6. Църковно законодателство

Разнородните извори на не могли да уреждат всички проблеми на църквата. Затова било необходимо установяването на единен орган, който да изработва църковните правила, задължителни за всички православни църкви. Църквата сама трябвало да развие самостоятелна законодателна дейност и да създаде правила, които се отнасят до собственото й устройство и управление. Христос сам дава възможност на църквата да упражнява законовластие чрез съборната дейност. Това също е източник на църковното право. Тази законодателна власт започва от 4-ти век и се изразява в приемане на църковни правила. Те се приемат на Вселенски и повсеместни събори, а също от отделни епископи. През първите векове църквата е упражнявала дейност, свързана с външния си живот и благоустройството си. Задачата е да се опровергаят езическите учения и в същото време да даде определение на истинската християнска вяра. В тази работа са включени всички сили на християнското общество. Израз на колективна дейност на църквата са Вселенските събори. Вселенските събори се свикват при изключителни нужди. След 4-ти век има усилена църковна дейност, която е насърчавана от държавата. Поводи за свикване били разногласия в разбирането на най-важните догми на вярата. Единственото оръжие, което можело да се противопостави на еретиците са Вселенските събори, които се свиквали от императора и се представлявали от първия епископ. Те са събори на всички местни църкви и приемали задължителни канони. Решавали са се и въпроси за църковната дисциплина, като канонът можел да бъде изменен на Вселенски събор. Вселенски събори - 1 Никея, 2-5 Цариград, 6-7 Константинопол.

Опити за систематизиране на каноните били направени след седмия събор. Първият сборник е на Йоан Схоластик. След 7-мия Вселенски събор най-висш орган е Патриаршеският синод в Цариград. В неговите компетенции се включват и законодателна дейност. Били са провеждани събори и в рамките на отделни епархии. Те създавали местни наредби и правила, които са задължителни за онези църкви, чиито епископ уреждал събора. Често те били възприемани и от другите църкви, а когато са приети от Вселенските събори стават и общозадължителни. Повсеместни събори са Авкирски, Неокесарийски, Паузакийски, Сардакийски, Картагенски и др. Бележити отци на православието също създават правила, които са влезли в каноните на православната църква. Те били по запитвания. Каноните били давани в отговорите към запитващите. В поместните църкви такива правила стават повсеместни наредби. Тулският събор приема правилата за задължителни, ако са дадени от известни отци.