21. Юридическо мислене

Херменевтика – изразява се в невъзможност да се приложи направо едно общо правило; интерпретативен обрат, предразбиране преди да започне да тълкува; теоретичен модел на познанието; разглежда езика по време на действие – как той се употребява от участниците; І етап – очакването, с което четем текста; ІІ етап – хипотеза; ІІІ – интерпретация; ІV – верификация. Херменевтичната работа на съдията е да търси един възможен смисъл измежду многото други.
Континентална тълкувателна теория – школа на екзегезата – забрана за тълкуване на закона от страна на съдиите; пълнота и затвореност; придържане към първоначалния текст на закона; буквалния смисъл; забранява extra legem
Модерната теория – съдебна практика, цел, начини на тълкуване от І и ІІ степен
Прецедентна теория – насочена към езика, ТР, ролята на отделното съдебно решение при решаването на всеки отделен казус
(Нормативната) Теория на Келзен – йерархична система на правото, нормативната теория обяснява струкурата на правото като самостоятелна логическа конструкция, а не като воля на суверена или законодателя.
Теория на Харт – отворена текстуалност, център на внимание е текстът; чрез прецедент и чрез изрични общи норми на езика; субсумиране на конкретни факти към общите класове; интерпретативен характер ( традиционната догматична теория)
Субективна теория – истинската воля на законодателя от времето на приемане на закона; акцент върху историческото тълкуване; волята на страните по чл. 20 ЗЗД
Обективна теория – волята на закона ( волеизявлението ) – ratio legis изразява воля на закона в текста
Теорията на договорите различава волята и волеизявлението. Договорите са задължителни за страните.
Международен договор – текста и намеренията на страните по текста; тълкуване на ПН; юридическа сигурност; принципът да се тълкува в полза на задължения намира своето право в международните договори. При международните договори имаме езиков (заради текста) и исторически начин на тълкуване.
При индивидуалните договори – волята на страните ( истинските намерения )
In dubio mitius – дава предпочитание на това тълкуване, което е най-благоприятно за задължената страна
Contra proferentem – срещу страната предложила текста на договора.
Res magis valeat quam pereat – за полезния ефект; тълкува този смисъл, при който договорът би имал действие

Критерий за разграничаване начините на тълкуване от І степен – контекстът – експлицитни начини на тълкуване (изрично написано в текста; относими към системата като цяло; принципи за тълкуване ); имплицитните начини на тълкуване (свързани са само с един отрасъл или част от правната система; правила за тълкуване)

Етапи на тълкуване –
І – установяване на неяснота;
ІІ – прилагане начини на тълкуване от І степен;
ІІІ – избор на тълкувателен резултат.

Неяснота – неопределеност, неточност, двусмислие (омоними – еднакво звучение, различно значение), непълнота, противоречие вътре в нормата
Форми на неяснота – двусмислие, неопределеност, общи нерегистриращи понятия, абсурдност и неразумност
Неяснотата се отстранява чрез тълкуване, а липсата на норма – чрез аналогия.
При аналогия имаме тълкуване в широк смисъл; обичаи и принципи; Analogia legis – в закона; Analogia juris – в правото; Логика на ПН – обективно; Логика на правното мислене - субективно

Езиков начин на тълкуване

Правила на езика – семантични, синтактични, прагматични (употребата)
Езиково тълкуване – доктринално и практическо тълкуване – дава се в научни трудове (доктрината) и от адвокати, прокурори и др.(практиката – неофициално тълкуване)
Фразеологизми – устойчиви словосъчетания, които не се използват при свободното образуване на речта – „състав на престъпление”, „изпълнение на наказанието”, „забава на длъжника”.
Легално / законово определение – дадено в закона
Експлицитно определение – изрично се дава дефиниция
Контекстуални определения – от контекста се извличат
Алтернативност – при „или”; Кумулативност – при „и”
Когато има „може” в една ПН – тя е диспозитивна; дава право на избор; равенство
Реални определения – установени правила за поведение в цялата правна система (собственост, брак)
Номинални определения – неустановени правила за поведение; в рамкита на закона (свързани лица)
Нерегистриращи понятия – с променлив обем ( предметите и явленията се променят )
Expressio unius exclusio alteris – изразяването на едното изключва другото (езиково правило)
Noscitur a sociis – взаимна връзка на думите в текста
Прескриптивен ( предписващ ) текст – дава правило за поведение
Описващ текст – когато анализира предписващия текст

Логически начин на тълкуване

Формална логика
A pari – аргумент на подобието, търсим аналогия с друга ПН вече съществуваща
A contrario (qui dicit de uno, negat de altero=негативен израз на “a pari”)– аргумент на противното; използва се като икономия; лог.правило за права и задължения; да запълни празнота.
A fortiori – аргумент на по-силното основание; a minori ad majus – който не може по-малкото не може и по-голямото; a maiori ad minus – който има право на по-голямото, има право и на по-малкото
Аргумент на непротиворечивостта – отделни разпоредби на да не си противоречат Аргумент на балансираността (пропорционалността) ; A coherentia – при несъответствие между 2 ПН, съществува друго правило, което позволява да се отстрани една от тях.

Неформална ( житейска ) логика
A generali sensu – да се разбира широко в общия смисъл
Ratione legis stricta \ stricto juris \ – стеснително тълкуване, при изчерпателност
Ab auctoritate – аргумент на авторитета ( доктрината ); позоваване на практиката на по-висшестоящ съд
Stare decisis – аргумент на стабилността – позоваване на практиката на същия по степен съд
Reductio ad absurdum – опровергаване тезата на противника
Effet utile – аргумент на полезния ефект; акцент върху качеството (разумността) на закона
A completudine – при липса на специална норма, се прилага общата.

Специализирана и юридическа логика
Nemo dat quod non habet – никой не може да даде това, което няма
Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение

Системен начин на тълкуване

Pro subjecta materiae – смисълът се изяснява на основата на съвкупността от норми в даден отрасъл, институт
A rubrica – свързване със заглавие, раздел, глава
За икономия на закона – да се избягват излишните повторения (чрез освен; ако)
Ratio legis – целта на закона; да не се бърка с ocassio legis – причините, поради които се приема един закон и ratio juris - основанието
Преамбюл – изразява разума на закона; правни принципи

Исторически начин на тълкуване – статичен
- Подготвителните работи – стенограми, доклади, изказвания
- Отменени правни норми
- Проследяване историческото развитие на даден институт
- Връщане назад във времето, към момента на приемане на закона

Функционален начин на тълкуване
- Норми на политиката и морала
- Динамичен подход – прилагане на закона към момента; „в съвременната практика”
- Възприети стандарти от международното право

Правила при тълкуване:
Правило за икономия – не е нужно да се прилага всеки начин на тълкуване; няма право да се връща назад при начините на тълкуване; задължително тълкуване – презумпцията lex novit curia.
Тълкува се от езиковия към функционалния. Първите три (езиков, логически и системен) са intra legem, а историческият и функционалният са extra legem.
Неизчерпателно и примерно изброяване – разширително тълкуване.
Наказателната / административната / дисциплинарната отговорност – ограничително тълкуване – не може по аналогия ( чл. 46, ал. 3 ЗНА )
Numerus clausis – изчерпателно изброяване (ограничително тълкуване)
Ejusdem generis – от един и същ вид; имаме пропуск в рода и може да се допълва („и други подобни”); разширително примерно изброяване; изчерпателното изброяване не може ejusdem generis
Ограничително тълкуване при специалните норми; изключителните норми – изключение от общите принципи в рамките на един закон
Абстрактно тълкуване – ТР на КС, Решения на ВКС, с които се уеднаквява практиката.
Официално тълкуване ( ex officio ) – извършва се от държавен орган; казуално – обхваща определен случай и нормативно – общо тълкуване ( ТР на КС, ВКС, ВАС, които са общо задължителни)
Автентично тълкуване – Тълкуване от органа постановил неясната ПН

Начини на тълкуване от ІІ степен –
- процедурни правила (определят реда и начина на тълкуване на петте начина от І степен ( езиков, логически, систематичен, исторически и функционален)
- правила за предпочитание (Правило за предпочитание – общоупотребим (обичаен) смисъл; предпочитания имат интра легем пред екстра легем; НА се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на другите разпоредби.)

Силогизъм (Традиционната теория) – състои се от три съждения – голяма предпоставка (премиса) – правните норми; малка предпоставка (премиса) – юридическият факт; резултата (заключението)
Пример: І силогизъм – голяма предпоставка – скоростта е ограничена до 20 км/ч; малката премиса – някой кара с по-висока скорост, което е установено с експертиза (безспорен факт); заключение – някой не е спазил ограничението на скоростта

Interpretatio caesat in claris – Тълкуването приключва при изясняване на нормата
Вещ – движима и недвижима; гражданство – българско и чуждо – затворени ансамбли
Съд – отворен ансамбъл, защото може да се създават и други съдилища.
Апатрид – без гражданство
Бланкетни норми – препращат към друг НА (закон)