19. Тайнството брак

Каноничното право на православната църква възприема римското определение за брак - съюз на мъж и жена, обединение за цял живот, общение в божествените и човешките права.
Съдържа 4 елемента:
1. Бракът като съюз, които има своето основание в природата на човека - това е естественият елемент на привличането.
2. Заедно с него стои и нравственият елемент, които се съдържа в “неразделно обединение”. Такъв естествен и нравствен съюз може да бъде на мъжа и на жената, според Светото писание съюза на мъжа и на жената, които ги свързва духовно. Християнската църква прогласява брака за тайнство, т.е. съюз сключен чрез Бога, който чрез свещеническото богословение се освещава връзката на две лица и те взаимно си обещават да делят щастие и нещастие до последния част на земните си дни.
3. Религиозен елемент – църквата изисква от съпрузите пълно обещание в религиозно отношение, забрана за встъпване в брак на християни с нехристияни и еретици, по-късно забраната е ограничена.
4. Юридически елемент. Християнската църква задължава еднакво съпрузите към вярност. Тя разшири правата на жената.

Брачният съюз е договор, защото волеизявлението на лицата имат решаващо значение. Бракът не е обикновен договор. Той няма за предмет парична ценност, условия, срок и др. Религията придава на брака възвишен характер. Той е съюз, на които са присъщи любовта, предаността и самоотвержеността. Брачният съюз е бил поставен под закрилата на божество и е бил сключван при различни обреди. Именно вярата е присъща на същността на християнския брак. Има определени условия за сключване на брак. Пречки за сключване на брак - възраст, физическа или друга неспособност за брак, изчерпване на брой законни бракове и всички законови пречки. Ако бракът е сключен при пречки - той е бил унищожаем. Християнската църква взима обичая за брака от римляните. Те били съобразени с учението на Христос. Християнската църква се противопоставила на конкубината и на брака при близко родство. Църквата възприема брака като тайнство, затова изисква да е сключва с участие на свещенослужител - това е необходимо за действителността на брака. В България през езическия период е имало форми на брак, които са съществували и в други народи. Основен елемент на брака е сватбата, целта е да се разгласи бракосъчетанието. Сватбата не е изоставена и през християнския период. Българската църква успява рано да въведе църковен ред на бракосъчетанието и държавата дала своето съдействие. Годежът е възприет от римското право в църквата. То е взаимно обещание за брак. По римското право годежа няма юридическо значение, макар дали обещания лицата не били безпрекословно задължени да се венчаят. Църквата ограничава свободата на римското право за нарушението на годежа и като го благославя му придава нравствено задължително значение. В каноните на Василий Велики годежа трябва да се пази и е задължителен за всеки, което е правил годеж. Трулския събор предвижда същото наказание като прелюбодеяние за този, които се венчае за годеницата на друг. Чрез църквата обещанието ставало свято - дадено пред Бога и се приема от него. Следователно годежа е началото на брака. Когато няма пречки се извършва венчаването. То се извършва по установения от църковен ред и пред свидетели. Каноните осъждат тайния брак.

Прекратяване на брака - бракът не може да се прекрати докато мъжа и жената са живи и отговаря на своите цели. Християнската църква определя причини за развод и те са приети и от гражданското законодателство.
Съществуват 2 способа – когато са нарушени съществени условия при сключването му, когато има сериозни основания за това. През Османския период бракът и разводът са уреждани чрез православното каноническо право /Кормчая книга/ и обичая, а по-късно от Екзархийския устав. Причини за развод били – прелюбодеяние, пиянство, безизвестно отсъствие, буйство, изтезание, противоестествени отношения, импотентност, душевна болест, престъпление, сифилис, 3 годишно отсъствие от съпружеския живот.