8. Източници на Българската православна църква през османското владичество

Българската православна църква е получила началото си от Вселенската църква. Вътрешното и външното й устройство били съобразени с това на Вселенската. В първите години българската църква зависила от цариградската. Основното начало на българското църковно управление е поставено от Цариград. Основата на православието е закрепена със закон след Освобождението 1878 г. През втората половина на 9-ти век за новооснованите българска и моравска църква са преведени номоканоните на Йоан Схоластик. От началото на съществуването на българската църква се появява и Кормчая книга. В края на 14 век българската църква е подвластна на Цариград. След това тук са се настанили гръцки йерарси, които са били чужди на българския народ. Те са унищожили паметниците на църковното право, защото не са им били необходими. Книгите са били заменени с гръцки номоканони и за няколко века българската църква е ръководена от тях. През 19 век българското самосъзнание се пробужда и проводник е българската църква, която започва борба за възстановяване на самостоятелността си и славянската книжнина. Църквата ни се сдобива с родна йерархия, урежда се и управлението съобразно църковните канони. Тогава Кормчая книга се връща в България и е вече напечатана. Следи от канони откриваме и в Синодика на Борил 1211 г., който напомня номоканоните по характер и съдържание. Синодикът има две части и съдържа данни за проведени събори. Падането под турска власт води до унищожаване на всички паметници. Синодикът е запазен в някои манастири, в него е записана вечната памет на Иван Шишман. Посланията на Евтимий – отговори по повод конкретни запитвания - също са източник - въпросът за начин на молене, посланието до митрополит Антим за позволените и непозволените бракове, ръкополагане на свещениците. Българската църква в своята практика се е придържала към каноните и практиката на Вселенската църква. Тя става проводник на тях и в съседните страни. Източници на църковното през Османското робство - ферманът от 28.02.1870 г. С него на българите като на отделен народ и отделни географски области се възстановява църковната независимост. Новосъздадената църква е екзархийска, защото областта, която обхваща е екзархия. Ферманът издаден от нехристиянската власт, но въпреки това той изцяло се основава на каноните на Вселенската църква. Състои се от 11 текста - образуване на отделна църковна област, най-старият от митрополиите носи титлата екзарх, ръководи се по свой устав, който да е одобрен от Високата порта, останалите текстове се отнасят до устройството. С берат е назначен Антим І. Всички българи трябва да се отнасят по църковните въпроси до екзарха. Българските църкви са неприкосновени, имотите им също. Екзархът може да заема престола доживот, освен ако бъде уличен в държавна измяна или изгуби доверието на народа, или сам подаде оставка. Друг източник е екзархийският устав. Изработен е въз основа на вселенските канони. От него е трябвало да се управлява автокефалната църква. Приет е на църковно-народен събор в Цариград през 1871 г. и бил представен за утвърждаване на Високата порта. Източници на църковното право след 1878 г. - Търновската конституция - чл.31 – църквата да спазва единността с Източната църква що се касае до догмите и вярата.