриват редица нейни характерни особености.
Съдебната власт осъществява практическата страна на правата, свободите и законните интереси на правните субекти (лица). Тя се явява средство за юридическа реакция при накърняване на правата и на законните интереси. В този смисъл тя възстановява нарушената законност. Съдебната власт е проява на демократичността на обществото. Ето защо правосъдието се осъществява в името на народа.
Съдебната власт е независима. Това означава, че никакъв държавен орган не може да оказва пряко или косвено въздействие при разрешаването на правните спорове. При осъществяването на своите функции органите на съдебната власт следва да се подчиняват единствено на закона. Независимостта се проявява и в процеса на формулирането на магистратския корпус. Съдиите, прокурорите и следователите не се назначават от държавен орган, а се избират от Висшия съдебен съвет, който е административен орган на съдебната система. Действително президентът назначава председателя на ВКС, на ВАС и главния прокурор, но не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно предложение на ВСС.
Съдебната власт има самостоятелен бюджет, той се приема от НС като част от държавния бюджет. Този бюджет се предлага от министъра на правосъдието, но съгласувано с ВСС.
С оглед на пълната независимост и да се отстранят възможностите за евентуално въздействие при определени условия, магистратите стават несменяеми.
В своята дейност органите на съдебната власт осигуряват равенство и условия за състезателност. Това с особена сила се отнася за правораздавателната дейност, осъществявана от съдилищата. Всяко досъдебно или съдебно производство е насочено към разкриването на обективната истина, именно тя е целта на производството и прилагането на нормативните разпоредби към конкретния случай. В съдебния процес, независимо от процесуалното качество, двете страни имат еднакви процесуални възможности за доказването на своите тези. Поначало заседанията са публични с оглед на предмета на делото. Заседанията могат да бъдат закрити по морални причини, използването на разузнавателни средства, за целта на националната сигурност и т.н.)
Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички случаи, когато са нарушени техните права или законни интереси. В редица случаи тяхната защита се осъществява и от държавата.
Всички актове на правораздавателните органи се мотивират; това дава възможност на съответните засегнати лица да се запознаят със съображението на съда, приел една или друга фактическа обстановка и тълкувал по съответния начин законовата разпоредба. По този начин те могат аргументирано да оспорят постановения акт пред по-горна инстанция. В това отношение следва да се посочи и участието на съдебните заседатели в посочените от закона случаи. Въпросът за правната уредба на съдебната власт винаги е бил с голяма актуалност. При петте изменения на Конституцията, четири от тях са засягали само конституционно-правната регламентация на съдебната власт.