4. Понятие за църква

За определяне на понятието “църковно право” преди всичко трябва да се изясни същността на църквата. С думата “църква” се свързва културно-историческата сила, която векове наред е влияла на народите, давала им е духовна храна, оформяла е техни понятия. Създател на християнската църква е богочовекът Исус Христос. Според Евангелието на Матей - Исус Христос два пъти употребява думата ”църква” - първия път, когато указва как да се постъпи със съгрешилия брат – “обади на църквата” и втория път при разговор с един от апостолите. В гръцкия език с дума се обозначава “дом Господен”. Като съюз, основан върху религиозната вяра, църквата е невидим духовен съюз на вярващите в Исус Христос. Самият той я нарекъл “царство божие”. В Светото писание думата се употребява и за указване на нейната неземна природа – божи дом. Според християнските догми църквата е божие учреждение, в което Светия дух дава на хората благодатни сили за духовно възраждане и спасение и по този начин ги подготвя за вечен живот. Църквата може да се разглежда и като божие учреждение на земята. Исус Христос й дал основните закони, а останалите били създадени от нея по силата на властта, получена от създателя. Църквата като божие учреждение на земята има видимо устройство и установен ред, в рамките на който може да изпълнява своите задачи, има свое управление и органи с определени компетенции, нейните членове са поставени в определени отношения с нея, както и с управителните органи. В своето съществуване на земята църквата не е ограничена във времето. Църквата е Христово царство на земята, което не зависи от държавата. Църквата като божествен институт на земята се определя като обществен съюз. По произход, цели и средства, по условията на своето външно съществуване християнската църква се отличава от всички други човешки съюзи - политически и граждански. Същността на църкавата и нейните четири свойства са изразени в Никео - Цариградския символ на вярата като една, света, съборна и апостолска църква. Църквата е една/единна, защото макар и разделена по места, духовно тя има един ред и основи навсякъде. Църквата е “света”, защото нейното основаване е положено от божия син, който е постоянно в нея и я освещава, като съединява членовете й с бога. Църквата е “съборна”, защото има за задача да проповядва и учи всички народи. Църквата е “апостолска”, защото Христос дал в нея власт на своите апостоли. В първите три века от съществуването на църквата тя не била призната юридически от държавата, тъй като последната я възприемала като собствена заплаха. След прекратяването на гоненията срещу християните около началото на ІV век животът на църквата се организирал и до средата на ІХ век християните на Изток и Запад въпреки някои различия образували едно цяло. С течение обаче възникнали несъгласия и спорове, които прераснали в непреодолими конфликти. Борбата за първенство между Западната и Източната църква довела през 1054 г. до най-печалния акт в историята на християнството - схизмата. На събора в Константинопол папските легати отлъчили с була Константинополския патриарх и неговите епископи, а няколко дни след това Константиниполския патриарх и източните представители отлъчили папа Лъв ІХ и западните епископи. Оттогава до наши дни двете църкви водят свой самостоятелен живот. След разделянето се създава по-тясно понятие за църквата като сбор от едноверци християни, чиито религиозни общности имат единна правна организация. Църквата в широк смисъл е общество на вярващите в Исус Христос, един организиран духовен съюз на вярващи хора, който с течение на много векове насочва човешката воля /съответно на божията воля/ и съгласно християнските догми, обединява човешките усилия за постигане на едно общо добруване и вечно благо. Църквата се намира под невидимото върховенство на Исус Христос, но по видим начин се управлява от духовни пастири – митрополити, на които е поверена духовната власт от Христос и неговите апостоли, и се предава чрез тайнството на свещенството.